Депутатите задължиха министъра на финансите "да върне" на Фонд Сигурност на електроенергийната система 1 млрд. лв. до седмица

Със 163 гласа „за“ депутатите от Народното събрание задължиха министъра на финансите Асен Василев да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лева във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) в срок до 31 март 2024 г.

В рамките на дебата се очертаха две тези за появилия се дефицит – едната на ГЕРБ, но поддържана, макар и с различия от опозицията в парламента, а другата на представителите на ПП-ДБ.

Според застаналите зад предложеното от ГЕРБ решение, причината за този дефицит във ФСЕС е финансовият министър Асен Василев.

Тезата на ПП-ДБ, представена от заместник-председателя на комисията по енергетика Радослав Рибарски беше, че този дефицит е в резултат на ценовото решение на КЕВР – в частност на заложената цена на квотите и електроенергията.  

Депутатът и председател на енергийната комисия към парламента Делян Добрев още в самото начало на разискванията обясни, че източените пари като цяло от бюджета досега са в размер от 5,4 млрд. лв., което представлява 3% от БВП от българската енергетика за последните три години. „Досега ФСЕС винаги е имал резерви от 700-800 млн. лв.“, каза той като по-късно уточни, че дефицитът, който ще се формира към 1 юли е 1 млрд. лв. и предлага 1 млрд.лв. от тези 5,4 млрд. лв. да бъдат върнати във ФСЕС, за да се гарантират плащанията към енергийните дружества. Ако това не се случи, ще се наложи 15 % увеличение на цената на електроенергията от 1 юли за всички потребители на електроенергия – чрез връщане на таксата „задължение към обществото“ в размер от 30 лв./MWh или 3 стотинки за кВтч (чрез формулата за общо производство на електроенергия от 33 ТВтч). „Ако не вярвате на нас, прочетете доклада на МВФ“, посочи Добрев като се позова на бележката, че е „лоша практика да се вземат 100 % от дивидента на държавните дружества“.

Делян Добрев прогнозира и какво ще се случи, ако не бъдат осигурени средства във ФСЕС и се стигне до увеличение на цената на тока за потребителите, това ще доведе до скок на цените на всички стоки, а оттам и на инфлацията.  Съответно, България няма да влезе в еврозоната.

Преди това Добрев представи и разбивка на средствата от енергетиката, отишли към финансовото министерство от 2021 г., според които само от ФСЕС те са 2,2 млрд. лв.

Радослав Рибарски от своя страна коментира, че ФСЕС не зависи от бюджета, а от КЕВР. По думите му, причина за този дефицит е ценовото решение на регулатора от миналата година. Приходната част на ФСЕС сега не се изпълнява, заради цената на емисиите, смята той като се позова на заложена цена от 85 евро/тон срещу настоящата около 64 евро/тон. Това формира около 30 % от бюджета на Фонда, напомни Рибарски. Друга причина според него са изплащаните средства за топлофикационните дружества, включително и заложената цена на газа, както и прогнозната цена на електроенергията.  „Прогнозата трябва да е на реална цена на емисиите и на електроенергията“, посочи той. „Едни топлофикации взимат пари, а НЕК чака, което пък по веригата води до неплащане на ТЕЦ „Марица Изток 2“, а оттам и на Мини Марица Изток каза още Рибарски. Той постави въпрос защо КЕВР не е преразгледал ценовото си решение. „Този дебат не трябва да е на гърба на министъра на финансите“, каза Рибарски.

В тази връзка Добрев обясни, че ако КЕВР преразгледа ценовото решение това неминуемо води до увеличение на цената на електроенергията за потребителите с 15 на сто. Той напомни на Рибарски за решението на КЕВР за намаляване на преференциалните цени за електроенергия на топлофикационните дружества и то значително.

В отговор на твърдението на депутата от ПП-ДБ Владислав Панев, че част от дефицита се дължи и на компенсациите за електроенергия заради високите цени на тока, Добрев каза, че те са от бюджета и заложени по отделен механизъм.

Йордан Тодоров от парламентарната група на Възраждане коментира, че не може ФСЕС да зависи от емисиите и лансира предложението 840 млн. лв. да останат като буфер. В рамките на разискванията Тодоров обясни, че ако не се осигурят средства за ФСЕС, а се преразгледа ценовото решение на КЕВР, то увеличението на цената на електроенергията ще е много по-високо от 20 % заради отпадането на нощната тарифа от 1 юли тази година. Той обяви, че депутатите от Възраждане са категорично против това.

В самото начало на заседанието Драгомир Стойнев от БСП се обяви за задълбочен разговор за българската енергетика и преосмисляне на решението на либерализация на пазара на електроенергия. Очаква се и БСП да внесе законопроект по тази тема.

Какво е записано в доклада на енергийната комисия

В доклада на комисията по енергетика по проекта на решение се припомня, че от 28 февруари 2024 г. председателят на Фонда информира министъра на финансите за наличие на ликвидни проблеми и невъзможност за изпълнение на задълженията съгласно Закона за енергетиката. Това води до затруднения при разплащанията между участниците в енергийния отрасъл и е предпоставка за верижна неплатежоспособност при енергийните дружества.

„През последните 3 години министърът на финансите „обезкръви“ държавната енергетика – „Български енергиен холдинг“ ЕАД и Фонд  „Сигурност на електроенергийната система“, като източи над 3,5 млрд. от БЕХ и 847 млн. лв. от ФСЕС през механизма SAFE. Средствата бяха използвани за покриване на дупки в държавния бюджет в резултат на грешни политики на финансовия министър на ПП и ПП-ДБ.

В момента ситуацията има две решения. Едното е КЕВР да прецени, че има необходимост от изменение на утвърдените цени, което от своя страна ще доведе до значително повишаване на крайната цена на тока, която заплащат всички потребители – битови и небитови.

Другото възможно решение е министърът на финансите да предприеме действия по осигуряване на финансова стабилност за преодоляване на образувания дефицит. Така ще се избегне повишаването на крайната цена на електроенергията за бита и бизнеса и ще се преодолее блокирането на разплащания между участниците на енергийния сектор“.