Прогнозата на Rystad Energy: Значителен ръст на вятърната енергетика на фона на силна конкуренция и продължаващо балансиране на икономиката

Силен глобален ръст

Очаква се глобалните мощности от вятърни централи да нарастват със 7% годишно между 2023 г. и 20230 г. въз основа на трудния годишен темп на растеж (CAGR). Този ръст съответства на около 1100 гигавата (GW) нов капацитет за вятърна енергия или среден годишен ръст от повече над 150 GW, посочват в свой анализ на тенденциите в сектора през второто тримесечие експертите от Rystad Еnergy.

Вятърните инсталации на брега ще представляват повече от 80% от общия капацитет, добавен от 2024 до 2030 г. Освен това, новите офшорни вятърни мощности ще растат с по-бърз темп (23% CAGR) в сравнение с тези на сушата (4% CAGR) от 2023 до 2030 г.

Доставки

Около 61% от доставките на лопатки и гондоли и 52% от доставките на вятърните кули ще бъдат базирани в континентален Китай до края на 2024 г., изчисляват от Rystad. Според експертите предприятията в Китай ще се нуждаят от модернизация, така че да се осигурява доставка на по-големи турбини, предназначени както за вътрешния, така и за международния пазар. Европа държи около 13% от предлагането на лопатки, 16% на гондоли и 20% на вятърните кули.

Докато САЩ разширяват вътрешната си верига за доставки благодарение на стимулите в Закона за намаляване на инфлацията, Европа ще трябва да предприеме мерки, така че да осигури баланс за гарантиране на стабилни доставки и смекчаване на зависимостта от Китай.

Пазарна динамика и доходност

Китайските производители на оригинално оборудване (OEM) и доставчиците на компоненти във вятърната индустрия разширяват бизнеса си към международните пазари на фона на ожесточената конкуренция на вътрешния пазар, нова вълна на свръхпредлагане и затягащи се маржове на печалбата.

Западните производители на оригинално оборудване ще почувстват конкурентния натиск на китайските си колеги, но ще запазят доминираща позиция на своите пазари, на които протекционистките политики ще издигнат предизвикателства пред навлизането на китайските  производители на оригинално оборудване.

Гондоли

За да се отговори на търсенето на гондоли за вятърните централи извън Китай до 2030 година ще са необходими нови мощности от над 30 GW за производството им.

Глобалният капацитет за доставки се очаква да нарасне до 190 GW до 2024 г. от 161 GW през 2023 г. Континентален Китай ще държи около 140 GW (61%), следван от Европа с 31 GW и Азия без континенталната част Китай от 24 GW.

Най-малко 17 GW допълнителен офшорен капацитет за доставки ще са необходими, за да се отговори на търсенето на офшорна вятърна енергия в Европа до 2030 г., а още 2,3 GW ще са необходими за задоволяване на нуждите на Северна Америка.

Перки

Ще са необходими около 25 GW нов капацитет за производство на перки, за да се отговори на търсенето им извън Китай до 2030 г. Очаква се глобалният проектен капацитет да нарасне до 200 GW тази година от 185 GW през 2023 г.

Континентален Китай ще държи обаче над  61% от общия капацитет. След това се нареждат Европа с 26 GW и Азия с изключение на континентален Китай от 22 GW.

Досега вносът от Турция помагаше за балансирането на предлагането и търсенето на вятърна енергия на сушата в региона на Европа/Близкия изток/Африка. Нови инвестиции в доставката на офшорни перки ще бъдат необходими в Европа ще  преди 2030 г.

 Вятърни кули

Глобалното предлагане на вятърни кули е на път да нарасне с повече от 20% от 2023 г. до 2030 г. Тази година глобалният проектен капацитет се очаква да надхвърли 15 милиона тона (Mt). Повече от половината от това ще се пада на континентален Китай следван от Европа с 3,1 Mt и Северна и Южна Америка с 2 Mt.

Експертите от Rystad не очакват големи затруднения при доставката на вятърни кули. Тъй като само GRI Renewable Industries оперира в Африка, търсенето в региона ще бъде посрещнато от доставчици с производствени бази в Европа и Близкия изток, заявяват те.

Въпреки предизвикателствата вятърният сектор е готови за растеж за периода от 2023 г. до 2030 г.

Въпреки че цените на суровините все още са над над нивата преди инфлацията и високите лихвени проценти продължават да са предизвикатлство по отношение на икономиката на проектите, вятърът остава в готовност за растеж през следващите седем години. Rystad Energy очаква новите допълнения от мощности в световен мащаб да се увеличат от 118 GW през 2023 г. до 187 GW през 2030 г. поради амбициозни цели за декарбонизация, благоприятните политики, устойчивото търсене на зелен водород и споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници.

 Растът ще бъде по-бърз при офшорните (морски) проекти за вятърни централи (23% CAGR), отколкото на сушата (4% CAGR). След забавянето основно в Азия и Америка през 2026 г., растът ще се възобнови през 2027 г. , сочи прогнозата. Делът на Китай при новити вятърни централи, представляващ около 65% от общия  през 2023 г., ще се свие до 39% през 2030 г. Растът на изграждането на нови вятърни мощности ще е най-бърз в останалата част от Азия, Африка, Европа и Северна Америка.

Общо вятърните централи преминаха границата от 1 терават (TW) през миналата година, като вятърът на сушата осигури новине допълнения на капацитета. След забавяне през 2026 г. ръстът на вятъра на сушата ще се възобнови, основно в резултат на Азия. Rystad Energy очаква офшорната вятърна енергия да набира темпове към втората половина на десетилетието със значителни увеличения на капацитета от Европа и Китай. Очакването е общият оперативен вятърен флот да бъде около 2 TW до 2030 г.

 Търговете ще са основният път към пазара за нови проекти на сушата в Европа и Китай. Германия през 2024 г. ще продаде на търг най-значителния вятърен капацитет на сушата извън Китай. Тъй като  данъчният кредит за производство (PTC) и данъчният кредит за инвестиции (ITC) стимулират увеличението на вятърния пазар в САЩ, северноамериканските технологични гиганти стимулират инвестициите под формата на споразумения за закупуване на енергия (PPA).

Пазарът на вятърна енергия в Азиатско-тихоокеанския регион се очаква да се увеличи с над 90 GW годишно до 2030 г. Китай ще държи 80% от вятърните мощности, като те ще варират. За разлика от това, очакването е Азиатско-тихоокеанският регион (извън Китай) да расте с над 18 GW годишно до 2030 г., което ще се дължи основно на Индия, Австралия и Виетнам.

Северна и Южна Америка ще имат нови вятърни мощности от над 130 GW в периода от 2024 до 2030 г., от които повече от 115 GW ще са на сушата, а останалите в морето. Растът ще се дължи основно на централите на сушата в САЩ и ще е в резултат на държавна политика и Закона за намаляване на инфлацията на страната.

Въпреки че намалява в сравнение с 2023 г., пазарът на вятърна енергия в Южна Америка ще се разшири с около 30 GW от 2024 до 2030 г., заради Бразилия. Очаква се разработчиците в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) да добавят повече от 300 GW нов вятърен капацитет от 2024 до 2030 г., около 210 GW на сушата и 90 GW в морето.

Растът в Европа ще е в резултат на вятърните централи на сушата в Германия и офшорните мощности на Обединеното кралство. Делът на Близкия изток и Африка от общия добавен вятърен капацитет на сушата в целия регион на EMEA се очаква да нарасне от 10% през 2023 г. до 30% през 2030 г. като водещи ще са Египет, Турция и Саудитска Арабия.

Търсенето от Китай и Европа ще доведе до увеличаване на капацитета към 2030 г.

САЩ дават шанс за затвърждаване на производството, Европа – за балансиране

Китай има най-голямата база по веригата за доставки в света и центърът на износа на всички основни компоненти на вятърни турбини. Страната държи  61% от общия капацитет за доставки на лопатки и гондоли и 52% от общите мощности за доставки на кули. Поради високото си ниво на концентрация, веригата за доставки на вятърна енергия по своята същност е уязвима по отношение на прекъсвания. Освен това нарастващата ценова разлика между турбините на западните и китайските основни производители и бързото навлизане на последните на международните пазари е оказване на натиск върху западната вятърна индустрия. За да подкрепи местната  индустрия за производство и ограничи зависимостта от чуждестранния внос, САЩ въведоха усъвършенстван данъчен кредит за производство и инвестиции, включен в Закона за намаляване на инфлацията. Това стимулира вътрешното производство на технологии за чиста енергия, включително вятърни компоненти и критични минерали.

За производителите, които произвеждат различни компоненти за вятърни турбини, производственият кредит варира. Компонентите, произведени в съоръжения, които вече са получили 30% данъчен кредит за инвестиция в производство, не отговарят на условията за кредитите за разширено производство.

От стартирането на закона има над 10 съобщения за местни съоръжения за производство на вятърни турбини, които планират стартиране или разширяване, посочват анализаторите.

Законът за нетната нулева индустрия (NZIA), приет от Европейския парламент на 25 април визира годишна цел за вятърни производствени мощности от 36 GW до 2030 г., определяйки неценова предварителна квалификация и критерии за възлагане на проекти, участващи в търгове.

Намерението е да се предостави на европейските  производители на оригинално оборудване конкурентно предимство пред техните чуждестранни колеги. Освен това прилагането на Регламента за чуждестранните субсидии (FSR) може да има възпиращ ефект срещу китайските производители на оригинално оборудване, повишавайки регулаторния риск и може да повлияе на решението им да се конкурират в търговете на Европейския съюз (ЕС).

 Докато мерките на ниво ЕС са насочени най-вече към частта надолу по веригата на доставките, избягването на господството на Китай нагоре по веригата е по-трудно и ще е необходима известна степен на взаимозависимост, заключават от Rystad Energy.