Освен за инфлацията, България изпълнява всички други изисквания за членство в еврозоната (допълнена)

България и още 4 държави-членки на Европейския съюз, които не са част от еврозоната, но са задължени да се присъединят към валутния съюз по силата на подписания от тях Договор за функционирането на Европейския съюз, не изпълняват критерия за ценова стабилност (инфлацията). Това става ясно от  доклада, който е публикуван днес на интернет страницата на Европейската централна банка, и който се публикува на всеки две години, като се подлага на оценка напредъкът към въвеждането на еврото в шестте държави: България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Изключения са конвергентните докади, които се разработват по специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 година.

В крайна сметка от доклада става ясно, че нито една от страните, които все още не са се присъединили към еврото, не отговаря на всички критерии за присъединяване, а много дори са се отклонили от отдавна установените правила за членство в еврото, посочва Ройтерс.

За инфлацията

Първите пет държави регистрират средни темпове на инфлация доста над референтната стойност от 3.3%. Инфлацията е малко над критерия в Швеция (3.5%). Дания е извън тази група, защото се е договорила да запази националната си валута още при присъединяването към ЕС. Затова и кралството не се оценява по т. нар. критерии за конвергения (сближаването). По тези задължителни икономически и правни условия е постигната договореност в Договора от Маастрихт през 1992 г. — известни още като „критерии от Мастрихт“. Всички държави от ЕС, с изключение на Дания, трябва да приемат еврото и да се присъединят към еврозоната, когато ги изпълнят.

Очакванията на БНБ са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на България да изпълни и последното предизвикателство пред членството й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен и страната ни да се присъдени към еврото в началото на 2025 година.

През май 2024 г. средният 12-месечен темп на хармонизираната инфлация в България е 5.1 на сто, т.е. доста над референтната стойност от 3.3 на сто, определена като критерий за ценовата стабилност. Очаква се този темп да се забави постепенно през следващите месеци, тъй като натискът в някои от веригите на производствените цени и затрудненията в доставките продължават да отслабват.

Очаква се основната инфлация (изключваща цените на енергията и храните) да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск, породен от ръста нa възнагражденията на фона на ограничения пазар на труда, се посочва в доклада.

Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27.4 на сто през периода от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9.5 на сто.

В доклада се посочва още, че има опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България с тази на еврозоната в дългосрочен план.

Процесът на догонване (на доходите, покупателната способност и др. показатели) вероятно ще доведе до положителни инфлационни разлики спрямо еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.

В доклада се посочва, че ръстът на възнагражденията трябва да е обвързан с повишаване на производителността, което да прави страната привлекателна за инвестиции. За привличането на капитали е необходимо и изпълнение на "ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефективна съдебна система и подобряване на образователната система", отбелязват анализаторите на ЕЦБ.

Другите три критерия

Критериите за присъединяване на дадена страна от ЕС към еврозоната, наред с инфлацията, са още три: нивото на бюджетния дефицит, на държавния дълг и на дългосрочния лихвен процент. Други две ключови изисквания са минимален престой от две години във Валутно-курсовия механизъм ЕРМ 2 (с допустимо максимално изменение на валутния курс от 15 на сто) и синхронизиране на националното законодателство с това, което регламентира функционирането на Евросистемата (ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната).

Освен критерия за инфлацията, България изпълнява всички други изисквания, отчита ЕЦБ. Страната ни е единствената, която не е членка на еврозоната, която постига това, както и единствената сред шестте, въвела към момента механизма ЕРМ 2, припомня БТА.

Това бе постигнато, след като у нас бяха предприети редица законодателни промени, основно в Закона за БНБ и някои други нормативни актове, след предишния конвергентен доклад, оповестен преди две години.

Ниво на бюджетния дефицит и държавния дълг

В момента България не е обект на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Държавният бюджетен дефицит на България е 1.9 на сто от БВП през 2023 г., т.е. доста под референтната стойност от 3 на сто. В периода 2021-2023 г. балансът на държавните финанси се е подобрил, но отчетените дефицити остават над характерните за периода преди пандемията от КОВИД-19, се посочва в доклада.

Същевременно съотношението дълг/БВП е 23.1 на сто или също значително под референтната стойност от 60 на сто. Към 2023 г., обаче, съотношението е нараснало с 3.1 процентни пункта спрямо нивото от 2019 г., според доклада на ЕЦБ.

Стабилност на валутния курс, участие в ЕРМ 2 и "сивия списък" на Специалната група за финансови действия

Българският лев участва във валутния механизъм ЕРМ 2 през двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс. В доклада се припомня, че споразумението за участие в ЕРМ 2 се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. В момента България работи по тях и страната ни "е насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, който беше приет от Специалната група за финансови действия (FATF), след като България беше поставена в "сивия списък" на групата за юрисдикции под засилено наблюдение, свързано с прането на пари, през октомври 2023 година".

Ниво на дългосрочните лихвени проценти

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4.0 на сто - под референтната стойност от 5.5 сто по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Въпреки това разликата между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени спрямо БВП) в края на референтния период възлиза на 0.9 процентни пункта.

Страната ни е единствената сред шестте, обхванати от доклада, в която тази разлика се увеличава. Тези тенденции "вероятно са свързани с риска за страната, произтичащ от политическата нестабилност", посочва ЕЦБ.

В анализа се отбелязва, че капиталовите пазари в България остават по-малки и много по-слабо развити от тези в еврозоната.

Синхронизиране на законодателството

Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отчита в конвергентния доклад.

По-задълбочено внимание се отделя на промените в Конституцията, приети от 49-ото Народно събрание, с които се предвижда при назначаване на служебно правителство президентът на страната да избира служебен министър-председател измежду десет представители на различни институции, включително управителя и подуправителите на Българската народна банка (БНБ).

В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната.

Състояние на банковия сектор

В доклада на ЕЦБ се отбелязва работата в близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ, участието на страната ни в Банковия съюз, Единния надзорен механизъм и др. Отчитат се действията и на централната ни банка за охлаждане на кредитирането чрез повишаване на задължителните минимални резерви на банките.

Коментарът на БНБ

От изложеното от ЕЦБ в доклада може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция, пише в съобщение до медиите от централната банка.

Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, обобщават от БНБ.

Акценти от доклада по страни

Според авторите на доклада, разминаването с критериите за еврото се дължи до голяма степен на икономическите последици от войната на Русия в Украйна, тъй като повечето бъдещи членове на еврото отдавна зависят от Русия за своите енергийни нужди.

Унгария се оказа сред най-слабо представилите се. Тя не отговаряше на правилата за инфлацията, дълга, бюджетния дефицит и разходите за дългосрочни заеми, докато валутата й беше силно нестабилна и също така не успя да спазва правилата за независимост на централната банка и забраната за парично финансиране, пише в доклада на ЕЦБ.

Полша и Румъния също не бяха много по-добри, тъй като всички те пропуснаха критериите за инфлация, дефицит и дългосрочни разходи по заеми, дори ако нивата на дълга им бяха доста под референтните нива.

Полша и Румъния също не спазват правилата за независимост на централната банка и забраната за парично финансиране на правителството, добавят авторите на доклада на ЕЦБ.

България, която активно се опитва да адаптира еврото и все още се надява да влезе следващата година във валутния съюз, се провали по критериите за инфлация и ЕЦБ заяви, че е притеснена за по-нататъшните перспективи.

„В по-дългосрочен план има опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България“, посочват от ЕЦБ. „Устойчивата конвергенция в България изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи.“