Климат и геополитика промениха амбициите в ядрената енергетика и България твърдо застава зад 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“

Политиката на Европа в етапа на преход от изкопаеми горива към чиста енергия и в частност към възобновяеми енергийни източници с преходно гориво природен газ се промени след войната в Украйна. Проблемът с доставките на руски газ и в частност промяната на руската страна по разплащане се превърнаха в основен аргумент за отказ от газа като преходно гориво, макар и не съвсем.  Отписването на редица възможности от страна на европейските институции, при това с не особено устойчиви аргументи затвърди политиката на съкращаване на потреблението на синьо гориво с 15 %.

Дебатът

На този фон опасенията за по-голяма необходимост от засилване на мерките за  намаляване на затоплянето с 1,5 градуса по Целзий наложиха още по-активни мерки в областта на ВЕИ. Неустойчивата ситуация създадена като цяло на енергийния пазар, подхранвана от редица геополитически събития и основно от войната в Украйна доведоха до налагане на плана REPower EU с активиране на политиката но ВЕИ. В крайна сметка обаче и това не е достатъчно за постигане на амбициите, заложени в програмата за намаляване на вредните емисии в атмосферата и постигане на устойчивост с от нисковъглеродни източници. Всичко това, заедно с напрегнатата геополитическа обстановка и въпреки съпротивата наложи връщането на ядрената енергия в семейството на чистите източници на енергия.

Дебатът на европейско ниво все още продължава и не е лек, но през първото тримесечие на тази година най-сетне Съветът на ЕС и Европейския парламент постигнаха предварителна договореност за класифициране на ядрената енергетика към стратегическите технологии в рамките на Закона на ЕС за нулеви емисии в индустрията. Може и да е клише, но наистина това ще даде възможност на компаниите от атомния сектор в ЕС да улеснят процеса по получаване на разрешения за строителството на нови енергийни блокове и по условията за развитието на ядрената енергетика в Европа. Предимството е, че това поставя на единна основа ядрената енергетика и ВЕИ.

Факт е, че заявките за промяна на ядрения пейзаж се появиха много преди европейските институции да предприемат този ход. Още преди обръщането наопаки на пазар на петрол и газ  в Европа беше преобърнат ядреният пазар.

Стъпването на американската компания Уестингхаус в Европа и амбицията за нова ядрена революция с малки модулни реактори са в основата не само на преразглеждане на ядрената политика на страните от ЕС. Пренареждането на пазар на няколко стотин милиарда долара е силен ход. Въпросите за риска са политически, финансови, но преди всичко те касаят сигурност.

Рискът за ядрената енергетика в Европа остава водещ основно заради плана REPowerEU, който предвижда изграждане на мощности за чиста енергия и основно слънчеви и ядрени централи, които до 2030 г. да покриват до 45 % от крайното потребление на ЕС. Ако се съди по данните, слънчевите и вятърни мощности, съобразени със законен или не особено читав начин на изграждане вече достигат 40 на сто. В същото време заедно със засилените амбиции за производство на зелен водород намеренията са на път да изтласкат за пореден път ядрената енергетика от фокуса на финансиране. Фактът, че ЕИБ отхвърли поемането на ангажименти означава, че настроенията към ядрената енергетика все още се борят за одобрението на много високо политическо ниво. В унисон с надпреварата, експертите предупреждават, че нито една страна в света няма да може да се справи с финансирането на енергийния преход в границите на очертаните години.

Оправданието, че ядрената енергетика е скъпа е невярно, предвид факта, че това са мощности, които могат да работят до 60 – 80 години, което означава, че след периода на откупуване енергията от тях става изключително достъпна.

ММР или реактори четвърто поколение

Доскоро надпреварата в ядрената енергетика изглеждаше, че ще се насочи в битка за строителство на големи ядрени централи и малките модулни реактори (SMR, ММР).  Засега около ММР остават твърде много неясноти и, както изглежда процесът там няма да приключи преди 2028 година. Поне това е периодът, когато се очаква поне в една европейска страна да има изграден малък модулен реактор. Освен това все повече се очертава възможността за използването на ММР повече в индустриалния сектор и за отдалечени региони, където този тип технология е по-евтин за осигуряване на достъп за населението и индустрията. Очаква се, че до 2028 г. ще бъдат решени и редица въпроси, касаещи безопасността на работа на ММР. Експертите не крият, че въпросът със сигурността по отношение на горивото, някои технологични проблеми, гарантиращи безопасност са сред основните проблеми, както и липсата на единна регулаторна рамка са сред основните проблеми. Това бяха е сред основните теми, разисквани в рамките на конференцията на „Булатом“. „Технологията на малките модулни реактори (ММР) ще играе роля в декарбонизацията“, отбеляза еврокомисарят Ян Панек. В изказването си на форума той обърна внимание на ролята на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и бъдещите 7 и 8 блок, но наблегна на необходимостта от „по-сериозен поглед“ и на ММР.

От тази гледна точка обаче е редно да се напомни, че от тази година надпреварата в ядрената енергетика се насочва в още една нова посока – смяна на поколението ядрените технологии. Тонът беше зададен от Великобритания и САЩ от една страна, които разчитат на развитието на термоядрената енергетика.  В тази посока текат експерименти в другите големи ядрени държави като Китай и Русия, но както се очертава, това ще отнеме достатъчно дълги години, преди да се стигне до изграждане на първия комерсиален проект.

На този фон Русия и Китай, без да се отказват от подобен експеримент дават ход на четвърто поколение ядрени мощности, които те определят като енергийни системи на бъдещето.

Двата основни недостатъка на съвременната ядрена енергетика е натрупването на отработено ядрено гориво, малките възможности за преработка, особено в Европа и ограничените запаси от уран. Както отбелязват експертите, визираното четвърто поколение не засяга само реакторните технологии, но и горивото, така че да бъде осигурен затворен цикъл и система за връщане на радиоактивни отпадъци.  Съвсем наскоро руската страна съобщи за пуска на реактора БН-1200 на Белоярската АЕЦ, а колкото и да се налага геополитическото разделение този първи практически опит е от значение за цялата ядрена индустрия, защото очертава движението напред в полза не от намаляване на мащаба, а на намаляване на ресурсното обезпечение.

Китай също не изостава – страната е готова с проекти за няколко блока с бързи реактори – CiFR-1200 на МОКС гориво, завод за преработка на ОЯГ и регенерирано гориво. До 2025 г. трябва да са готови типовия проект и технико-икономическата обосновка, а строителството се планира за 2031 г. -2035 г.

Индонезия се нарежда също сред страните с намерение за въвеждане на четвърто поколение ядрена енергийна система с намерението за изграждане на високотемпературен ядрен реактор – PeLUlt с топлинна мощност от 40 МВт. Освен електричество комплексът ще произвежда водород. Строителството е планирано да започне през 2027 г.

Съвсем наскоро Швеция стана първата европейска страна, която заяви, че ще развива ядрена система от четвърто поколение.

Предвид тази нова тенденция обаче българските експерти напомнят, че вече е правен опит в тази посока, а все още няма напредък за налагането й. При това, те са категорични, че изборът на страната ни на технология трябва да е базиран на такава, която е работеща и с достатъчно висок опит в чужбина.

Къде се позиционират страните от Европа и възможностите на България

Безспорно водещата държава в развитието на ядрената енергетика в Европа е Франция. Страната разполага не само с мощен ядрен ресурс и кадри, но и внимателно планира бъдещите стъпки за развитие. При това се отчита постигането на висока степен на енергоспестяване. Франция има намерение не само да поддържа съществуващия ядрен флот, но и за изграждане на нови 6 EPR реактора до 2050 г. Първият от тях трябва да е готов за експлоатация до 2035 г., заяви по време на конференцията на „Булатом“, която се провежда в комплекса „Ривиера“ до Варна посланикът на страната в България Жоел Мейер. По думите му, срокът на вече съществуващите реактори трябва да се удължи, но не и за сметка на сигурността и надеждността. Предвид целите за декарбонизация тази програма ще бъде съчетана с изграждането на алтернативни източници на енергия. Франция именно поставя на масата въвеждането на ММР и  ускоряване на изграждането им на територията или поне в близост до съществуващи мощности, така че постепенно да се постигне замяна на въглищните мощности.

Украйна, въпреки поредицата от проблеми в резултат на войната остава сред най-големите производители на електроенергия от ядрени мощности. По думите на съветника по икономическите въпроси в посолството на страната в България Олех Напов, плановете са за изграждане на два нови ядрени блока и малки модулни реактори, производството от които да достига до 20 ГВт. Намерението е ММР да бъдат използвани за производство на топлинна енергия и водород и то така, че чрез тях страната да компенсира загубата от войната в сектора досега. Доизграждането на Хмелницката АЕЦ с технологията на американската компания „Уестингхаус“  AP-1000 е сред основните намерения на украинската страна.

Словения залага на строителството на втори блок на АЕЦ „Кръшко“ и изграждане на ММР в двата основни въглищни региона в страната до 2030 г.. Това обясни от своя страна Наташа Бергел, посланик на Словения в България. Ядрената енергетика, по думите й трябва да се развива паралелно с технологиите за възобновяеми енергийни източници. Словения има и големи амбиции за развитието на водните си ресурси, но темата остава чувствителна, заради опасенията за нарушаване на екосредата.

Румъния се очертава като една от държавите в Европа с най-амбициозна програма за развитие на ядрената енергетика. Страната залага на дострояване на АЕЦ „Черна вода“ с нови два реактора (3 и 4 блок) като отново се обръща към технологията Candu. Румъния е обърнала поглед и към новите технологии и в частност ММР, коментира посланик Бръндуша Пръдеску. „В този аспект си сътрудничим със САЩ и сме в подготвителен етап за изграждане на индустрия за ММР“, каза тя като уточни, че те ще бъдат разположени на местата на големите въглищни региони. Става въпрос за 6 ММР с мощност от 462 МВт и амбициозния срок - 2028 г.

В Румъния, по думите на посланик Пръдеску се работи и по вариант за изграждане на завод за преработка на ядреното гориво, за да не се създават допълнителни тежести в сектора.  Страната е и с огромна амбиция за изграждане на Европейски център за обучение на кадри за ядрената енергетика.

Амбициозната програма на Чехия предвижда изграждане на по два нови блока на АЕЦ „Дуковани“ и АЕЦ „Темелин“. Целта е АЕЦ да осигуряват до 50 % от необходимото потребление в страната, стана ясно от думите на посланик Ян Удрзал. При това програмата ще се развива паралелно с изграждането на ВЕИ мощности. Както е известно страната наскоро покани Франция и Корея да представят обвързващи оферти за строителството на нови ядрени мощности на настоящите два АЕЦ-а, а от думите на дипломата стана ясно, че оценката по тези два търга ще са ясни до средата на този месец. Важно е да се отбележи, че обвързващите оферти касаят и договорите за доставка на гориво.

Унгария, която е и най-напредналата страна и всъщност вече осъществяваща проекта за АЕЦ „Пакш 2“ има намерение сегашните 45 % енергия от АЕЦ да бъдат увеличени до 70 на сто. При това се залага и на програма за модернизация на работещите ядрени мощности.

На този фон българската амбиция за изграждане на 7 и 8 блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ изглежда доста по-скромна, но не и по-малко амбициозна. „Изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ ще ни помогне през следващите 15 години да редуцираме СО2 и ще даде стабилност на икономиката“, отбеляза председателят на „Булатом“, Богомил Манчев. Това, по думите му обаче няма да реши въпроса, предвид сложния проблем с емисиите в транспорта.

„Развитието на българската ядрена енергетика е като танго – две напред-една назад и това трябва да се поправи“, коментира от своя страна бившият евродепутат Цветелина Пенкова, напомняйки за стратегическите предимства на страната ни в ядрената енергетика. „Когато в Европа има планирани за строителство 21 реактора е нелепо да не използваме това, с което разполагаме, и което ще е по-труднодостъпно за други“, обясни тя, без да подминава съществения напредък с диверсификацията с горивото за АЕЦ „Козлодуй“.

Пенкова обясни и необходимостта на европейско ниво да бъде създаден специален фонд за подкрепа на ядрената енергетика, включително и за производство на ядрени компоненти. От не по-малко значение е да се обмисли въпроса с добива на уран, погребването на отпадъците, както и целенасочено законодателство за удължаване живота на работещия ядрен флот.

Включването на българския бизнес в процеса за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще допринесе за изграждането не само на индустрия, но и на експертиза, чието значение на регионално и европейско ниво може да расте в бъдеще, бяха категорични експертите, участващи в ядрената конференция на „Булатом“. Тази експертиза ще е още по-необходима предвид нуждата от още два нови ядрени блока до 2050 г.