Енергийните нужди за развитие на изкуствения интелект – симбиоза от АЕЦ с ВЕИ и "щипка" природен газ?

Изкуственият интелект е на особена мода в наши дни. Такъв е и неговият въглероден отпечатък, който предизвика неудобен разговор относно предполагаемите му ползи за прехода и как те се съпоставят със значителните му енергийни нужди. По-големият въпрос обаче е как тези нужди ще бъдат задоволени, защото изглежда, че ИИ няма да отиде никъде, независимо от отпечатъка си.

Защитниците твърдят, че изкуственият интелект ще помогне за задвижването на енергийния преход напред. Критиците посочват факта, че центровете за данни, обслужващи ИИ, консумират дори повече електроенергия - и вода, впрочем - от обикновените центрове за данни. А стандартните дата центрове вече са значителни потребители на електроенергия.

Това доведе до един вид разделение в лагера на прехода, като активисти говорят против ИИ заради този отпечатък, а поддръжниците на корпоративния преход подкрепят технологията, твърдейки, че тя ще бъде инструмент за осъществяването на прехода. Що се отнася до този въглероден отпечатък, мненията също се различават.

Едно популярно мнение е, че изкуственият интелект би обърнал прехода от въглеводороди, защото тези центрове за данни се нуждаят от стабилно, надеждно, непрекъснато снабдяване с електричество - а въглеводородите са единствената такава леснодостъпна опция там.

„Няма да стане без газ“, каза Тоби Райс от EQT пред Financial Times за ИИ революцията. А и е трудно да се спори с това, дори като се има предвид фактът, че Райс има значителен интерес това да е вярно. За да се избегне връщането към въглеводородите, някои предложиха ядрена енергия като източник на надеждно базово захранване с електроенергия, от което се нуждае развитието на изкуствения интелект. В резултат на това разработчиците на ядрена енергия, подобно на производителите на газ, се стремят да започнат да изграждат повече производствени мощности.

Малките модулни реактори са темата за разговори, когато става въпрос за ядрени центрове за данни. Неотдавнашна статия във Forbes очерта най-новото в тази област, като докладва за историята на NuScale Power, разработчик на малък модулен реактор, който наскоро сключи сделка за доставка на 24 от тези реактори на разработчика на центрове за данни Standard Power. Тези 24 малки модулни реактора ще могат да генерират близо 2 GW нисковъглеродна електроенергия, се казва в доклада, но също така се добавя, че един продавач е поставил под въпрос валидността на сделката.

Въпреки това NuScale отново беше тази, която миналия ноември заяви, че ще прекрати своя първи проект за малка модулна реакторна електроцентрала, който разработваше с енергийните компании на Юта. Прекратяването дойде след десетилетие работа по проекта и се смяташе за тежък удар върху перспективите на малките модулни реактори. Така тези съоръжения изглеждат подобни на проектите за студен ядрен синтез - все още са зад ъгъла и вероятно ще останат там за по-дълго, отколкото мнозина се надяваха.

Но какво да кажем за стандартната, пълноразмерна АЕЦ? Дори Международната агенция по енергетика харесва ядрената енергия, защото не произвежда никакви въглеродни емисии, след като започне да работи. Всъщност МАЕ https://www.iea.org/energy-system/electricity/nuclear-power  и други анализатори прогнозират, че преходът би бил много по-предизвикателен без ядрена енергия в енергийния микс. И с изкуствения интелект, който изтощава мрежата, ядрената енергия стана още по-актуална като тема.

Според един ръководител на енергийния сектор обаче ядрената енергия е „преувеличена“ като източник на стабилна енергия за центровете за данни, в които се помещава AI. „Въпросът е в бъдеще каква е цената на новата ядрена енергия“, каза Андрес Глуски от AES Corporation, говорейки пред CNBC. Коментарът предполага, че ядрената енергия е твърде скъпа, за да се използва повече от нея, като Глуски прогнозира, че по-голямата част от енергийните доставки за центровете за данни ще идват от „възобновяеми източници“, което означава вятър и слънчева енергия.

Той посочи неотдавнашната сделка между Microsoft и Brookfield Asset Management, която се споразумя за 10,5 GW нисковъглероден електроенергиен капацитет, който Brookfield по някакъв начин ще „достави“ на ИТ гиганта като част от плановете на последния в крайна сметка да доставя 100% от електроенергията, която използва 100% от времето от нисковъглеродни източници, пряко или косвено. Според Глуски сделката показва, че бъдещето е във вятъра и слънцето, а не в ядрената енергия.

И все пак вятърът и слънчевата енергия са доказвали отново и отново, че имат определени недостатъци, главният сред които е тяхната променлива, зависима от времето мощност. Това не е типът центрове за данни за електричество - или някой друг, наистина - се нуждае. Резервното захранване на батерии в този мащаб би имало цена с космически размери, така че това не е опция в момента.

Има и подробности, че дори Brookfield да изгради тези 10,5 GW по целия свят, Microsoft няма да извлича електричество от тях, за да захранва своите центрове за данни. Майкрософт най-вероятно ще купува кредитите за чиста енергия, които правителствата предоставят на тези генератори, за да претендира за електричество без емисии, независимо откъде се снабдява с действителните си доставки.

Бракът между изкуствения интелект и енергийния преход би бил труден. Съмненията, че ИИ може да провали прехода, се умножават. Ядрената енергия, въпреки всичките й първоначални разходи, може да бъде решението на проблема.