София е с най-много искания за саниране на сгради от втория етап на националната програма за енергийна ефективност

София е с най-много проекти за финансиране по втория етап на Националната програма за "Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради" по Националния план за възстановяване и устойчивост, при която се изисква 20 процента съфинансиране от гражданите. Това съобщи Добромир Василев, директор на дирекция "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), на медийно събитие, организирано от "Хабитат България", на което бе дадена актуална информация за конкретните стъпки на България в енергийния преход към климатична неутралност.

По думите на Василев, цитиран от БТА, лидерството на столицата по тази програма не е изненадващо с подадени проекти за 65 сгради на обща стойност на безвъзмездната помощ 22 милиона лева, което означава, че близо 20 на сто от проектите са от Столична община.

Това за мен показва ясното разпределение на икономическата активност и доходите в отделните части на страната, коментира експертът. Той отбеляза, че за първия етап от програмата, при който безвъзмездното финансиране е сто процента, проектите от Столична община са били около 6 или 7 на сто от всички.

Приемането на заявления по втория етап на програмата приключи на 28 март след две удължавания, като са получени 299 предложения за изпълнение на инвестиции с обща стойност на поисканата безвъзмездна финансова помощ от над 120 милиона лева. Исканото финансиране е по-малко от това, с което разполагахме като бюджет на мярката, по тази причина няма да имаме резервни списъци и всеки, който бъде одобрен, ще получи финансиране, каза експертът. Общата площ на сградите е около 512 000 квадратни метра и близо 5 000 самостоятелни обекта с жилищно предназначение са включени в тези сгради.

Средната площ на участващите сгради по втория етап е около 1700 квадратни метра, средният брой на жилищните обекти е около 16. Ясно се вижда, че в процедурата участват по-малките сгради, за чиито собственици е по-лесно да осигурят необходимото съфинансиране, коментира експертът. Същевременно той посочи, че тези по-малки сгради са имали по-малък шанс за класиране в предходните програми. Реално резултатите показаха, че има справедливо разпределение и не са класирани само големи сгради от етап едно, а имаме един микс от големи, средни и малки сгради, които са се класирали, допълни Василев.

Той изрази очакване заради по-малкия брой проекти до края на юни - началото на юли да са готови резултатите от оценката им и да се премине към сключване на договори. Паралелно, след като вече започнахме и подписването на договори по етап 1 с над 20 подписани, планираме следващите няколко месеца да засилим темпа на подписване на договори с общините, като паралелно те стартират своите поръчки за избор на изпълнител, за да може част от тях да започнат строително-монтажните дейности още този строителен сезон, каза Василев.

Според него двата етапа на програмата са показали, че населението вече е видяло ползата от цялостното енергийно обновяване на сградите. Той посочи, че за да има стабилна политика по обновяване на сградния фонд, следва да се осигури редовно - всяка година, финансиране за тези политики, а да не се разчита на така нареченото програмно финансиране.

Ася Добруджалиева, мениджър проекти в "Хабитат България", посочи, че обновяването на сградния фонд в България става на вълни и също изтъкна необходимостта от дългосрочна политика в това отношение. Тя каза, че 65 000 сгради се нуждаят от обновяване, а по сегашните програми ще бъдат санирани около 4000 сгради за период до 2026 г. На фона на целите до 2050 г. да достигнем климатична неутралност сградният сектор, по-специално жилищните сгради, вървят с много бавно темпо, коментира експертът. Ясно е, че не можем да продължаваме със 100 процента финансиране от държавата, а новият етап – 80 процента финансиране, показа интерес, отбеляза Ася Добруджалиева.

Тя попита какво ще бъде съфинансирането на следващите етапи, защото в момента по Програма "Развитие на регионите" в процедурите по приоритетна ос за интегрирането в градско развитие има възможност за финансиране на обновяване на жилищни сгради, но в насоките е записано, че грантовото финансиране може да достигне 95 процента. Според нея по този начин не се изпращат системни и логични сигнали към обществото, че политиката за участие на домакинствата е неотменима. В тази връзка експертът изтъкна необходимостта от ясна политика по отношение на самоучастието на гражданите.

Добромир Василев посочи, че има желание от граждани и от местната администрация да се продължи със 100 процента финансиране и допълни, че в този случай става дума за политическо решение, което трябва да се вземе от следващото редовно правителство. Василев съобщи, че по груби сметки 270 милиона кв. метра са жилищните сгради в страната. Ако грубо кажем, че по-голямата част от този фонд се нуждае от обновяване, дори и да сметнем, че става дума за 200 милиона кв. метра, ще са нужни десетки милиарди лева за обновяване на сградния фонд, каза Василев. По думите му със сигурност включването на елемент на самоучастие ще допринесе за ускоряването на процеса.

Цвета Наньова, изпълнителен директор на "Българо-австрийска консултанстска компания" АД, предоставящи услуги за подобряване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради, посочи, че лидирането на София по втория етап на програмата не е свързано само с възможностите за осигуряване на съфинансирането, а и с работата на компанията с 8 районни кметства и жителите им. Ако погледнете статистиката от втория етап, ще видите, че две трети от предложенията идват от 5 или 6 районни кметства, които проявиха желание да продължат да работят с нас, каза Наньова и допълни, че оттам идва голямата част от заявките.

От 24 района има струпване на кандидатите в петте района, в които е работено с хората. Другите, смея да твърдя, че едва ли са по-бедни, но имат в най-добрия случай по едно заявление, коментира експертът. В този смисъл, тя посочи, че не бива да се подценява ролята на обслужване на принципа на едно гише и на партньорство между местната власт и бизнеса в процеса на кандидатстване по програмата.

Според нея от изключителна необходимост е разработването на финансов механизъм, който трябва да направи възможно участието на всички домакинства. Тя напомни за съобщеното от предишния ресорен министър в кабинета "Денков", че се работи с Българската банка за развитие за осигуряване на двадесетте процента съфинансиране и изрази надежда тази възможност да бъде потърсена отново.

Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, посочи, че в Дългосрочната стратегия за насърчаване на обновяване на сградния фонд в страната е бил направен анализ за чувствителността на инвестициите за енергийна ефективност и е било посочено, че най-голяма чувствителност има към цената на енергията на база разход за отопление или енергия на домакинство. Либерализацията на пазара е отложена, а не отменена и енергията, когато бъде на пазарна цена, ще окаже по-сериозен натиск и тогава много по-лесно ще бъдат вземани решения за предприемане на такива действия, каза Алексиев. По думите му в такава ситуация наличието на техническа подкрепа или услуга на едно гише и възможност за кредитиране биха довели до ускоряване на целия процес.