МАЕ понижава прогнозата си за търсенето на петрол в света през 2024 г.

Енергетика / Свят
3E news
808
article picture alt description

източник: fotolia.com, архив

Международната агенция за енергетика (МАЕ) намалява прогнозата си за търсенето на петрола през 2024 г. със 130 хил. барела на ден до 102 млн. барела на ден (б/д) поради слабите резултати за потреблението през първото тримесечие. Също така и заради опасенията, че високите цени на петрола ще подкопаят търсенето. Това се казва в априлския доклад на агенцията.

Според МАЕ, ръстът на търсенето на петрол през първото тримесечие на 2024 г. е показал най-малкото увеличение в годишно изражение от първото тримесечие на 2023 г., съставлявайки 1,6 млн. б/д. Като причина за това експертите от агенцията посочват необичайно топлото време и продължителния спад на производството в страните с развита икономика. В допълнение, спадът на търсенето на нафта и газьол в държавите, които не членуват в ОИСР сочи, че скорошният ръст на деловата активност все още не се е появила при търсенето на петрол.

Във връзка с тези много слаби резултати, които частично се пренасят и върху следващите тримесечия, а също и поради очакването, че по-високите цени на горивото още повече ще повлияе върху потреблението на петрол, МАЕ намалява оценката си за ръст на потреблението през 2024 г. със 130 хил. б/д до 1,2 млн. б/д. Сега анализаторите на агенцията смятат, че търсенето на петрол през 2024 г. ще нарасне до 103,2 млн. б/д, а през 2025 г. ще добави 1,1 млн. б/д до 104,3 млн.б/д.

Анализаторите са на мнение, че увеличението в Китай, което беше задържано заради пандемията от COVID-19 вече фактически се е изчерпало.

Според прогнозата на МАЕ, наблюдаваните търговски запаси от петрол през февруари са се увеличили с 43,3 млн. барела до 7 месечен връх, като тези, които са на вода са стигнали до най-високото ниво за последните 15 месеца. Точно противоположно, резервите на сушата са спаднали до най-ниското ниво от 2016 г. Запасите на промишлеността на страните от ОИСР са спаднали през февруари със 7,6 млн. барела, оставайки на 65,1 млн. барела под средното петгодишно ниво. По предварителни данни, през март те са се увеличили с 22 млн. барела.

Руският петрол

Добивът на петрол в Русия през месец март е останал като цяло стабилен и на ниво от 9,42 млн. барела на ден, сочат данните на МАЕ.

Общият обем на производството на петрол, кондензат и широка фракция от леки въглеводороди е бил от порядъка на 10,9 млн. барела на ден. МАЕ напомня, че през април Русия пое ангажимент за още по-голямо намаляване на добива на петрол.

Според анализаторите, през второто тримесечие добива в рамките на ОПЕК+ ще е средно 410 млн.б/д, като ограниченията съвпадат със сезонните ремонти на рафинериите, много, от които вече са намалили производството си, заради атаките на украински дронове.

Експортът на руски петрол и петролни продукти през месец март се е увеличил с 210 хил.б/д в сравнение с предишния месец – до 7,84 млн.б/д (с 2,8 %), а приходите от експорт са спаднали с 20% до 9,3 млрд. долара, става ясно още от месечния доклад.

Засилването на атаките от страна на Украйна срещу руските нефтопреработващи заводи през месец март са довели до увеличаване на експорта на петрол, докато товарите на основните петролни продукти са намалели, посочват експертите. Достъпните данни за търговията и проследяването на танкерите за март показват, че експортът на петрол от Русия е нараснал с 400 хил. б/д в сравнение с предишния месец, докато доставките на нефтопродукти е намаляло почти с 200 хил.б/д. Този спад се дължи също така и на започналите ремонтни дейности на рафинериите като най-голям е при бензина, което пък е в резултат на забраната за експорт, въведена през февруари.

Цените на петрола от Русия за месец са се увеличили средно с 1,8 долара за барел благодарение на ситуацията на световния пазар и устойчивото търсене, независимо от засилването на санкциите от страна на САЩ.

Премията за Urals към price cap от 60 долара за барел през миналия месец се е разширила, докато отстъпката за сортовете от Северно море се е стеснила, изчисляват от МАЕ. Към началото на април цените FOB са надхвърлили 75 д/б, както в Северозападна Европа, така и в Средиземноморието, достигайки най-високите си  нива от края на октомври 2023 г. Цената на сорт Urals нарасна с 2,2 д/б спрямо февруари до 68,45 д/б FOB Приморст и 68 д/б FOB Новоросийск, ESPO се повиши с 2,1 д/б до 78,68 д/б. Тъй като цената за North Sea Dated се увеличи с 1,54 д/б, отстъпката за Urals намаля с 0,21-0,69 д/б, а за ESPO намаля с 0,62 д/б, до -6,76 д/б. Отстъпката от ESPO за Дубай M1 обаче се увеличи до 6 д/б.

Разликата в цената на Urals, доставян на западното крайбрежие на Индия към Dubai M1 е нараснала до 2,95 д/б, което отразява все по-неблагоприятната търговска конюнктура за руския петрол, тъй като САЩ засилиха санкциите по отношение на корабите, собствениците и всички купувачи на горива, използващи танкери, попадащи под забрана. Така най-пострадал е сорт Sokol, големи партиди, от който бяха натоварени през февруари и март за Индия и не можаха да достигнат до купувачи. Всички те в крайна сметка бяха разтоварени в Китай, посочват от МАЕ.

През първите десет дни на април експортните цени на руския бензин при условията на FOB са били средно почти 93,6 д/б, на газьола -   87,5 д:б, на дизеловото гориво – 95,5 д/б, на мазутът – 52,5 д/б.

ОПЕК+

Добивът на страните от ОПЕК+ през март е бил с 500 хил .б/д повече от планирания като се вземат предвид всички доброволни намаления, изчисляват анализаторите от МАЕ. Те смятат, че за поддържане на световния баланс от ОПЕК+ през второто полугодие ще трябва да добавят с 200 хил.б/д повече от март.

Анализаторите от агенцията изчисляват, че 22-те страни от обединението през месец март са увеличили добива на петрол с 80 хил. б/д до 41,7 млн. б/д.18 от страните в ОПЕК+ са увеличили производството с 50 хил.б/д и са добивали с 500 хил.б/д повече от обещаните, предвид всички доброволни съкращение – 34,82 млн.б/д. Сред страните, надхвърлящи добива са Ирак, Казахстан, ОАЕ. Под квотите остават обаче Нигерия, Азербайджан, Русия. Предвид всички данни, от МАЕ смятат, че свободните мощности за добив на ОПЕК+ (без санкционираните Русия и Иран) през март са били за 5,7 млн.б/д, от които 55 % се падат на Саудитска Арабия.

От МАЕ предполагат, че през следващата година необходимостта от петрол от страните от ОПЕК+ ще намалее с 300 хил. б/д – до 41,5 млн. б/д, тъй като прогнозата за ръста на търсенето е за забавяне, а предлагането от държавите, които не членуват в обединението остава високо.

Като цяло, през 2024 г. световното предлагане на петрол, според МАЕ, ще се увеличи със 770 хил. б/д – до 102,9 млн. б/д, при това производството в страните извън ОПЕК+ ще нарасне с 1,6 млн. б/д, докато добива в ОПЕК+ ще спадне с 820 хил. б/д, ако се предположи, че съществуващите доброволни ограничения ще останат в сила през цялата 2024 г.

През 2025 г. глобалният ръст на производството може да се ускори до 1,6 млн.б/д и да достигне нов рекорд от 104,5 млн.б/д. Според прогнозата лидери по производство ще са страните извън ОПЕК+ и то за трета поредна година с ръст от 1,4 млн.б/д.

Според мнението на експертите от МАЕ, ръстът на добива в САЩ, Бразилия, Гвиана и Канада ще е достатъчен, за да удовлетвори повишението на световното търсене на петрол през тази и следващата години.

Рафиниране

Междувременно МАЕ намалява очакването си за натоварване на световните мощности за рафиниране със 160 хил. б/д – до 83,3 млн. б/д в сравнение с прогнозата си о предишния доклад заради атаката срещу руските рафинерии.

Сега от агенцията очакват през 2024 г. нефтопреработката в света да спадне с 1 млн. б/д спрямо 2023 г., но през 2025 г. да се увеличи с 830 хил.б/д до 84,2 млн. б/д като от тях в страните, коитоне  са в ОИСР ще се увеличи с 1,1 млн. б/д , а в тези извън Организацията ще спадне с 300 хил.б/д. От страните, които не са членки на ОИСР над 80 % от ръста е за Китай, Русия, Индия и Нигерия.

През 2025 г. МАЕ очаква намаляване на рафинирането в Европа и региона на Азия и Океания поради по-високи разходи, спадащо търсене и затваряне на производството, но пък увеличение в Америка (+60 хил. барела на ден).

МАЕ смята, че през 2025 г. рафинирането в Европа ще намалее с 350 хиляди барела на ден поради затварянето на рафинерии.

Анализаторите изчисляват, че атаките срещу руски рафинерии са намалили капацитета им с 500 хиляди барела на ден през март и април, което може  да стане причина за допълнителни смущения през второто тримесечие на 2024 г.

В същото време МАЕ смята, че атаките срещу руските рафинерии все още не са довели до значителни щети на световния пазар на средни дестилати, въпреки че потенциалът за намаляване на доставките на екологично чисти петролни продукти остава през следващите месеци - световният пазар за леки и средни дестилати зависи от износа на руското дизелово гориво, нафта и авиогориво.

Цялостната картина за пазара на дестилати показва облекчаване на недостига на доставки, а не страхове от задаваща се криза в предлагането. Така цените на дизела в Северозападна Европа паднаха от 40 долара за барел в началото на февруари до по-малко от 25 долара за барел в началото на април. Пазарите на газьол в Азия преминаха в контанго на фона на нарастващите запаси и слабото търсене.

„В момента петролните пазари изглеждат относително оптимистични по отношение на перспективите за спад на руския износ“, обобщава МАЕ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща