Доларът спадна до 8-седмично дъно в петък преди важния доклад за безработицата в САЩ

Доларът се движи близо до осемседмично дъно в петък преди важния доклад за работните места в САЩ, който може да даде информация за момента на намаляване на лихвения процент от Федералния резерв (Фед-централната банка на САЩ). И въпреки че не се очаква Фед да направи някаква промяна на срещата си следващата седмица за паричната политика, но пазарите в момента оценяват на 50% шанс за два пъти намаляване на основната лихва края на декември, като първото намаление най-вероятно ще дойде през септември.

Докладът за безработицата в САЩ за май ще бъде публикуван в петък. Общата прогноза на експертите, анкетирани от Trading Economics, предполага увеличение на броя на работните места в САЩ със 185 хиляди и запазване на безработицата на ниво от 3.9%.

Сигналите за отслабване на пазара на труда в САЩ донякъде съживиха надеждите на търговците, че Федералният резерв (Фед-централната банка на страната) ще намали основния си лихвен процент два пъти тази година.

Данните от отрасловата бизнес организация ADP Employer, публикувани в сряда, показаха, че растежът на заплатите в частния сектор на САЩ през май е бил най-слабият от четири месеца. Ден по-рано Министерството на труда на САЩ съобщи за намаляване на броя на отворените свободни позиции в страната през април до минимум от февруари 2021 г.

Индексът DXY, изчислен от борсата ICE, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.06% и се доближи до нивото от 104 пункта, достигнато на 9 април, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.02 на сто.

Еврото се задържа на минимална печалби за една нощ, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано намали основните лихвени проценти с 25 базисни пункта след заседанието си в четвъртък, но не даде подлорна информация относно графика на намаляване на лихвите. Основният лихвен процент по заемите вече е 4.25%, лихвеният процент по депозитите е 3.75%, а маржин лихвеният процент по заемите е 4.5%.

В същото време европейският регулатор повиши прогнозите си за инфлацията в еврозоната за настоящата и следващите години, като също така даде да се разбере, че не възнамерява да бърза с по-нататъшно облекчаване на политиката. Това подкрепи еврото.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза по време на пресконференция след срещата, че доверието в забавянето на инфлацията се е увеличило през последните месеци, но европейският регулатор иска да получи повече статистически данни, за да вземе решения относно бъдещата траектория на лихвените проценти.

Еврото се търгуваше с ръст от 0.04% до 1.0896 долара спрямо 1.0891 долара при при затварянето на предишната сесия. ЕЦБ определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1.0865 долара.

Обменният курс на паунд се повиши с 0.08% до до 1.2794 долара в сравнение с 1.2783 долара в края на търговията в четвъртък, намирайки се недалеч от седмичния връх от 1.2828, най-силното ниво от средата на март.

Стойността на долара спрямо японската национална валута спадна с 0.22% до 155.27 йени в сравнение със 155.61 йени ден по-рано. Подобно на Фед, централната банка на Япония определя политиката следващата седмица и на пазара се изгражда консенсус за предстоящо намаляване на месечните покупки на облигации. Въпреки нарастването, обаче, йената остава недалеч от 34-годишното дъно над 160 за долар, достигнато в края на април, което накара японските власти да похарчат около 9.8 трилиона йени (62.9 милиарда долара) за интервенция на валутния пазар, за да я подкрепят валутата си.

Офшорният юан (търгува се извън континетален Китай) се повиши спрямо долара заради данните за ръста на китайския износ и внос през май. Обменният курс на долара падна до 7.2546 юана в сравнение със 7.2595 юана в края на предходната сесия.

При слаб долар стоковите валути се повишават. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, нараснаха съответно с 0.07% до 0.6674 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.02% до 0.6196 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола, канадският долар и норвежката крона поскъпнаха съответно с 0.03% до 1.3672 канадски долара за един американски и с 0.05% до 10.5463 крони за един щатски долар. Фючърсите на американския лек суров петрол (WTI), с доставка до 20 юни, поскъпнаха с 0.23% до 75.72 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа Brent с доставка до 28 юни се повишиха с 0.18% до 80.01 долара за барел.

Котировките на суровината получи подкрепа от нарастващия оптимизъм, че Фед на САЩ все още може да намали разходите по заеми два пъти тази година, което стимулира нарастването на апетита към рисковите активи. Все пак цените на петрола са на път да се понижат за трета поредна седмица, тъй като последното решение на ОПЕК+ породи опасения относно възможния излишък в предлагането. ОПЕК+ се съгласи в неделя да удължи повечето от своите съкращения на доставките до 2025 г., но обяви планове за постепенно премахване на някои доброволни съкращения на добива от осем страни членки, започвайки през октомври.

*Валутните курсове са актуални към 10:15 часа българско време, източници Ройтерс и TradingEconomics.