БПГА предлага визия за развитието на транспорта и горивата на прехода към декарбонизация до 2045 г.

Ако тази година държавата не създаде Фонд за енергийна ефективност в транспорта, догодина ще е невъзможно, категорични са експертите от петролната и газова асоциация

Енергетика , Икономика / Анализи / Интервюта , България
3E news
2078
article picture alt description

източник: 3e-news.net

„Опитахме се да създадем една визия как ще изглежда транспорта през следващите десет години с оглед на това, че на всички е ясно, че енергийния преход в транспорта трябва да се случи по един или друг начин. Дали това ще бъде под влияние на законодателството от Брюксел, дали ще е по екологични причини, но трябва да се случи. За съжаление констатираме, че държавата не възприема този сектор приоритетно“, това коментира на пресконференция председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев.  Той се позова на липсата на транспортния сектор, както в енергийната стратегия, така и в Интегрирания план енергетика и климат. Това е и основният мотив, амбицирал експертите от БПГА да разработят визия как точно да се случи енергийния преход в транспорта, така че да бъде гарантирана устойчива мобилност, без наличието, на която могат да възникнат огромни проблеми.

„Няма никаква идея и визия, какво ще се случва в транспорта“, каза Бенчев, като напомни, че този сектор е огромен консуматор на енергия от една страна и от друга – той вече е част от енергийната политика на всяка една държава от ЕС. Просто такива са изискванията и такава е методиката за изчисляване на енергията във всяка една страна, допълни той.

Няколко са параметрите, заложени във визията на БПГА, като основният е, че преходът трябва да се случи смислено и на добра социално-икономическа цена, за да е успешен. Както се изрази председателят на БПГА, „В противен случай, нещата ще се случат, както с въглищните централи в страната. Ако не вземем мерки сега, след няколко години ще стане изключително трудно, изключително сложно и изключително скъпо за потребителите“.

„Принципите, на които стъпва стратегията касаят въпроса какви горива ще се произвеждат, как и къде ще се произвеждат, кой ще ги произвежда и доставя, диверсификацията на източниците на енергийни продукти, което е особено важно предвид ситуацията в резултат на войната в Украйна, т.е. забраната  за руски нефт, проблемите с доставките, които ще има при доставки през Босфора“, обясни Светослав Бенчев. Документът касае също и въпросът с  преходните горива и какви ще бъдат те, „тъй като не можем да минем напълно и изведнъж нито на електромобили, нито на биогорива“, което се отнася особено за тежко транспортната техника.   Той обърна внимание и на енергийната ефективност в транспорта. „Слушаме за това как се санират и ще се санират сгради, но никой не казва какво ще се случи в транспорта. А транспорта е секторът с най-голям интензитет, не само в България, но и в ЕС“, напомни той.

„Това се отнася и за декарбонизацията в транспорта – как ще се случи и с какви горива:  пропан-бутан, втечнен нефтен газ, втечнен природен газ, електричество?  Електрификация на горивата означава, че към тези горива, които са на пазара трябва да се включат нови. 

Най-важно е да има баланс между цена, качество и налични количества, защото някои от горивата, които наричаме алтернативни са толкова скъпи, че дори не могат да се приложат на територията на страната“, напомни той. По думите му не на последно място е и електрификация на транспорта. Липсата на визия на държавата, какво предстои да се случи  личи дори и в представената енергийната стратегия на министерство на енергетиката, в която  дори не е включена евентуалната консумация на електроенергия, която електромобилите ще консумират през следващите години. „Направихме една проста сметка, че ако дори само половината от моторните превозни средства преминат на електроенергия, това означава два нови ядрени реактора  - 2 ГВт, но те дори не са включени в това изчисление (стратегията на енергийното министерство б.р.)“, напомни той.

Времевите  параметри на представената от БПГА визия са „грубо“ разделени на три периода – от тази и следващата година до 2035 г., за времето 2035 – 2045 и след 2045 г., за което, както се изрази Светослав Бенчев „може само да се гадае“, тъй като някои от технологиите, особено при тежката товарна техника като водород и батерии са все още в етап на развитие.

„Политиките, които трябва да се следват са свързани със запазване но производството на  горива в страната. Това е от изключително значение, защото рафинерията е българска. Тя ни захранва и ще продължи да ни захранва с горива, но ще трябва да се модернизира и да започне да произвежда нови видове горива – осъществяване на копроцесинг (смесване на конвенционални с биогорива) в производството, развиване на възможност за рециклируеми горива, т.е. от употребявани масла и пр. Всичко това говори за превръщането на рафинерията в един нефтохимически комплекс, което дава възможност за наличие на тези горива на територията на страната“, посочи председателят на БПГА.

По отношение на биогоривата, мнението на експертите от асоциацията е за стимулиране на настоящите и бъдещи производителите, така че да извършват дейността си на територията на страната. За това обаче са необходими и законодателни мерки. Това се отнася и за производството на територията на страната на устойчиви самолетни горива, което също ще има нужда от законодателна помощ, а дори и финансови стимули. „За да се случи това нещо, а ние трябва да сме едни от лидерите в Европа, защото имаме възможност и мощностите, които могат да осъществяват това, но нямаме законодателна рамка“, посочи Бенчев.

Визията набляга и на проекта, за който се говори вече достатъчно дълго - изграждането на тръбопровода Александруполис-Бургас, през който „ще трябва да се осигури наличието на нефт на територията на страната, за да може да се заобиколи Босфора и да има възможност във всеки един момент рафинерията да бъде гарантирана“. Според БПГА, към този нефтопровод трябва да има и продуктопровод, по който да достигат първоначално нефтопродукти на територията на България, а впоследствие и неконвенционални биогорива и други течни горива, които също да са част от пазара и конкуренцията в страната.

Осъществяване на транспортна свързаност със съседните държави е сред основните изисквания, залегнали във визията, тъй като чрез нея се гарантира сигурността на страната. „Ако нещо се случи ние няма да можем да осигурим страната си, тъй като нямаме подходящи ж.п.връзки с Гърция, имаме само два моста с Румъния. Така че трябва да се върви към създаване на свързаност със съседните държави и възможности за по-сериозен внос, които по-късно да се ползват и за алтернативните горива, заяви Светослав Бенчев.

От тази гледна точка, от изключително значение е „изграждане на необходимата инфраструктура за електрификация в транспорта, така че електричеството да стигне до магистралите.

„Правителството трябва да започне да инвестира в изграждането на такава инфраструктура, а на първо време трябва да бъдат отстранени всички административни режими, които сега пречат.

Държавата трябва да стимулира изграждането на ВЕИ мощности около тези зарядни станции в бъдеще, за да може в крайна сметка този транспорт да бъде наистина зелен и енергията, която се влага в електромобилите да бъде зелена – произведена на място, а не транспортирана, не да е от ТЕЦ-ове, така че да може да се каже, че електромобилността е наистина чиста“, допълни председателят на асоциацията.

Не по-малко е значението преходът в транспорта да е социално поносим. „Ако ние нямаме преходен период в транспорта от поне 10 години, през които да може да го декарбонизираме, например през пропан-бутан, през втечнен природен газ и HVO биогориво , цените в България ще тръгнат много зловещо нагоре. Затова трябва да има период, в който да се стимулира по-чистата мобилност. И то стимулиране не само на думи, а чрез мерки. Например, данъчни стимули при преминаване от бензин към пропан-бутан, рециклируеми горива,  паркиране в зелените зони безплатно или на по-ниска тарифа, така че  хората да преминат към тези по-чисти горива през следващите 10 години. Давам си сметка, че това наистина са също фосилни горива, макар и с по-малко емисии, но ние не може да направим по друг начин енергийния преход през следващите 10 години.  Това се отнася най-вече за уязвимите групи от населението, защото съществува риск от ограничаване на мобилността и затруднения“, коментира Светослав Бенчев.

Освен това по думите му, през следващите 10 години не трябва да се увеличават акцизните ставки. Той напомни, че в Брюксел има директива, която все още не е получила одобрението на страните-членки, но би довела до сериозен скок в цените на горивата. Така например, цената за краен потребител при бензина би се увеличила с 10 до 16 ст. на литър, а на пропан-бутана – с 30 ст. на литър. При това предстои и предизвикателството по отношение на търговията с емисии в транспорта, която трябва да се случи от 2030 г. Ако към се добави и повишението, при приемането на директивата за акцизните ставки за горивата в транспорта, то тогава ситуацията ще стане сериозна, предупреди председателят на асоциацията.

БПГА визира и необходимостта от създаване на Фонд за енергийна ефективност в транспорта, който да започне да действа от тази година или следващата. „След една година това вече  няма да е възможно и ако държавата не създаде Фонд, в който да се внасят средства, то разликите ще са огромни“, каза Бенчев.  По думите му, за  да може да се случи енергийния преход трябва да има подпомагане и на преходните горива . Това означава, че за бигоривата ще е необходимо намаляване на ставките от страна на държавата и облекчени административни процедури. Необходимо е също така подпомагане на електромобилността.

Целите за развитие на устойчивата мобилност в транспорта изискват стабилно законодателство, насърчаване на иновациите и лесна за прилагане нормативна база, както и конкурентни цени за доставка, категоричен бе председателят на Българската петролна и газова асоциация

Електрификацията не е единственото решение за декарбонизацията в транспорта, коментира от своя страна Венелин Маринов от БПГА. Той представи напредъка по различните биогорива в сектора в международен мащаб, включително и тези от ново поколение с улавяне на СО2 от въздуха и производството им с помощта на зелен водород.

По думите на Маринов сегашната рафинерия в Бургас трябва да стане „рафинерия на бъдещето“. „Това означава изграждането й като енергиен център, свързан с индустриална мрежа, която ще трябва да работи със син или зелен водород“.

Представителят на БПГА Мая Благоева от своя страна се спря на преходните горива като пропан-бутана, а в бъдеще и преминаване към bioLPG, с потенциал за намаляване на СО2. Като мотив за този тип гориво Благоева посочи масовото му. 40 % в света използват пропан-бутана като вид гориво за автомобилите си. В света колите използващи този тип гориво са 27 милиона, обясни Благоева. Позовавайки се на лесното преустройство на горивната база към по-евтиното и с по-малко емисии гориво, тя посочи, че това е възможност за използването на LPG в транспорта в преходния период. Но заедно с другите сектори ползвателите на пропан-бутан в света са 200 милиона души, напомни тя. Газовите горива ще продължат да са алтернатива, категорична бе Благоева, позовавайки се именно  на социалната поносимост.

Пълният текст на Визията на БПГА за развитие на устойчивата мобилност в транспортния сектор може да прочетете в прикачения документ

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща