Как ще се харчат 201 млн. лева за рекултивация на увредените земи от въглищните мини ?

Необходимо е спешно синхронизиране на нормативната уредба, засягаща териториалните планове за справедлив преход и в частност текстовете, визиращи дейностите по рекултивация на увредените земи. Липсата на прозрачност по финансовата рамка, а и недостатъчните средства, особено тези, които касаят средствата на операторите и основно „Мини Марица Изток“ също са сред негативите, отчетени по време на дискусия на неправителствената организация „За Земята“. Става въпрос за пълна неяснота и как и кой точно ще харчи предвидените за рекултивация пари от 201 млн. лева. Необходим е качествен проект за цялостна рекултивация, е един от изводите.

Виждането на настоящия екип на министерство на енергетиката е, че енергийният преход е не само в ход, но се случва по-бързо от очакваното, а бъдещето е на нисковъглеродните източници на енергия плюс изграждането на батерии за съхранение на енергия. Паралелно с това трябва да тече и извеждането от експлоатация на действащите въглищни мини.  Предвид икономическите предизвикателства, които се пораждат извеждането на въглищните мини от експлоатация е необходимо дейността им да се синхронизира с работния график на дружествата за производство на необходимите количества въглища, плюс дейности за рекултивация, обясни заместник-министър Красимир Ненов, който присъства на дискусията.  По думите му, същевременно се търсят и механизми за финансиране на тези дейности, които не могат да се осигурят от дейността на съвременните оператори, така че да се подготвят терените за бъдещи икономически дейности, които да се развиват на тези терени. Както обясни той по-късно пред журналисти, това се налага, тъй като цената на въглищата е обвързана със средствата, които се заделят от концесионера за рекултивация. Както става ясно, при спиране в момента на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и липса на доста дълги години на индексация на цената на въглищата, добивани от „Мини Марица Изток“, дейностите по рекултивация на увредените терени наистина са недостатъчни.

Къде е разминаването

Все още има много малко информация по темата за предстоящата рекултивация на увредените терени от въглищните мини, залегнали в Териториалните планове за справедлив преход. Това констатира в презентацията си Радостина Славкова от „За Земята“, която съпостави различните официални документи. По Фонда за справедлив преход се предвиждат финансиране за сумата от 2,9 млрд. лв. Предвидените средства за рекултивация на нарушените терени са 10 % от общата сума, тоест 201 232 000 лева за трите региона. От тях 175 884 407 лева за региона на Стара Загора и над 25 млн. лв. за регионите на Перник и Кюстендил.

И за трите региона приоритет по териториалните планове за справедлив преход е предвидено възстановяване на нарушените терени при спазване на принципа „замърсителят плаща“ като са предвидени и европейски средства.

По отношение на целевите дейности за рекултивация по Фонда за справедлив преход става въпрос за терен от десетки хиляди декари като тази земя да може в бъдеще да се използва за зелени зони или жилищно строителство. В същото време за Стара Загора се говори за фотоволтаичен парк и  батерии за съхранение, посочи Славкова, като коментира нарушенията в нормативната уредба и несъответствия в non-paper-а. Първо, концесионерът би трябвало да възстанови нарушената земна повърхност  в първоначалното й състояние . В териториалните планове се казва, че не може тези възстановени земи да се ползват за земеделски дейности, че задълженията са само за възстановяване на насипите, т..е. въпросът е докъде се простират задълженията на концесионера

Твърденията на Славкова за възстановените терени обаче се оказаха неточни. Според данните на представители на „Мини Марица Изток“, които присъстваха на дискусията, към момента дружеството е осъществило рекултивация на терен от 48 хил. декара.

От „За Земята“ обърнаха от своя страна внимание, че въпросът е как ще се разходват 21-те милиона лева за предпроектни проучвания и екодейности, за разработване на общ план по ЗУТ. Любэпитни сме как ще го представят институциите. Кой и как ще го изпълни, каза Славкова.  Тя постави и въпрос по термина „първоначални възстановителни дейности“.

Сред важните изводи на неправителствената организация е, че финансовата подкрепа не стига за по-сериозно засегнатите земи.  Освен това има  труден достъп до плановете за рекултивация, а като цяло няма единно виждане, какво е рекултивация и какво е рехабиитация. Липсва също така визия кой е документът по важност, който да е водещ. Като цяло от териториалните планове не става ясно как ще се извършва рекултивацията и ще се разходват 201 млн. лв., заключи Радостина Славкова.

Юристът Александър Коджабашев от своя страна коментира, че дейностите по рекултивация са скрити и непрозрачни и са необходими действия по нормативната уредба, така че да станат прозрачни и ясни. Той мотивира твърдението си с извода, базиран на реални данни, че недобре извършената рекултивация може да причини болести, замърсяване на водни обекти, увреждане на имущество, както частно, така и държавно. По думите му и в трите аспекта – финансов, правен и технически основната отговорност е на оператора, а на концесионера – по отношение на съответно хвостохранилище. Това, което е видно от пръв поглед е, че действията започват от министъра на енергетиката. Липсва яснота обаче и в трите аспекта (финансов, правен и технически)  – размер на задълженията за финансово обезпечаване, как министъра на енергетиката извършва дейностите, каза той.  По думите му, няма законови основания и управленски причини за липсата на прозрачност, относно действията при извършване на рекултивация.

„Мини Марица Изток“ досега са рекултивирали 48 хил. декара

Представители на „Мини Марица Изток, които също присъстваха на дискусията уточниха, че рекултивираните терени досега от дружеството са 48 хил. декара и също обърнаха внимание, че има необходимост от промяна на националната рамка. Там се говори за превръщане на земята в земеделска и горска (Наредба 26), а сега вече се говори за индустриална. Междувременно стана ясно, че дружеството е внесло предложение на нов концесионен договор, от който зависят и бъдещите дейности по рекултивация.

Сумите за рекултивация трябва да се съобразяват с цената на въглищата. Тоест, всички тези обществено ориентирани определения на цената влияят върху възможността за рекултивация. Ако приходите са лимитирани, трудно може да се отделят средства за рекултивация, каза представителят на дружеството Стайнов. Както обясни той, процесът е много сложен и не касае само понятието „рекултивация“. Става въпрос за „процес на дългосрочна устойчивост на бордовете“, тост преди рекултивацията има дълъг период на възстановяване на самия терен. Предстои също така дружеството да стартира и дейности по връщане на р. Овчарица в първоначалното й корито.

Контрол не липсва, категорични бяха още представителите на „Мини Марица Изток“. По думите им върху извършените дейности по рекултивация се упражнява стриктен контрол. След извършването на всички дейности, пристига специална комисия, която проверява терените , а рекултивираната земя се прехвърля към Държавния поземлен фонд.

От отдел „концесии“ към министерство на енергетиката също обясниха, че има механизъм за контрол. Той е предвиден във всеки концесионен договор, който е съпроводен с вноски в  гаранционен фонд.

Красимир Ненов призна, че дейностите по възстановяване на нарушените терени многократно надхвърлят сумата от 200 млн. лв. но затова има и задължения на концесионера.  „Мините и досега са осъществявали дейност по рекултивация. Сега трябва да се намери механизъм, който да е обществено приет. Ако добива на въглища е достатъчен, те ще могат да заделят средства“, каза той. Според него, „при сегашната икономическа ситуация, целта е мините да запазят жизнеспособността си, така че да продължат рекултивацията и подготовката на терените за нови икономически дейности“.

Необходим е качествен проект за цялостна рекултивация, е категоричният извод.