Газпром се бори с колапсът на продажбите си в Европа

Владимир Путин беше радостен в края на миналата година, след като „Газпром“ съобщи за рекордни продажби в Китай, заявявайки пред генералния директор Алексей Милер „Това е страхотно, поздравявам ви за резултатите от вашата работа.“

Похвалата на руския президент обаче остави зад кулисите загубата на предишния най-голям пазар за компанията, пише Financial Times.

Европа преодоля зависимостта от руския газ, отхвърляйки очакванията, а държавния газов монополист стана една от най-големите корпоративни жертви на санкциите.

„Газпром“ разбира, че повече никога няма да има толкова голямо и тлъсто парче от баницата като Европа и той просто трябва да се примири с това“, цитира Financial Times (FT) думите на Марсел Салихов, директор на Института за енергетика и финанси към руския център за анализи. „Единственият път напред сега е да търсим сравнително по-малки източници на доходи и постепенно да ги развиваме, събирайки трохите.“, допълва той.

В интервю в неделя по държавния канал „Россия 1“ (забранен в ЕС), Путин призна, че Русия преди е получавала повече печалба от експорта на енергоносители, но отрече, че загубите на този пазар предизвикват проблеми. „Може би (преди) беше по-забавно, но от друга страна, колкото по-малко зависим енергетиката, толкова по-добре, защото неенергийната част от нашата икономика расте“, смята той.

Въпреки че в началото на войната Москва беше принудена да намали доставките на газ за Европа, което първоначално доведе до рязък скок на цената, така че да се компенсира спада в експорта, ефектът бе кратък.

Печалбата преди данъци достигаше рекордните 4,5 трилиона рубли (49,7 милиарда долара) през първите шест месеца на 2022 г., но година по-късно спадна с 40% до 2,7 трилиона рубли, а нетната печалба се срина от почти 1 трилион рубли до 255 милиарда рубли, се посочва в публикацията.

Представители на Руската академия на науките дори прогнозират, че резултатите на компанията за 2023 г. ще покажат, че тя е престанала да е печеливша, а чистите загуби може да достигнат 1 трилиона рубли през 2025 година.

ЕС се оказа по-умела в търсенето на алтернативен газ, отколкото някои смятаха за възможно. По данни на ЕС, делът на Русия във вноса на газ в блока са спаднали от над 40 процента през 2021 г. до 8 процента през миналата година, а цените са се сринали от пиковите нива през първите дни на войната с Украйна. ЕС иска да изключи целия внос на руското гориво през 2027 година.

В неделя Путин заяви, че Русия се е справила добре със ситуацията, след като Европа е престанала да купува газ от нея, „чрез проучване на алтернативни маршрути и фокусиране върху нашите собствени усилия за газификация“. Но това не е заместител на такъв огромен пазар като ЕС, напомня изданието.

С унищожения основен експортен бизнес Газпром се опитва да намери нови купувачи, но неговите сделки в Централна Азия и скромните увеличения на доставките за Китай и Турция ще компенсират само 5 до 10 процента от загубения европейски пазар, смята Салихов.

Постигането на значителна промяна в този сценарий ще изисква огромни инвестиции в тръбопроводи и друга инфраструктура за обслужването на нови пазари, както и привличане на външни партньори, които не бързат да поемат ангажименти.

Когато започна войната, „Газпром“ се оказа в много по-добро положение от другите руски експортьори на енергоносители, предвид това, че газа, за разлика от петрола в страната не бе под западни санкции.

Перспективите обаче се промениха през септември 2022 година, когато терористичен акт разруши газопровода „Северен поток“, по който се транспортираше 40 % от руския газ за Европа, което рязко намали приходите, както на компанията, така и на бюджета.

„Газпром“ не отговори на запитването ни за коментар, отбелязват от FT.

Руският пазар, който винаги е представлявал много по-голям дял от продажбите на компанията от Европа, й помогна да се задържи на повърхността, но с газ, продаван на вътрешния пазар на много по-ниска цена. Местните продажби не могат да компенсират срива на пазара в ЕС.

Налага се „Газпром“ да продава газа на вътрешния пазар на регулирани цени, докато конкурентите му като „Роснефт“ и частната „Новатек“ могат да предлагат отстъпки, за привличане на купувачи на едро.

„От началото на въоръжения конфликт „Газпром“ засили усилията си за осигуряване на лоялна конкуренция на руския пазар чрез премахване на вътрешните ценови ограничения“, цитират от FT думите на Ирина, преподавател в Европейския университет в Санкт Петербург, която преди това е работила като анализатор в „Газпром“.

Основен получател на печалбата на „Газпром“ е руската държава, която скоро след началото на войната в Украйна наложи на компанията допълнителна месечна такса от 50 милиарда рубли до 2025 години.

Въпреки че експортът за Китай се е увеличил, количествата остават не особено големи. През миналата година Русия е изнесла за страната през тръбопровод около 22 млрд. куб м газ, което само незначителна част от средно годишните 230 млрд. куб м, които експортираше за Европа десетилетия до трагичните събития в Украйна.

Компанията може да подобри перспективите си, ако постигне споразумение за строителството на 3550-километровия газопровод „Силата на Сибир-2“, който свързва газовите находища, които някога доставяха газ за Европа. Това ще бъде втората тръба за тази азиатска страна. Все още предстои обаче Москва и Пекин да се договорят за проекта „Силата на Сибир-2“, който ще преминава през територията на Монголия.

„И двете страни се нуждаят от повече време, за да проведат по-подробно проучване на икономическите фактори“, припомнят от FT думите на монголският премиер Оюн-Ерден пред изданието от   януари.

Дори и при най-оптимистичния сценарий за строителството на „Силата на Сибир-2“ ще минат години и тя няма да може да компенсира загубата от европейските продажби, според независими анализатори. Строителството на газопровода ще се различава от други проекти на „Газпром“, тъй като преди всичко той ще се финансира от държавния бюджет, който исторически получаваше щедри вноски от газовата компания, а не от неочакваните печалби на „Газпром“.

Междувременно, въпреки че руският износ на втечнен природен газ постепенно се увеличава, той остава само малък дял от предвоенните доставки през тръбопроводите. „Новатек“ държи по-голямата част от руския износ на LNG, а „Газпром“ няма специализирана инфраструктура за обработка и транспортиране на втечнен газ и разчита на тръбопроводи, а не на технологии за втечняване и в началото на нова икономическа ера залага на доставки по тръбопроводи, а не на технологии за втечняване.

Петролният бизнес на „Газпром“, „Газпром нефт“, се превърна в кръвоносната система на компанията, генерирайки 36 процента от приходите и 92 процента от нетната печалба през първата половина на 2023 г. Пазарната стойност на подразделението дори надхвърли тази на компанията майка миналата година. „Петролът не е страничен бизнес за Газпром, това не е просто черешката на тортата – това е цял слой“, казва Сергей Вакуленко, бивш ръководител на стратегията в „Газпром нефт“.

Той отбелязва също така, че щедрите дивиденти на „Газпром“ към акционерите, включително държавата, често са били много близки до размера на дивидентите, получавани от „Газпром“ от „Газпром нефт“.

Той описва ситуацията на групата като „нито добра, нито ужасна“, настоявайки, че „компанията е далеч от колапс“.

Рон Смит, анализатор на петрола и газа в базираната в Москва BCS Global Markets, също каза, че финансовото състояние на Газпром все още не е "катастрофално".

Но компанията е изправена пред риска нейното състояние и перспективи никога повече да не бъдат като преди, се посочва в публикацията на Financial Times.