Кристин Лагард: ЕЦБ вероятно ще бъде по-предпазлива относно следващите си стъпки

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази лихвените проценти непроменени, както се очакваше в четвъртък, като нейният президент Кристин Лагард каза на пресконференция след заседанието, че решението през септември е "широко отворено". Това определение беше изтълкувано, като сигнал, че няма гаранции през септември ЕЦБ да намали отново основните си лихви както през юни.

ЕЦБ намали лихвените проценти от рекордно високи нива миналия месец, ход, който дори някои от нейните членове на Управителния съвет смятаха за прибързан, след като напредъкът в понижаването на инфлацията до целта от 2% беше в застой. Затова днес Лагард предупреди: „Тъй като вътрешната инфлация все още е упорито висока и ръстът на заплатите е непостоянен, банката вероятно ще бъде по-предпазлива относно следващите си стъпки.“

Относно икономическия растеж

Лагард също така подчерта в своя коментар относно решението на ЕЦБ да замрази лихвите, че рисковете за растежа са „наклонени надолу“ и са балансирани, поне в краткосрочен план. Целта беше да успокои пазарните участници.

„По-слаба световна икономика или ескалация на търговското напрежение между големите икономики биха натежали върху растежа на еврозоната“, каза тя и побърза да предупреди, че е възможно високите лихвени проценти да засегнат бизнеса по-силно от очакваното.

Инвестиционните показатели сочат приглушен растеж през 2024 г., продължи тя, отбелязвайки, че икономиката на еврозоната вероятно е нараснала с по-бавен темп през април-юни от 0.3% от първото тримесечие.

По отношение на следващите стъпки Лагард каза, че ЕЦБ няма да се ангажира предварително с лихвен курс и че актуалните входящи данни ще определят решенията. „Така че въпросът за септември и това, което ще направим през септември, е широко отворен“, повтори Лагард.

При оценка на икономическите перспектива

Лагард посочи, че националните фискални и структурни политики трябва да имат за цел да направят икономиката по-продуктивна и конкурентоспособна, което би спомогнало за повишаване на потенциалния растеж и намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. „Ние приветстваме неотдавнашните насоки на Европейската комисия, които призовават държавите-членки на ЕС да засилят фискалната устойчивост и изявлението на Еврогрупата (страните от еврозоната) относно фискалната позиция за еврозоната през 2025 г. Пълното и незабавно прилагане на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС ще помогне на правителствата да намалят бюджетните дефицити и коефициенти на дълга на устойчива основа“, обобщи председателят на УС на ЕЦБ.

Относно инфлацията

Лагард каза, че докато някои показатели за базисната инфлация се повишиха през май поради еднократни фактори, повечето показатели бяха или стабилни, или спаднаха през юни. Тя припомни, че годишната инфлация в еврозоната се понижи до 2.5% през юни от 2.6% през май. Цените на храните се покачиха с 2.4 на сто през юни – което е с 0.2 процентни пункта по-малко от май – докато цените на енергията останаха по същество непроменени. И инфлацията на цените на стоките, и инфлацията на цените на услугите останаха непроменени през юни, съответно на 0.7% и 4.1%.

Председателят на УС на ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще варира около настоящите нива през останалата част от годината, отчасти поради базовите ефекти, свързани с енергията. След това се очаква да намалее към целта от 2% през втората половина на следващата година, поради по-слабия растеж на разходите за труд, ефектите от рестриктивната парична политика и изчезващото въздействие на миналия скок на инфлацията. Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания остават като цяло стабилни, като повечето от тях са около 2 процента.

По думите на Лагард, инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното, ако заплатите или печалбите на фирмите се увеличат с повече от очакваното. „Възходящите рискове за инфлацията също произтичат от засиленото геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията и транспортните разходи в краткосрочен план и да наруши световната търговия. Освен това екстремните метеорологични явления и разгръщащата се климатична криза в по-широк план биха могли да повишат цените на храните. За разлика от това, инфлацията може да изненада в посока надолу, ако паричната политика намали търсенето повече от очакваното или ако икономическата среда в останалия свят се влоши неочаквано“, обобщи Лагард.

Относно кредитирането

управителят на ЕЦБ подчерта, че като цяло кредитната динамика остава слаба. Банковото кредитиране на фирми и домакинства нарасна с годишен темп от 0.3 на сто през май, с незначително увеличение спрямо предходния месец.

Ето и обобщението на Лагард: „Кредитните стандарти за заемите остават строги. Според последното ни проучване на банковото кредитиране, стандартите за кредитиране на фирми са се затегнали леко през второто тримесечие, докато стандартите за ипотечните кредити са се облекчили умерено. Търсенето на заеми от фирмите леко намаля, докато търсенето на ипотеки от домакинствата се повиши за първи път от началото на 2022 г.“

В заключение Лагард изпрати общо взето познати послания

като това, че Управителният съвет е решен да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно до нашата средносрочна цел от два процента. Ще поддържаме лихвените проценти достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо за постигане на тази цел. Ще продължим да следваме подход, зависим от данни и среща по среща, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. „Ние не се ангажираме предварително с конкретен курс“, обобщи председателят на УС на ЕЦБ.