Депутати и бизнес ще търсят механизъм за изчистване на проблемите по схемата за задължения за енергийна ефективност
Ще се търси механизъм за изчистване на недостатъците по схемата за задължения за енергийна ефективност. Причината са проблемите, които срещат задължените лица в частност търговците на електроенергия. Това стана ясно в рамките на дискусия в комисията по енергетика към Народното събрание, на която бяха отчетени и постигнатите резултати за 10-годишния отчетен период. Темата не е нова и засяга общо 89 задължени лица.
Към настоящия момент при изпълнение на схемата за задължения за енергийни спестявания България среща затруднения, отчете и заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков. За периода 2014-2018 година България изпълнява 48,4 % (935 ktoe) от общата комулативна цел от 1942,7 ktoe за енергийни спестявания, отчете той.
Към момента схемата разчита предимно на енергийните спестявания реализирани от алтернативната мярка - Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, тъй като задължените лица срещат сериозни затруднения при идентифициране на възможностите за предоставяне на енергийно ефективни услуги на крайните си клиенти свързани с мобилизирането на експертен и финансов ресурс, се посочва в изготвения от него доклад.
Иначе като цяло се отчита изпълнение на 74,1 % на националната цел за енергийни спестявания за периода 2014 – 2018 г. Тоест постигнатите енергийни спестявания са в размер на 6 167, 1 GWh. Това се приема като показател, че България има възможност да изпълни поставената крайна цел за енергийни спестявания от 8 325 GWh до 2020 г.,коментира в същото време заместник-министъра на енергетиката. Като една от възможностите той посочи възможността за искане за дерогация по схемата за задължените лица, която е въведена по-рано от съответната европейска директива. Освен това се преговаря и с индустрията тази част от енергийните спестявания, които не могат да се реализират на пазара да се използват и да бъдат отчетени към края на настоящата година.
В рамките ва дискусията задължените лица в лицето на електроразпределителните дружества в България (ЧЕЗ, EVN, ЕНЕРГО-ПРО) поставиха въпроса за законова промяна и разработване на механизъм за възвръщаемост на направените от тях разходи за енергийна ефективност. Една от възможностите по думите на Зорница Генова от ЧЕЗ е тези разходи да преминават през задължение към обществото.
Калина Трифонова от EVN направи преглед на ангажиментите на отделните страни в ЕС по енергийна ефективност и обясни, че принципът навсякъде предвижда е възвръщаемост през крайните клиенти или през данъци или през цени на електроенергията, особено за смесени електроенергийни пазари (регулиран и свободен). При коментара бе отчетено обаче, че моделът работи например при газоразпределителните дружества в България. Пламен Стефанов от ЕНЕРГО – ПРО също посочи липсата на ясен механизъм за реализиране на целите, както и на стимул, според който срокът на изплащане на инвестицията да предизвика интерес. Предложенията на дружествата срещнаха отпора на КЕВР в лицето на Пламен Младеновски, който категорично не се съгласи с предложението за преминаване на разходите по енергийна ефективност през цена задължение към обществото.
Моделът на задължените лица и необходимостта от решаването на проблема бе поставено на първо място и от депутата от ДПС Рамадан Аталай, който постави и въпроса за начина на отчитането на целите. В момента остават доста неотчетени спестявания, каза той , като допълни, че трябва да се търси механизъм това да се случи.