„Взгляд“: България, която се отказа от „Южен поток“, започва строителството на „Балкански поток“
България, която преди няколко години се отказа от „Южен поток“, започва строителството на „Балкански поток“. Ден по-рано София заяви, че е невъзможно АЕЦ „Белене“ да бъде построена без Русия. Преди време България спря и двата проекта в собствен ущърб по искане на САЩ. Газопроводът, безспорно, е изгоден за София, а Русия ще получи нови възможности да доставя газ в Южна Европа в обход на Украйна, пише авторитетното руско издание „Взгляд“.
България започва да строи газопровода „Балкански поток“ с руско участие. Това съобщи в сряда българският премиер Бойко Борисов след преговори с министъра на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров. „След провала на „Южен поток“, на Балканите сега се дава нов шанс да реализират проект за строителство на глобален газопровод“, цитира думите на българския премиер ТАСС.
По думите на Борисов, „90% от тръбите за „Балкански поток“ вече са доставени в България от Русия и още утре започваме да ги слагаме по трасето“. „Финансирането е осигурено, до края на януари 2020 година ще бъдат построени 308 км от газопровода“, разказа българският премиер. Борисов, разбира се, не без причина си спомни за провала на „Южен поток“.
Припомняме, че международният проект за газопровод, който трябваше да мине по дъното на Черно море до българската Варна, бе прекъснат през 2014 година именно по вина на българските власти. Тогавашният премиер Пламен Орешарски след среща с американски бизнесмени заяви, че работата се преустановява „до отстраняване на забележките на Европейската комисия“. След това Москва, както е известно, се ориентира към руско-турски тръбопроводни проекти. От 2017 година с пълен ход върви строителството на „Турски поток“. По-късно Бойко Борисов се извини пред Владимир Путин за провалянето на „Южен поток“ от България и благодари на Москва за това, „че не ни се сърди по този повод“. И този път на срещата с Мантуров българският премиер подчерта: „Никой от нас никога не е имал намерение да разрушава“ руско-българските „исторически и приятелски отношения“.
Борисов, който е министър-председател на България за трети път, нееднократно е говорил за историческото приятелство между двата народа. Например, така беше по време на визитата на Владимир Путин през 2010 година – тогава Борисов подари на руския лидер кученце „от типично българска порода“. Но по-късно Борисов си е позволявал и не съвсем дружески изказвания: конкретно, той е посочвал Русия за сериозна външнополитическа заплаха. В докменти на българския Министерски съвет, под които стои подписа на премиера, се твърди, че действията на Русия са „източник на регионална нестабилност и заплашват свободната и мирна Европа“.
Конфликтни сигнали все още идват от София. От една страна, българската страна уверява: изпълнението на проекта за АЕЦ „Белене“ е невъзможно без участието на Росатом. Български съд отхвърли искове срещу "Турски поток", проект с руско участие. От друга страна, официалната София си позволява откровено недружелюбни действия: външното министерство на страната обяви освобождението на европейските държави от Съветския съюз по време на войната с Германия за „съмнителна историческа теза“. Лидерът на движение „Русофили“, бивш депутат в българския парламент Николай Малинов, беше арестуван по обвинение в шпионаж.
Отбелязваме обаче, че ръководителят на Министерството на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров каза в навечерието, че „шпионският“ скандал няма да повлияе на приятелските и бизнес отношенията на двете страни. „Скандалът не беше в Русия, а в България, не го обсъждахме. Мисля, че българската страна разбира добре ситуацията“, цитира руският министър РИА Новости. В същото време Мантуров отбеляза: „Надявам се, че тези, които обичат Русия и руския език, няма да получават обвинения в шпионаж“. Организацията, която се ръководи от арестувания Малинов, отбелязваме, се занимава с развитието на културните контакти с Русия.
Пълноценното сътрудничество между Москва и София очевидно се възобновява, казват експертите.
„В българските училища се изучава руски език, всяка година броят на българските студенти в руските университети се увеличава. Това е добра основа, за да продължим традиционното сътрудничество и новите поколения да се уважават помежду си“, отбеляза Мантуров на срещата с Борисов.
Български експерти, намиращи се в опозиция на премиера Борисов, приветстват предприетия от Москва ход - но припомнят двойствеността на позицията на настоящия държавен глава.
„Мисля, че това е истински обрат в отношенията между двете страни, след като преди пет години заради натиск от Вашингтон и Брюксел България спря строителството на „Южен поток“. И съответно спря другия голям проект – строителството на АЕЦ в Белене“, заяви пред „Взгляд“ общественият деец, представител на опозиционната Българска социалистическа партия (БСП) Светлана Шаренкова. Това се случи, след като в България дойде тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, припомни Шаренкова. „Буквално няколко дни след визитата проектът за строителство на АЕЦ в Белене бе замразен от правителството начело със същия Бойко Борисов“.
„Мнозинството от българските граждани подкрепят проекта „Балкански поток“ и ще бъдат изключително доволни, ако той бъде реализиран“, подчертава Шаренкова“. „В същото време трябва да помним, че няколко пъти видяхме началото на строителството и част от„ Южен поток“, и АЕЦ„ Белене“- проекти, които са много важни за българската икономика, но след това тези проекти бяха замразени“, отбеляза българският общественик.
„След срещата на междуправителствената комисия на България и Русия чухме добра новина, че проектът е стартирал. Сега най-важното е, че България да държи на думата си, да не нарушава сроковете на проекта. И от 1 януари руският газ да започне да тече на българска територия“, обобщи Шаренкова.
Президентът на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов припомни третия проект, от който българските власти се отказаха - освен Южен поток и атомната електроцентрала, това е газопроводът Бургас-Александруполис, който трябваше да тръгне от България към Гърция, заобикаляйки турските проливи. Абзалов припомни пред „Взгляд“:
„Всичките три проекта бяха торпилирани именно от Бойко Борисов“.
Това решение на българския премиер, направено в угода на европейските партньори, е предизвикало масови народни протести заради ръста на тарифите за жилищни и комунални услуги, отбеляза събеседникът на изданието.
България е решила да създаде Балканския поток, след изпълнението на проекта „Турски поток“. „От четирите нитки, които „Турски поток“ предполага, две ще бъдат предназначени за потребление от Турция, а останалите ще бъдат насочени към Европейския съюз в две посоки. Първият - северен - трябва да мине през Балканите и да отиде на север от Италия. Вторият - южен - ще премине през Гърция. Съответно бяха сключени споразумения с някои европейски държави, а България беше юридически партньор. И сега България всъщност се е съгласила да изгради този маршрут. Тоест, получи същия „Южен поток“, но при по-неблагоприятни условия. „Балканският поток“ увеличава вероятността от трета и четвърта нитка“, обясни експертът.
България се застрахова от възможни рискове с тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, тъй като енергийните изисквания на ЕС няма да се прилагат за „Балканския поток“ в същата степен, както за руските трансгранични газопроводи. „На фона на трудните отношения с Украйна и спада на производството на газ в ЕС достъпът на България до газ ще бъде доста обещаващ. За България това е добро средство за повишаване на енергийната й сигурност, а за Москва това е удачен партньор за реализирането на европейската част от проекта „Турски поток“, каза Абзалов.
Според него, случилото се показва, че българската икономика се обръща към Русия. Достъпният газ ще помогне на страната да понижи производствени разходи и да получи конкурентни предимства на външните пазари; в допълнение, ще има забележим спад в цената на комуналните услуги, каза Абзалов.
Експертът посочва и друг сюжет, свързан с „Балкански поток“. Италиано-саудитският консорциум Arkad, който експерти свързват със саудитския, а не италианския капитал, е обявен за победител в конкурса за избор на генерален изпълнител за изграждането на продължението на „Турски поток“ в България. През май друг консорциум, наречен „Газово развитие и разширение в България“ (ГДЕБ), беше определен за изпълнител на строителството на тръбата. ГДЕБ включва компания, която е свързана с Руската тръбна металургична компания (ТМК).
Абзалов не е изненадан от това развитие на събитията. Той отбеляза, че София активно привлича саудитски инвестиции. Освен това Саудитска Арабия активизира усилията си на фона на конкуренцията с Китай за европейския пазар. Така руският газ ще отиде в България през саудитската тръба, казва експертът. „Представители на Близкия изток участват активно като изпълнители. Първоначално саудитите бяха сериозно представени в страната. Фондовете на ОАЕ и Саудитска Арабия са много активни в България“, обобщи Абзалов.
Превод и редакция: Иван Христов, Агенция Фокус