Преките чуждестранни инвестиции в Европа намаляват за първи път от началото на пандемията

България е сред страните, при които има малък ръст в броя на новите проекти

Икономика / България , Индустрия
3E news
3214
article picture alt description

Източник: EY European Attractiveness Survey.

Европейските преки чуждестранни инвестиции отбелязват намаление за първи път за последните три години със спад на проектите от 4% и на работните места със 7% през 2023 г.

Преките чуждестранни инвестиции в Европа намаляват през 2023 г., като спадът е с 4% в сравнение с 2022 г. и с 11% спрямо 2019 г., точно преди пандемията от COVID-19. Това показва годишното проучване за интереса към инвестиции и атрактивността на Европа на EY за 2024 г.зв. Франция, Великобритания и Германия продължават да привличат най-много инвестиции и запазват първите три места, като там се реализират около половината от общия брой проекти. Преките чуждестранни инвестиции са намалели с 5% (1194 проекта) във Франция и с 12% в Германия (733). Обратно на тази тенденция, Великобритания изпреварва Германия, като се изкачва на второ място с увеличение от 6% в броя на проектите (985).

България също се отличава от общата тенденция – през 2023 г. у нас са реализирани 27 инвестиционни проекта, които са осигурили 1966 работни места. За сравнение през 2022 г. проектите са били 20, а добавената им стойност в работни места в 1490. Най-много са новите проекти в секторите електроника, бизнес услуги, софтуер и IT.

„Привличането на преки чуждестранни инвестиции ще зависи от доброто взаимодействие между държавата и бизнеса и намирането на правилния баланс на регулиране и конкурентноспособност. Индустриалният пейзаж на България е все още добре диверсифицицран и навременното ориентиране в нововъзникващите тенденции на основните ни пазари, както и в геополитическите промени, е предпоставка за създаване на бизнеси с висока добавена стойност. Познатите теми като дигитализацията, технологиите, са все така важни, но индустриализацията на икономиката на Европа по устойчив начин има все по-голямо значение“, смята Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.

Въпреки оптимизма, че обемът на преките чуждестранни инвестиции в Европа ще се възстанови след пандемията, бавният икономически растеж, растящата инфлация, скокът в цените на енергията и тревожната геополитическа обстановка, са причина за общия спад в европейските преки чуждестранни инвестиции, което се случва за първи път от 2020 г. насам.

През 2023 г. компании от целия свят са обявили 5694 проекти, свързани с разрастване и разширяване на бизнеса си в 44 европейски страни, в сравнение с 5962 през 2022 г. – годишно намаление от 4% при растеж от 1% през 2022 г. и 5% растеж през 2021 г. Инвестициите сега са с 14% по-малко от пика си през 2017 г., а общият брой на създадените работни места в Европа в резултат на преки чуждестранни инвестиции намалява със 7% на годишна база до 319,923.

Повечето регулации за бизнеса, променливите цени на енергията и политическата нестабилност са трите основни фактора, влияещи на инвестиционните намерения. Европа като континент е пионер в новите регулаторни изисквания по отношение на изкуствения интелект, корпоративната устойчивост и защитата на данните – това кара инвеститорите да се притесняват, че тези усложнения могат да попречат на бизнес растежа им. Продължаващата енергийна криза, несигурността в очакването на резултатите от  европейските избори, както и неспиращите социални напрежения и политически радикализъм, също тревожат инвеститорите.

Наблюдава се преорганизацията на веригите за доставки в полза на Южна и Източна Европа. Някои страни там се възползват от това за връщането на редица производствени дейности в тези райони – броят на проектите, свързани с производствена дейност се увеличава в Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция. В същото време се забелязва свиване на инвестициите в секторите на цифровизацията и бизнес услугите, което е най-видимо в западните страни, сред които Нидерландия и Белгия. Войната между Русия и Украйна продължава да влияе на инвестициите на пазарите, граничещи с една от тези страни, включително Румъния (-13%), Финландия (-32%) и балтийските страни като Латвия (-31%) и Литва (-40%).

Преките частни инвестиции в секторите на услугите намаляват. Броят на проектите в софтуерните и ИТ бизнеси, които традиционно са най-големите сектори за инвестиции в Европа, намаляват съответно с 19% и 27%. На другият полюс за инвестициите в туризма с увеличение от 130% през 2023 г. Секторът продължава да се възстановява, тъй като потребителите се връщат към харченето на средства за почивка и пътувания след падането на ограниченията, наложени от пандемията.

Въпреки общата по-мрачна картина, има място за оптимизъм - 72% от анкетираните бизнеси декларират планове за разширяване на операциите си в Европа през следващата година – увеличение от 67% спрямо 2022 г. Инвеститорите са позитивно настроени относно дългосрочните перспективи на Европа, тъй като се очаква икономическата ситуация постепенно да се подобри. Освен това, в контекста на нарастващото геополитическо напрежение, относителната стабилност на големите икономики на Европа е значително предимство.

Целият доклад можете да видите тук:

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща