Златото все още не е достигнало исторически пик

Икономика / Свят
3E news
737
article picture alt description

източник: pixabay, архив

Автор: Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex

Значителното покачване в цената на златото през последните седмици разбуни духовете във финансовия свят. Цената се покачи от 1991 щатски долара на 13 февруари до над 2300 долара на -04 април.

Това е един от най-резките скокове в цената на жълтия метал отчитан някога. Но ако сте останали с впечатлението, че златото вече е достигнало нов пик и цената му е малко вероятно да се покачи още много, помислете отново.

След отчитане на обезценяващия ефект на инфлацията, цената на златото днес ( измерена в долари) всъщност все още не е отбелязала нов рекорд, и дори е на по-ниско отколкото е била през 2020 г. Цената на златото рязко се покачва след избухването на глобалната пандемия на Ковид-19 и достига връх от 2467 днешни щатски долара през август 2020. Настоящата цена от около 2300 долара все още е далеч не само от този връх, но и от абсолютния исторически рекорд, отбелязан в началото на 80-те, когато цената на златото надвишава 2600 днешни щатски долара.

Не само, че цената на златото има още потенциал за растеж преди да достигне нов рекорд но има и голяма вероятност това да се случи поради особената икономическа ситуация, в която се намира света днес. Цената на златото е тясно свързана с покупателната способност на валутите, реалните лихвени проценти и съответно паричната политика. Особено политиката на Федералния резерв, централната банка на САЩ (Фед). След настъпването на инфлационната вълна през 2021-2022 г., Фед започна да вдига лихвите и днес те са на ниво 5.25-5.50%, в сравнение с 0.25% в началото на 2022 г., а доходността по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) на САЩ днес е над 4%, в сравнение с 1-2% през 2021 г.

В момента от Фед са изправени пред дилема. От една страна от централната банка скоро биха искали да свалят лихвите и най-вероятно ще станем свидетели на действия в тази посока още през настоящата година. Лихвеният процент не може да остане задълго в диапазона 4-6%, защото всеки допълнителен процентен пункт увеличава значително финансовите разходи, както за американската държава, така и за частния сектор и домакинствата. Всеки процентен пункт над 0 добавя по 723 млрд. долара към националния дълг на САЩ. Освен това, вдигането на лихвите от 2022 г. насам обезцени старите ценни книжа, емитирани в колосални количества по време на пандемията (а и преди това).

Това обезценяване доведе до фалит на няколко големи американски банки преди година, начело с Silicon Valley Bank. Ситуацията можеше да излезе извън контрол и да се стигне до повторение на банковата криза от 2008 г., ако от Фед не се бяха намесили спешно. Всяко допълнително покачване на лихвения процент на Фед би влошило проблема с обезценката на дълговите ценни книжа. От друга страна, лихвите трудно ще могат да бъдат свалени и задържани на ниво близо до нулата отново.

Толкова ниски лихви означават отрицателна реална доходност (след отчитане на инфлацията) и традиционните крупни купувачи на американски ДЦК вече не изглеждат толкова склонни да приемат това. Китай, вторият най-голям купувач на американски ДЦК в света, през последните години се отърва от значителни количества такива активи и това е част от дългосрочен процес, който продължава. Понастоящем Китай държи американски ДЦК на стойност около 800 млрд. долара, в сравнение с над 1300 млрд. преди 10 години. Само за периода януари 2022 г. – декември 2023 г., американските ДЦК, които Китай държи са спаднали с над 200 млрд. 

Накратко, Фед се намира в тежка дилема, освен ако глобалната икономическа и политическа ситуация не се промени драстично. Това значи, че в настоящия контекст инфлацията няма как да бъде овладяна, или поне не напълно. Годишният ръст на цените в развитие държави като САЩ най-вероятно няма да падне под 2%, както преди пандемията, а ще остане осезаемо по-висока.

Съответно, ще живеем в свят, в който инфлацията е сравнително висока (4-5%) и лихвените проценти също са сравнително високи (2-4%). Макар и сравнително висок обаче, лихвеният процент няма да е по-висок от инфлацията, и съответно стойността на парите ще продължи да пада, а доходността по държавните ценни книжа ще остане отрицателна. В такъв контекст, особено с оглед на геополитическите напрежения, златото е много привлекателен актив, не само за частни инвеститори, но и за централни банки.

Данните сочат, че централните банки на БРИКС купуват злато с бесни темпове. Миналата година отбеляза най-високото ниво покупки на физическо злато от 2010 г. насам. В рамките на три тримесечия през 2023 г. централните банки са закупили нетно 800 тона злато, което е 14% повече спрямо същия период през 2022 г.

В настоящата глобална среда на политическа несигурност и упорита инфлация, централните банки на развиващите се държави залагат на златото за защита на финансовото си богатство от ерозията в стойността на фиатните валути. Може би е добра идея и ние да последваме примера им?

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща