Европа изостава от Китай и САЩ след „монументални“ грешки в енергетиката, казва за FT директорът на МАЕ

Изпълнителният директор на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол в интервю за Financial Times (FT) подлага Европа на критика заради изоставането й от Китай и САЩ, след като е направила „две исторически монументални грешки“ в енергийната си политика, залагайки на руския газ и отказвайки се от атомната енергетика.

Изпълнителният директор на МАЕ заявява, че европейската индустрия започва да плаща за тези грешки и, че ЕС се нуждае „от нов генерален индустриален план“, за да се възстанови.

Думите на Бирол идват в момент, в който лидерите на ЕС се готвят за обсъждане на икономическата конкурентоспособност на съюза. ЕС изостава от Китай и САЩ в такива сектори като разработката на чисти технологии, което се дължи на редица обременяващи нормативни актове и много високите цени на енергоносителите. Цените на електроенергията в Европейския съюз са два до три пъти по-високи от тези в САЩ.

„Съществуващите сектори, особено тежката индустрия изпитват и ще продължат да изпитват съществени неизгодни разходи в сравнение с други големи икономики като Китай и САЩ“, казва Бирол.

Данните от енергийните организации показват, че ЕС успешно е отхвърлил руския газ от началото на войната в Украйна. През 2023 г. ЕС за първи път ще произвежда повече електроенергия от вятър, отколкото от газ.

Преди това на газа от Русия се падаха повече от 40 процента от доставките, но тази цифра падна до 15 процента през 2023 г., въпреки нарастващия внос на руски LNG.

Доставките от Норвегия и САЩ изиграха основна роля, за да се избегнат прекъсванията на електрозахранването от страна на ЕС. На тях се падат около 30 и 19 процента съответно от общия внос, за това има принос и бързото въвеждане на възобновяеми източници на енергия.

Дебатите за ядрената енергетика обаче са твърде полярни.

Страни като Франция, Унгария и Чешката република подкрепят ядрената енергия, но други членки на ЕС като Германия, Австрия и Люксембург са категорично против с аргумента, че ядрените проекти често се забавят и са скъпи, а парите биха били по-добре изразходвани за възобновяема енергетика.

Амунд Вик, бивш държавен секретар на Норвегия по енергетиката и старши съветник в консултантската компания Eurasia Group, казва, че „без ядрена енергия енергийният преход ще бъде по-труден“, тъй като е необходима постоянна базова мощност за поддържане на променливото производство от вятър и слънце.

„Някои дискусии за ядрената енергия са наистина полезни и някои страни се нуждаят от нея“, каза Вик. Но някои дискусии като „не трябва да инвестираме във вятърни турбини, трябва да инвестираме в нова ядрена енергия“ не помагат на никого“.

През 2019 г. ЕС си постави една от най-амбициозните цели за климата в света, ангажирайки се да намали емисиите с 55 процента през 2030 г. в сравнение с нивото от 1990 г. и постигане на чиста нула през 2050 г. Оттогава са приети много закони, насочени към преустройство на икономиката за постигане на тези цели, но политиците се опасяват от обратната реакция, когато такива закони, като забраната за нови двигатели с вътрешно горене или по-строги правила за енергийна ефективност започнат да оказват влияние върху избирателите преди предстоящите избори в целия ЕС.

Зелените политики също падат надолу в списъка с приоритети на правителствата, тъй като лидерите се тревожат за проблемите на сигурността, свързани с миграцията и конфликта в Украйна.

Дан Йоргенсен, министър на климата и развитието на Дания, казва, че за да се запази подкрепата за Зелената сделка от страна на гражданите, ЕС трябва да си „напише домашното“ и да осигури интеграция на политиката за климата.

Това трябва да стане по начин, който „ да не навреди на нашата конкурентоспособност, не вреди на нашата заетост, не води до увеличаване на неравенството, а по-скоро обратното … Сега е много навременен момента да започнем дискусия за това как да изглежда това“.

По FT