Как САЩ и съюзниците ще използват замразените руски активи, за да помогнат на Украйна?

Страните от Европейския съюз официално приеха план за използване на печалбите от замразените в ЕС активи на руската централна банка за подпомагане на отбраната на Украйна. Това е първият от поредицата ходове на Г-7 за използване на близо 300 милиарда долара замразени руски активи. Въпреки взетото решение ситуацията остава много сложна и може да създаде опасен прецедент, предупреждава „Ройтерс“ в анализ, цитиран от БТА.

Да припомним, че във вторник постоянните представители на страните-членки на Европейския съвет в Брюксел се споразумяха "да използват извънредните приходи от замразените руски активи за подкрепа на отбраната и възстановяването на Украйна в контекста на руската агресия". Планът ще бъде представен на срещата на финансовите министри на Г-7, която ще се проведе от 23 до 25 май в Стреза, Италия. 

След това на срещата на върха, която е планирана за 13-15 юни в Пулия, Италия, лидерите на седемте най-развити индустриални държави ще вземат окончателно решение по темата. Г-7 включва САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада.

Какво е постигнато и какви идеи все още се разглеждат:

Изземване на приходи

Действията на ЕС използват факта, че лъвският дял от руските резерви, по същество облигации и други видове ценни книжа, в които руската централна банка е инвестирала, са съхранявани в базиран в Брюксел депозитар, наречен Euroclear (Юроклиър) - международна организация за борба с прането на пари.

Съгласно споразумението 90 на сто от постъпленията, генерирани от облигациите, ще отидат в управляван от ЕС фонд за военна помощ за Украйна, а останалите 10 на сто ще подкрепят Киев по други начини.

ЕС очаква активите да донесат около 15-20 милиарда евро (16-22 милиарда долара) печалби до 2027 г. Очаква се Украйна да получи първия транш от около 3,5 милиарда евро през юли.

Това ще бъде в допълнение към програма за подкрепа от 50 милиарда евро, която ЕС създаде на 1 февруари.

Някои обаче все още са предпазливи, включително Европейската централна банка, която каза, че всяко изземване на руските активи трябва да се извършва само в съгласие с други сили от Г-7.

Адвокати съобщават, че от правна гледна точка има много малка разлика между слагане на ръка върху приходите от облигациите и изземването на всички 300 милиарда долара.

Съществува риск Русия чрез съдебни действия да се опита да изземе паричните средства на Euroclear в депозитарите на ценни книжа в Хонконг, Дубай и на други места.

Потенциално това може да намали капитала на международната организация. Поради тази причина има планове да се заделят част от иззетите средства пари като предпазна мярка.

Обезпечен заем

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън след броени дни ще настоява пред финансовите министри от групата от Г-7 - Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада - да насочат приходите от лихви върху замразените руски активи към Украйна максимално бързо.

САЩ искат да изтеглят напред лихвата върху активите, за да подкрепят облигация или заем, който ще осигури на Украйна сумата от около 50 милиарда долара, докато се бори с нарастващия руски военен натиск от изток и север.

"Обезпечаването" на руските активи срещу заеми, вместо директното им изземване, може да бъде по-приемливо за някои европейски страни и други държави по света.

Дейлип Сингх, бивш заместник-съветник по националната сигурност на САЩ, който е един от идеолозите на плана заяви, че е възможно да се прехвърлят 10 или дори 30 години бъдещи печалби.

Пълна конфискация

Вашингтон продължава да подкрепя идеята за конфискуване на замразените руски резерви в тяхната цялост и предаването им на Украйна, въпреки че признава, че и други държави ще трябва да участват в това решение, което засега не е факт.

Някои юристи твърдят, че това може да се направи съгласно доктрина на международното право, известна като "контрамерки". След това активите ще бъдат продадени или обезпечени и постъпленията ще бъдат предадени на Украйна или към нейния специален фонд за възстановяване.

Европейски служители обаче изразяват опасения, че това може да наруши международното право и да отвори кутията на Пандора, тъй като Русия ще оспори това по съдебен ред.

Дори в Съединените щати водещи експерти по държавния дълг подчертаха, че Законът за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) не разрешава директна конфискация на замразена руска собственост при липса на действителен въоръжен конфликт между САЩ и Русия.

МВФ също е предпазлив. Неговият управляващ директор Кристалина Георгиева призова страните от Г-7 на 21 май да помислят "много внимателно" за това как ще използват руските активи.

Репарационни облигации

Създаването на "репарационни облигации" беше предложено като начин за заобикаляне на някои от правните проблеми. Украйна би продала ценни книжа, които се изплащат, само ако получи репарации за опустошенията, нанесени от войната.

Лихвените плащания също могат да се натрупват и да станат дължими, само ако Киев получи компенсация.

Притежателите на облигации няма да имат договорни претенции към замразените резерви на Кремъл. Но като се има предвид, че Русия е малко вероятно да плати доброволно, тези активи биха били най-вероятният източник за репарации.

Тъй като резервите натрупват лихви, те биха могли да се използват за плащане както на главницата на облигациите, така и на по-редовни купонни плащания. Това би било различно от конфискацията, тъй като активите биха били прехвърлени само ако легитимен механизъм за обезщетение първо реши, че щетите се дължат на Украйна.

Украйна ще има начин да събере всички щети, присъдени до стойността на резервите. Следователно може да емитира репарационни облигации до 300-350 милиарда долара. Но тя би получила парите само, ако Съединените щати, правителствата на ЕС и други съюзници, са склонни да купят ценните книжа.

Синдикиран заем

Идеята за облигациите беше доразвита от Лий Бухейт, старши правен експерт по държавния дълг, и Хюго Диксън, коментатор на Ройтерс.

Тяхното мнение е, че Украйна може да заложи иска си срещу Русия на своите съюзници в замяна на заем. Ако Москва откаже да плати щетите, съюзниците могат да използват замразените активи на Русия, за да изплатят заема. Оправданието за това е широко признатият правен принцип, че ако кредиторът контролира активите на длъжника, той може да прихване тези активи срещу неплатен дълг.