Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

Апостол Апостолов, икономически журналист

Дъното на Северно море е „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища. След направено картографско изследване станало ясно, че  съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури,  собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.

Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, коментират в свои разследвания белгийската телевизия RTBF и нидерландският вестник De Tijd.

„Зелената“ електроцентрала на Европа

С бума на зелените инвестиции се измества фокусът към тези обширни морски територии, които идните години се очертават да станат златна мина за газовия и ВЕИ бизнеса.

Един от първите афиширани мегапроекти е съвместно дело на  8 страни - Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Великобритания, които искат да превърнат гробището в най-голямата „зелена“ електроцентрала в Европа. Планът е те да направят взаимосвързаност между вятърните си паркове.

За планираното разширяване на вятърните паркове страните ще трябва да похарчат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура, разказва нидерландската телевизия Nos.

Първата стъпка в тази посока вече е направена чрез полагането на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове.  

Освен това, по време на проведена регионална среща през 2022 г. в Есберг -  Белгия, Дания, Германия и Нидерландия се договориха да увеличат четворно офшорния капацитет на вятърните паркове  до минимум 150 гигавата (GW) до към 2050 г. 

За сравнение, белгийските атомни електроцентрали, които в момента са в експлоатация, осигуряват 4 GW, а вятърните паркове в Северно море произвеждат 2,3 GW

Извън колективното междудържавно споразумение Белгия самостоятелно движи свой мечтан от години проект в Северно море – първият в света изкуствен енергиен остров „Принцеса Елизабет“ с площ от 5 хектара в близост до брега на Остенде.

Мрежовият оператор на страната „Елиа“ вече е получил разрешителното за строеж. Изграждането на острова се смята за втората офшорна зона в Северно море, която ще свързва новоизградените вятърни паркове и междусистемни връзки между Обединеното кралство и Дания с наземната електропреносна мрежа на Белгия.

Съхранение на CO2

Към споменатите вече съседки трябва да се причислят апетитите и на Норвегия, която си е поставила за цел да съхранява до 50 милиона тона годишно въглероден диоксид в морето. По този начин северната страна се стреми да се превърне във водещ център за депониране в Европа.

Поредната стъпка към реализирането на голямата цел е разкриване на две зони за потенциално съхранение на CO2. Министерството на енергетиката на страната вече е обявило обществена поръчка за две от зони.

Норвежкият регион на Северно море може да се похвали с изобилие от изчерпани нефтени и газови находища и резервоари, което го прави идеален кандидат за съхранение на CO2. 

Освен търговският дивидент ще се допринесе за глобалните усилия за смекчаване на изменението на климата. Кандидатите имат срок до края на април да се запознаят с условията и в рамките на тази година да се присъединят към вече стартиралите проекти за съхранение.

Един от проектите е  Longship / Northern Lights, който трябва реално да стартира в началото на 2025 г. Той се реализира в сътрудничество между норвежкото правителство и водещи енергийни компании и  има за цел да транспортира и съхранява CO2, уловен от промишлени обекти в Северна Европа.

Подобен проект обяви, че ще започне Нидерландия. През 2023 година Държавният съвет на страната даде зелена светлина за изграждането на мегапроект за съхранение на въглероден диоксид в Северно море. Той ще бъде отвеждан чрез тръбопроводи под пристанището в Ротердам. Връзката ще се разработва от няколко компании, сред които Shell и ExxonMobil. Според правителството в оставка проектът е изключително важен с оглед намеренията да се намали CO2 в атмосферата с 55% до 2030 година. Проектът за хранилище Porthos се очаква да съхранява 2,5 мегатона годишно или 1,5% от ежегодните емисии на страната. Строителството ще струва 2 млрд. евро.

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни,

Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това, казва бившият вече белгийски министър на Северно море Винсент ван Куикенборн.