Ескалиращото напражение в Близкия изток потопи в червено европейските фондови пазари във вторник

Борсовите индекси на най-големите страни в Западна Европа се понижаваха във вторник след разпродажби на фондовите пазари в САЩ и Азия, причинени от ескалацията на напрежението в Близкия изток.

Друг негативен фактор за настроенията на инвеститорите са повишените очаквания, че Федералният резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) ще поддържа високи лихвени проценти по-дълго от очакваното, пише Trading Economics.

Цените на едро в Германия са спаднали с 3% на годишна база през март, съобщи статистическата служба на страната. Спадът е регистриран за дванадесети пореден месец. Спрямо февруари, обаче, цените са се повишили с 0.2%, при прогнозиран от анализаторите ръст от 0.1%.

От обявените от статистиката на Обединеното кралство данни стана ясно, че безработицата се е повишила до 4.2% спрямо 3.9% преди година, докато заплатите без бонусите са се повишили повече от очакваното, с 6%. „Последният доклад за работните места е нюансиран, но подозираме, че повечето политици ще го прочетат като мрачно въз основа на тези данни за заплатите. На маржа, това премества циферблата към понижение на лихвените проценти през август”, каза за INBC икономистът за развитите пазари на ING Джеймс Смит.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард каза във Вашингтон, че ако не се сручат големи сътресения, централната банка е на път да намали лихвените проценти в близко бъдеще.

„Ние просто трябва да изградим малко повече доверие в този дезфлационен процес, но ако той се движи според нашите очаквания, ако нямаме голям шок в развитието, се насочваме към момент, в който трябва да смекчим рестриктивната парична политика “, каза Лагард пред CNBC във вторник. Лагард участва в годишната съвместна среща на МВФ и Световната банка.

Миналия четвъртък централната банка на еврозоната запази високите лихвени проценти за пета поредна среща и даде ясен сигнал, че може да започне да намалява лихвите по време на заседанието си през юни. И тогава и днес Лагарад не се ангажира с точна дата за началото на намаляване на основните лихви.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се понижи с 1.3%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голям спад беше италианският FTSE MIB (-1.5%), следван от британския FTSE 100 (-1.44%), испанския IBEX 35(-1.40%), германския DAX (-1.3%), френския CAC 40 (-1.2%). До края на сесията низходящият тренд се запази и всчки индекси затвориха със съществени загуби.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад завърши британският измерител FTSE 100, а с най-слабо понижения затвори френският САС 40.

Всички сектори и основни борси бяха на отрицателна територия. Акциите на минно-добивните компании загубиха най-много (-3,1%), следвани от банките, чийто секторен измерител се понижи с 2.6%. Акциите на телекомите отчетоха по-малки загуби (-1%), след като шведската Ericsson отчете по-добра от очакваната печалба за първото тримесечие.

Цената на акциите на шведския производител на телекомуникационно оборудване Ericsson, скочиха с 5.6% до обед, заради отметения ръст на печалбата, въпреки регистрирания 15% спад в приходите. Следобед настъпи обрат и бяха изтрити част от сутрешните загуби. В крайна сметка книжата на Ericsson затвориха с умерен ръст от 1.75%.

Акциите на DS Smith спаднаха с 2.2% след новината, че US International Paper Co. е постигнала споразумение за закупуване на британския производител на опаковъчни материали за 5.8 милиарда лири стерлинги (7.22 милиарда долара). Сделката ще бъде изплатена изцяло в акции. След финализирането й акционерите на DS Smith ще притежават 33.7% от обединената компания, а акционерите на International Paper ще притежават 66.3%.

От конфликта между Иран и Израел най-много пострадаха акциите на най-големите производители на петрол в региона, тъй като цените на петрола продължиха да спадат втори пореден ден, тъй като се очаква ограничен отговор от Израел на безпрецедентно въздушно нападение от Иран през уикенда, намалявайки страховете, че Близкият изток е на ръба на по-широка регионална война.

Очаква се израелският отговор да е насочен срещу иранските военни сили и техните проксита извън Иран. „Напрежението е високо и следващите ходове на която и да е от страните е трудно да се предскажат, но всички значителни признаци сочат към облекчаване на враждебността и сдържаност в краткосрочен план“, каза Хорхе Леон, старши вицепрезидент на консултантската фирма Rystad Energy.

Най-много се понижи цената на акциите на британската BP Plc (-2.14%), следвана от нидерландската Shell (-1.90%) и френската TotalEnergies (-1.52%).

Фючърсите на търгуваният най-вече в Европа суров петрол Brent с доставка до 30 април затвори със спад от 0.14% до 89.97 долара за барел на стоковата борса в Лондон.

Освен това, поевтиняват акциите на автомобилните компании, включително германските: Bayerische Motoren Werke AG (-2.96%), Mercedes-Benz (-2.14%), Volkswagen Group (-2.14%), Daimler Truck (-2.02%), Porsche Automobil Holding (-1.98%), на италианско-френската Stellantis (-2.98%) и на френската Renault (-3.85%).

Сред губещите са и ценните книжа на представителите на полупроводниковата индустрия, включително германската Infineon Technologies (-0.79%), базираната в Швейцария STMicroelectronics (-2.13%), нидерландските ASM International (-0.40%) и ASML Holding (-0.27%).

Акциите на производителите на стомана - люксембургската ArcelorMittal и германската Thyssenkrupp загубиха значителна стойност - съответно с 6.90% и 5.80%.