ЕЦБ за пети път замрази високите лихви и отново потвърди намерението си да ги намалява

Европейската централна банка (ЕЦБ-регулаторът на 20-те държави, споделящи еврото) запази лихвените проценти на рекордно високи нива в четвъртък, но изпрати още по-ясен сигнал, че може би се готви да ги намали, тъй като инфлацията в еврозоната продължава да пада.

Като аргументи се използват вече казани досега доводи

за средносрочната перспектива за инфлация. Тя е продължила да намалява, основно благодарение на по-ниската инфлация на цените на храните и стоките. Отслабват увеличените показатели за основната инфлация, растежът на заплатите постепенно се компенсира, а предприятията отчасти компенсират от печалбите и нарастването на разходите за труд.

Ако актуализираната оценка на Управителния съвет на перспективите за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика допълнително повиши увереността му, че инфлацията се приближава към целта по устойчив начин, би било подходящо да се намали текущото ниво на ограничение на паричната политика, се казва още в съобщението на ЕЦБ.

Условията за финансиране остават рестриктивни и досегашните повишения на лихвените проценти продължават да възпират търсенето, а това е за понижаване на инфлацията. Вътрешният ценови натиск обаче е силен и поддържа висока инфлация на цените на услугите, съобщи на интернет страницата си банковият регулатор на еврозоната след края на днешното заседание по определяне на паричната политика на банката, което е трето за настоящата година.

Така днес, на пето поредно заседание ЕЦБ замрази рекордно високите нива на трите си основни лихви, повишени за последно на 20 септември 2023 година. Първото се проведе на 25 януари. Освен това, ЕЦБ призна, че инфлацията намалява и се насочва към средносрочното целево равнище от 2%.

Според съобщението, Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което допринася съществено за протичащия процес на дезинфлация. Бъдещите му решения ще гарантират, че основните лихвени проценти ще останат достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо. Ако актуализираната му оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто провеждане на паричната политика засили още увереността, че инфлацията се доближава устойчиво до целевото равнище, би било подходящо да се понижи сегашното ниво на рестриктивност на паричната политика.

Във всеки случай Управителният съвет ще продължи да прилага основан на данните подход и да взема решенията си заседание по заседание, когато определя подходящото равнище и продължителност на рестриктивността, и не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти, се казва още в съобщението.

Остава да разберем дали управителят на ЕЦБ Кристин Лагард (очаква се пресконференция) подкрепя очакванията за намаление на лихвите през юни, което би поставило сериозен конфликт с Фед. Представители на Американската централна банка вече се ангажираха, че първото понижаване на лихвите ще се отдалечи от юни и ще бъде най-вероятно през септември, а може и по-късно.

Ройтерс, обаче, припомня, че валутният блок вече е в шестото си поредно тримесечие на икономическа стагнация и пазарът на труда започва да се смекчава, очевиден контраст с икономиката на САЩ, която продължава да расте стабилно. Това може да повлияе и на ЕЦБ да отдалечи във времето намаляването на лихвите.

Лихвите отново без промяна

Основните лихвени проценти, които са в сила от 20 септември 2023 година, остават както следва: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

Така лихвената пауза продължава на пето поредно заседание, вече 6 месеца и половина, след 10 поредни увеличения или след 17 месеца на постоянно нарастване и на трите лихви.

Двете програми за закупуване на активи

Портфейлът по Програмата за закупуване на активи (APP) намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

В същото време Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), през първата половина на 2024 г. През втората половина на годината той предвижда да намалява портфейла по PEPP със средно 7.5 млрд. евро на месец. Управителният съвет възнамерява да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г.

Управителният съвет ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика.

Операции по рефинансиране

В хода на процеса, в който банките изплащат заети средсва в целевите операции по дългосрочно рефинансиране, Управителният съвет ще подлага на редовна оценка как целевите операции по кредитиране и протичащото изплащане допринасят за неговата позиция по паричната политика.

В заключение се казва, че Управителният съвет има готовност да коригира всички свои инструменти в рамките на мандата си, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Освен това Инструментът за защита на трансмисионния механизъм на паричната политика е на разположение за противодействие на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика във всички държави от еврозоната. Това ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.