Европейската икономика е изправена пред троен шок

Европа не е известна с динамично икономическо развитие, но днес изглежда в застой по всички стандарти и показатели. Измъчвана от енергийния шок, предизвикан от руската военна спецоперация в Украйна, която започна през 2022 г., европейската икономика е нараснала само с 4% през това десетилетие, в сравнение с 8% на САЩ. Освен това, както Европейският съюз, така и Обединеното кралство изобщо не са отбелязали ръст от края на 2022 година.

Сякаш това не беше достатъчно, защото Европа беше ударена от вълна от евтин внос от Китай, което може да е от полза за потребителите, но вреди на производителите и изостря социалното и индустриалното напрежение. И за капак, след година Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да наложи огромни мита върху европейския износ, както вече се закани.

Времето на надвисналото бедствие в Европа е изключително неудачно

за Стария континент, който се нуждае от силен растеж, за да финансира увеличените разходи за отбрана (особено след като подкрепата на САЩ за Украйна пресъхна) и да постигне целите си за зелена енергия. Европейските избиратели са все по-разочаровани и гравитират към крайнодесни партии като Алтернатива за Германия. И накрая, дългогодишните пречки пред икономическия растеж - бързо застаряващо население, прекомерна регулаторна власт и липса на пазарна интеграция - не са изчезнали.

В европейските столици има бурна активност преди изборите за Европейски парламент през юни, а правителствата се опитват да отговорят на заплахата по някакъв начин. Нищо чудно. Въпреки че коренът на бедствието е от чужбина, но грешките на европейските политици могат значително да влошат щетите.

Добрата новина е, че енергийният шок вече отслабва

Цените на природния газ са паднали далеч от болезнените си върхове. Уви, останалите неприятности тепърва започват. На фона на забавяща се икономика и инфлация, китайското правителство трябва да стимулира нищожното вътрешно потребление на домакинствата, за да замени инвестициите в недвижими имоти като основен източник на търсене. Но президентът Си Дзинпин вместо това използва субсидии, за да увеличи производството, въпреки че Китай вече представлява около една трета от световното производство на стоки. Пекин очаква чуждестранните потребители да подкрепят икономическия растеж на Китай.

Фокусът на Китай е върху екологично чисти продукти

предимно електрически превозни средства, където световният пазарен дял може да се удвои до една трета до 2030 година. Това ще сложи край на господството на най-големите национални компании в Европа като Volkswagen и Stellantis (чийто най-голям акционер Exor притежава част от компанията майка, чиято собственост е списание The Economist). Европейските производители - от вятърни турбини до железопътно оборудване, също гледат нервно на изток.

Заплахата за нова търговска война

А след ноември може и да насочат вниманието си на запад. По време на последния си мандат в Белия дом Тръмп наложи мита върху вноса на стомана и алуминий (включително от Европа), принуждавайки ЕС да отмъсти на вноса на мотоциклети и уиски, докато президентът Джо Байдън успя да стане посредник за неспокойно примирие през 2021 година. Днес Тръмп отново заплашва да наложи 10-процентно мито върху целия внос, а съветниците му говорят, че може да се стигне дори по-далеч.

Пореден кръг от търговска война заплашва европейските износители, чиито продажби в САЩ през 2023 г. възлизат на 500 милиарда евро (540 милиарда долара). Дългогодишният фокус на Тръмп е върху двустранния търговски баланс, което означава, че 20-те (от 27 членки на ЕС) с търговски излишък ще бъдат главната цел. Неговият екип също е ядосан от европейските дигитални налози, въглеродния данък и високата лихва върху добавената стойност.

Как трябва да отговори Европа?

Пътят напред е осеян с капани. Една от възможните грешки е да се следва твърде строга икономическа политика в момент на уязвимост. Европейската централна банка вече направи тази грешка. През последните години банката на еврозоната се бори с инфлацията чрез повишаване на лихвите. Но за разлика от Америка, която харчи пари наляво и надясно, европейските правителства са по-добри в следенето на бюджетните баланси – така икономиката да се охлади, докато евтините китайски стоки директно ще намалят инфлацията. Това ще даде шанс на европейските централни банки да намалят лихвите, за да подкрепят икономическия растеж. Справянето с външни шокове ще бъде по-лесно, ако централните банки предотвратят изпадането на икономиките в рецесия, което би попречило на съкратените работници да намерят нова работа.

Другият капан е сляпото копиране на американския и китайския протекционизъм и предоставянето на щедри субсидии на целевите индустрии. Няма победители във войната за субсидии, защото оскъдните ресурси се пилеят. В самата Европа страните вече са влезли в надпревара за дъното. Неотдавнашните икономически проблеми на Китай показват недостатъците, а не предимствата на прекомерното правителствено планиране и респективно подпомагане. Индустриалните политики на Америка не впечатлиха избирателите, както се надяваше президентът Байдън, а митата унищожиха повече работни места, отколкото да създадат нови.

Търговията, напротив, обогатява икономиката, дори ако партньорите възприемат протекционистки подход. Производственият бум в Америка е шанс за европейските производители да организират доставките на компоненти. Евтиният внос от Китай ще улесни прехода към зелена енергия и ще дойде като облекчение за потребителите, пострадали по време на енергийната криза. Селективен и пропорционален отговор на протекционизма може да бъде оправдан, за да обезсърчи Америка и Китай от по-нататъшно прекъсване на глобалните търговски потоци. Но дори и това ще струва скъпо на европейската икономика, да не говорим за щетите върху планираните цели, свързани със зеления преход.

Вместо това

Европа трябва да разработи свои собствени икономически политики

които са най-подходящи за настоящия момент. Америка наводнява индустрията с държавни пари, а Европа трябва да харчи държавни средства за инфраструктура, образование и научноизследователска и развойна дейност. Вместо да подражава на китайския интервенционизъм, Европа трябва да обмисли ползите, които същите тези китайски фирми печелят от огромния вътрешен пазар. Интегрирането на европейския пазар на услуги, където търговията остава предизвикателство, ще осигури растеж за компаниите, ще възнагради иновациите и ще замени някои от загубените работни места в производството.

ЕС трябва да облекчи тежките и фрагментирани регулации, които възпрепятстват развитието на сектора на услугите. Консолидацията на капиталовите пазари, включително в Лондон, ще има същия ефект. Европейските дипломати трябва да подписват търговски споразумения, когато е възможно, вместо да следват примера на фермерите и да ги отлагат, както беше в неотдавнашните преговори. Взаимното свързване на цялата производствена мрежа ще направи икономиката устойчива на енергийни шокове и ще подпомогне зеления преход.

Не играйте ва банк

Такава отворена програма в нашата ера на протекционизъм може да изглежда наивна. Но дълбоките и отворени пазари предлагат на Европа потенциал за растеж в променящия се свят. На фона на катаклизмите, пред които е изправен Стария континент, на политиците не е позволено да се откъснат от реалността и да се занимават с насърчаване към ненужни от икономическа гледна точка проекти.