Европейските акции затвориха под натиск във вторник след влошената производствена активност в еврозоната

Европейските акции затвориха надолу във вторник, тъй като основните пазари в Западна Европа се върнаха към нормална търговия след Великденския уикенд , а инвеститорите очакваха началото на новото търговско тримесечие. Първите данни, обаче, разочароваха, на което се дължи и общия низходящ тренд на фондовите борси в региона.

Борсовите индекси на най-големите страни в Западна Европа не показваха равномерна динамика по време на търговията във вторник до обед. Пазарните участници все още не бяха получили важните корпоративните новини и макроикономическите статистически данни. Европейските пазари бяха затворени в петък и понеделник поради Великденските празници за католиците, затова и търговията бе умерена.

Европейските пазари бяха затворени в петък и понеделник поради Великденските празници за католиците, затова и търговията във вторник беше умерена.

Първите от днешната поредица от данни показа, че производствената активност в еврозоната се влошила още повече през март, като се е свила с по-рязко темпо, отколкото през февруари, тъй като търсенето продължи да спада, според проучване, което въпреки това показа повишение на оптимизма. Окончателният индекс на производствените мениджъри по покупки (PMI) в еврозоната, изготвен от S&P Global, се понижи до 46.1 пункта през март от 46.5 през февруари, надминавайки предварителната оценка от 45.7, но оставайки под границата от 50, което означава ръст на активността за 21-ви пореден месец.

„Малко обезсърчаващо е: през последните осем месеца производствената индустрия постепенно се изкачва по стълбата на PMI индекса, но все още си остава на стълбището на мазето“, образно определи ситуацията Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank. „Въпреки това напредъкът към следващия етаж все още не се е материализирал, до голяма степен поради слабото представяне на германската и френската индустрия.“

Инвеститорите останаха приятно изненадани от предварителните данни за мартенската динамика на потребителските цени в Германия. През миналия месец потребителските цени в Германия, хармонизирани със стандартите на ЕС, се повишиха с 2.3% от 4-месечно дъно на годишна база, след като нараснаха с 2.7% месец по-рано, според предварителните данни на Федералната статистическа служба на страната (Destatis). Спрямо предходния месец февруари потребителските цени са се увеличили с 0.6%.

Това е най-ниското ниво на германската инфлация от април 2021 г., припомня Destatis. Месец по-рано, през февруари годишната инфлация в Германия намаля до 2.5 на сто, а през януари – до 2.9 на сто. Консенсусната прогноза, предоставена от Trading Economics, след анкета с икономисти и пазарни участници, предполагаше забавяне на годишната инфлация до 2.4% от 2.7% месец по-рано.

Много наблюдатели казаха след публикуването на данните, че общият спад на цените на акциите за деня в Западна Европа се дължи на влошилата се производствена активност в еврозоната. Докато забавилата се инфлация в Германия не промени низходящия тренд. Повечето инвеститори предпочетоха да изчакат статистическата служба на ЕС „Евростат“, която трябва да обяви забавяне на поскъпването на потребителските стоки и услуги през март по предварителни данни. Експресно проучване на Reuteers показа, че инфлацията в 20-те страни от валутния съюз се очаква да бъде 2.6% през март, без промяна спрямо предходния месец. Това би означавало задържане на инфлацията, поради което ЕЦБ може да промени напред във времето началото на намаляването на лихвите. Досега се говореше за старт през юни.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се повиши с 0.13%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше британският индикатор FTSE 100 (+0.32%), следван от италианския FTSE MIB (+0.09%) и френският CAC 40 (+0.03%). В обратната посока са испанският IBEX 35 (-0.63%) и германският DAX (-0.07%). Както вече посочих следобед трендът се промени изцяло в низходящ и всички основни индикатори затвориха на „червено“, повечето от които изтриха печалбите до обед.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад завърши италианският измерител FTSE MIB, а с най-слабо понижение затвори британският бенчмарк FTSE 100.

По-голямата част от секторите се търгуваха на загуба, като акциите на търговците на дребно се понижиха най-много, с 2.1%. В същото време книжата на компаниите от минно-добивната индустрия се повишиха с 1.9%, а секторният измерител поведе молобройната група на печелившите.

След като обяви, че стартира нова програма за обратно изкупуване на акции на стойност до 2 милиарда долара, цената на акциите на най-голямата швейцарска банка UBS Group AG се повиши с 1.05% до обед, но следобед цената им започна да пада и затвориха на минимална загуба от 0.03%. Както се посочва в съобщението на банката, през 2024 г. обемът на обратно изкупуване ще бъде до 1 милиард долара. Банката ще започне обратно изкупуване на акции тази година, след като интеграцията на Credit Suisse приключи, което се очаква до края на второто тримесечие. UBS съобщи по-рано, че е изкупила обратно 1,3 милиарда долара свои собствени акции през 2023 г. и направи това преди закупуването на Credit Suisse.

Котировките на акциите на най-големите производители и преработватели на петрол в Европа нараснаха, следвайки поскъпващия петрол: на британската BP Plc (+2.74%), на испанската Repsol (+3.21%), на нидералндската Shell (+3.22%), на френската TotalEnergies (+3.92%). Търговията на лондонската стокова борса ICE Futures търговията с европейския суров петрол Brent приключи с поскъпване от 1.36% до 88.61 долара за барел.

Капитализацията на London Stock Exchange Group Plc (LSEG) спадна с 0.70%. Операторът на Лондонската фондова борса (LSE) обяви промени в своите отчетни сегменти, за да ги приведе в съответствие с вътрешното управленско отчитане. По-специално, LSEG сега ще разкрие финансовото представяне на сегмента за данни и анализи, разбит на три области, и също така ще отдели посоката Benchmark & ​​​​Indexs от сегмента за инвестиционни решения и ще го преименува на FTSE Russell.

Акциите на швейцарската фармацевтична компания Siegfried Holding поевтиняха с 5.43%, след като компанията обяви напускането на главния изпълнителен директор Волфганг Виенанд.

Книжата на френския производител на алкохол Remy Cointreau загубиха 0.74% след съобщенията за разширяване на синдикираната револвираща кредитна линия с нови 80 милиона евро до общо до 180 милиона евро, както и за удължаване на периода за изплащане на дълга до март 2029 г. от първоначалния срок юли 2025 г.

Пазарната стойност на германския отбранителен концерн Rheinmetall нарасна с 1.23%, а емисията е сред малкото печеливши на борсата във Франкфурт. Това се случи след новината, че е концернът е получил правителствен договор за доставка на оръжейни системи за самоходна артилерия на германските въоръжени сили за 135 милиона евро.

От националните измерители на „сините чипове“ с най-голям спад затвори италианският FTSE MIB (-1.22%), тъй като пазарните настроения се понижиха, заради последните данни за еврозоната и нарастващата доходност на американските облигациите, които предизвикаха съмнения относно степента на монетарното облекчаване (намаляване на лихвите) както на Федералния резерв на САЩ, така и на ЕЦБ.

На корпоративния фронт акциите на Telecom Italia се понижиха с 1.6%, след като SpaceX на Илон Мъск обвини италианския оператор, че възпрепятства пускането на неговата високоскоростна сателитна интернет услуга Starlink. Обратно, книжата на компаниите от енергийният сектор се повиши с близо 2.1% и по-специално, Eni и Saipem записаха печалби от съответно 2.6% и 1.9%.