Европейските акции се търгуваха предимно на зелено в сряда в очакване на срещата на ЕЦБ за паричната политика

Борсовите индекси в страните от Западна Европа показваха възходяща тенденция до обед в сряда: инвеститорите очакваха данни за мартенската инфлация в САЩ и резултатите от априлската среща на Европейската централна банка (ЕЦБ) за паричната политика. Следобед след като стана ясно, че инфлацията в САЩ се е увеличила за втори пореден месец настъпи слаб обрат с два от националните индекси, но като цяло търговията завърши преобладаващо в зелената зона.

Данните за мартенската инфлация в САЩ показаха, че темпът на растеж на потребителските цени на годишна база през миналия месец се е увеличил до 3.5% от 3.2% през февруари за втори пореден месец, съобщи Министерството на труда на САЩ.

Разходите за енергия са се повишили с 2.1% (спрямо -1,9% през февруари), като бензинът се повиши с 1.3% (спрямо -3,9%), докато комуналните услуги за газ (-3.2% спрямо -8,8%) и мазут (-3.7% спрямо 5,4%) спадна по-малко. Също така, инфлацията се стабилизира за храна (2.2%) и подслон (5.7%), но се повиши рязко за транспорт (10.7% спрямо 9,9%) и облекло (0,4% спрямо 0%).

В сравнение с предходния месец инфлационният индекс CPI се е повишил с 0.4%, както и през февруари, като и двете стойности са по-високи от прогнозираните.

„Тези показания ще попарят всички останали надежди за намаляване на лихвените проценти от Фед още през май“, каза Ричард Картър, ръководител на изследването на фиксираните лихви в Quilter Cheviot, за Ройтерс. Въпреки това, той смята, че „пазарите все още се надяват на намаление на лихвените проценти това лято, но Фед ще търси постоянни признаци за спадане на инфлацията през следващите месеци, преди да реши кога ще започне да намалява лихвите“.

Освен това, след 21:00 часа, когато пазарите в Европа затворят, ще бъде публикуван протоколът от мартенското заседание на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната). О т него ще стане ясно какви са нагласите на членовете на борда относно графика за намаляване на основната лихва.

Заседанието на ЕЦБ ще се проведе в четвъртък и според общото мнение на икономистите регулаторът няма да променя основните лихвени проценти, но може да даде по-ясен сигнал относно момента на първото намаление. Основните лихвени проценти, които са в сила от 20 септември 2023 година, са както следва: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

По-рано в сряда също така стана известно, че годишната инфлация в Норвегия през март се е забавила до най-ниското ниво от септември 2023 г., до 3.9%, в сравнение с 4.5% през февруари. Пазарът средно очаква цифрата да бъде 4.2%.

Според обявените днес данни, през февруари 2024 г. продажбите на дребно в Италия са се увеличили с 0.1% спрямо предходния месец и нарастват за пръв път след 18 месеца, според данни на италианската държавна статистическа агенция Istat. На годишна база продажбите на дребно се увеличават с 2.4%. Продажбите на хранителни стоки през февруари се увеличават с 0.1%, на нехранителни стоки - с 0.2%. На годишна база продажбите на хранителни стоки нарастват с 3.9%, на нехранителни - с 1.1%.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се повиши с 0.56%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше германският DAX (0.66%), следван от италианския FTSE MIB (0.64%), британския FTSE 100 (0.56%), френския CAC 40 (0.50%), испанския IBEX 35 (0.46%). Възходящият тренд се запази до края на сесията за повечето индекси.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст завърши британският измерител FTSE 100, а с понижения затвориха френският бенчмарк САС 40 и испанският IBEX 35.

Технологичните акции, които са чувствителни към лихвените настроения, се понижиха първоначално, преди да възвърнат инерцията от предния ден, и завършиха с повишение от 1.5%, за да поведат печелившите секторни измерители, които са повече. Междувременно книжата на компаниите за комуналните услуги паднаха с 1.3%.

Акциите на швейцарският производител на шоколад и сладоледи Barry Callebaut, сред които на марките Magnum и KitKat, се повишиха с 10.98% и попаднаха на върха на Stoxx Euroep 600, след като обяви полугодишни резултати, които показват по-високи приходи, тъй като обемът на продажбите нараства с 0.7%, въпреки резкия спад на нетната печалба.

Книжата на Tesco поскъпнаха с 3.30%. Най-големият британски търговец на дребно през финансовата 2024 година увеличи печалбата си преди облагане с повече от 2.5 пъти до 2.289 милиарда лири стерлинги (2.9 милиарда долара) и обяви обратно изкупуване на акции за 1 милиард паунда.

Нидерландската Royal Philips NV, която произвежда потребителски стоки и медицинско оборудване, увеличи капитализацията си с 2.62% след новината за финализирането на споразумение с Министерството на правосъдието на САЩ и Американската администрация по храните и лекарствата (FDA). Съгласно споразумението, нейното подразделение в САЩ ще може да изнася нови респираторни устройства от страната, въпреки че вътрешните продажби ще бъдат забранени. Подразделението спря да ги продава през 2021 г. след изтегляне поради рискове за здравето.

Акциите на британския рекламен концерн WPP поскъпнаха с 1.09% след новината за партньорство с Google Cloud в областта на маркетинговите системи, базирани на генеративен изкуствен интелект.

Друга британска рекламна компания, M&C Saatchi, загуби 2.32% от капитализацията си поради слаб междинен финансов отчет.

От националните измерители на „сините чипове“ най-зле се представи испанският IBEX 35, който спадна с 0.38% до 10 775 пункта в сряда, като затвори на червено за четвъртата поредна сесия, заради намаления апетит за риск на инвеститорите, тъй като по-високите от очакваните данни за инфлацията в САЩ подкрепиха аргумента, че Фед ще запази лихвените проценти повишени по-дълго, което може да стори и ЕЦБ.

Най-големият спад на борсата в Мадрид дойде от Grifols (-3.6%), след като обяви издаването на облигации за рефинансиране на падежи през 2025 г. Сред губещите са и книжата на Acciona (-3.3%). От друга страна, печалбите идват от Amadeus (1.9%) и банките CaixaBank (1.5%) и Sabadell (1.1%). ИТ компаинята Amadeus получи подобрение на препоръката за акциите си от консултантската компания Alantra.