ИПИ: Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда

Липсата на работна ръка в България се превръща в сериозен проблем, който засяга икономиката на страната. С нарастващото застаряване на населението и миграцията на млади хора към чужбина, предприятията изпитват все по-големи трудности да намерят квалифицирани кадри. Това води до забавяне на икономическия растеж и ограничаване на конкурентоспособността на българския бизнес. Необходимостта от ефективни решения, които да включват реформи в образователната система и подобряване на условията на труд, става все по-належаща за стабилното развитие на страната.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува ново изследване за 2024 година, което оценява съответствието между професионалното образование и икономическите нужди в България. Според икономистите почти половината ученици няма да работят това, за което са учили. Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.) – леко намаление от резултата при предходното издание от 2023 година. „Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план“, казват експертите.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.

Специалности, които не се търсят

Данните от анализа показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Според икономистите от ИПИ, все пак, през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. „Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата  на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“, казват експертите.

Регионите се представят различно – в Добрич, Сливен и столицата съответствието е най-високо

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката.

През 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и столицата (59,4 точки). Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато на първо място обаче е столицата. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31,2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки). И в предходното издание на индекса това също са трите области на дъното на класацията.

Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране

Според експертите негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. „Така например силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават възможностите за заетост“, посочват те.

От ИПИ изтъкват, че важен аспект в професионалното образование и обучение е и необходимостта да се разширява обхвата на дуалното обучение. „Обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението“, смятат те.

В заключение икономистите смятат, че повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. „Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците“, завършва докладът.