До края на февруари фирмите у нас трябва да пуснат първите доклади за въглеродна корекция на границите (CBAM)

Икономика / България , Индустрия
3E news
2915
article picture alt description

Източник: needpix.com

Регулацията по Механизма за въглеродна корекция по границите (CBAM) влезе в сила на 1 октомври 2023 г., с което се вмени задължението на компании от конкретни сектори да изготвят тримесечни декларации. Първият отчетен период приключи на 31 декември 2023 г., като с него първите декларации трябваше да се представят до края на януари. Заради настояване от страните членки ЕК удължи срока с 30 дни до края на февруари. В България за отчетите е натоварено Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Това посочи Милен Райков, съдружник в "Eрнст енд Янг България" (EY България), който беше лектор на провелия се днес "Аутомотив енерджи дей" (Automotive Energy Day) в София Тех Парк, организиран от Аутомотив Клъстер България, "EY България" и "ТОКИ" (TOKI). Информацията бе съобщена от БТА.

Още по темата

Това, което предстои през следващите две години, е предоставяне на периодична информация за доставчици и емисии, като са предвидени големи глоби при неспазване на изискванията. 

“Имате две години пред себе си, трябва да попълвате декларациите. Екипите ви по логистика и снабдителските вериги да подготвят заключения за доставчици от кои страни ще продължавате да работите", призова участниците на събитието Милен Райков. "Очевидно, някои вериги ще претърпят промени. Сега сме в периода, в който се учим как да се отчитаме, как да вземаме управленски решения, как да вземаме решения по преструктуриране".

От 1 януари влизат в сила и задълженията за плащане при вноса на попадащите под регулацията продукти. А ако става дума за клиент на такъв вносител, то промяната ще бъде в покачването на доставните цени.

Как се стигна до и какво представлява Механизмът за въглеродна корекция по границите (The Carbon Border Adjustment Mechanism -  CBAM)? 

“Зеленото таксуване“ е един от инструментите за постигане на политическите цели на ЕС в областта на климата, посочи Райков. “Всички сте наясно с амбициите на ЕС да намали емисиите въглероден диоксид в атмосферата, за “позеленяването“ му, превръщайки се в CO2 неутрален континент до средата на века. Имаме Парижкото споразумение от 2016 г., Зеления пакт от 2019 г. и законодателния пакет около “Подготвени за цел 55“ от 2021 г., включващ Механизма за въглеродна корекция по границите (The Carbon Border Adjustment Mechanism - CBAM), изменения в Европейската схема за търговия на емисии, Директивата за енергийно данъчно облагане и др.", посочи в обзора си той.

Макар Европейската схема за търговия с емисии да беше отворена за трети страни, не всички се присъединиха към нея, а държави като САЩ направо се разграничиха. "Това на практика показва доброволното желание на участващите страни да започнат да облагат въглеродния диоксид," обясни Райков. "Европейската схема за търговия на емисии не е нищо друго, освен облагане на емитираните количества CO2".

Двадесетина години по-късно обаче и законодателят в ЕС, след европейските компании от производствения сектор, започна да осъзнава, че прострелват собствения си бизнес в крака, намалявайки конкурентоспособността му, защото в други юрисдикции компаниите не са облагани за въглеродния си отпечатък. А за разлика от други практики, като при дъмпинг или предоставянето на нерегламентирани държавни помощи за бизнеса, да има компенсиращи митнически механизми, то при въглеродния диоксид такива няма. Ето защо европейският бизнес реагира много шумно пред законодателя и Механизмът за въглеродна корекция по границите стана факт, обясни лекторът.

"На практика целта на механизма е да компенсира въглеродните емисии, които не са обложени под някаква форма в страната на произход, от където се внася стоката", уточни Райков. "Трябва да се каже, че става дума единствено за стоки, внесени от трети страни".

С приетия вариант на регулацията на механизма попадащите категории продукти, обекти на митнически санкции, е увеличен от първоначалните стомана, желязо, алуминий, електроенергия със цимент, торове, и водород. Увеличена е и дълбочината на регулацията, като тя включва вече и крайни компонента от посочените области, но не и крайни продукти, в които е използвана стока, обект на регулацията.

"Какво ще рече това? Алуминият като суровина е обект на регулацията, кенът за бира е обект на регулиране, но бирата в кен - не", разтълкува той сегашните разпоредби по механизма. "Същото е и ако имаме внос на алуминиеви части за производството на автомобили, да речем от Украйна и ако внасяме автомобили с алуминиеви компоненти, които в този случай не са обект на таксуване". 

В изложението на Милен Райков беше посочено, че обхватът на категориите продукти ще се преразгледа в края на преходния период, изтичащ до 2026 г., преди да се реши разширяване на списъка с нови категории, които вече така или иначе са част от Европейската схема за търговия на емисии на ЕС. Възможно е разширяването да включва полимери, отделни химикали, продукти от минерални масла, целулоза,  хартия и др. 

Индустриите, които могат да бъдат засегнати от въвеждането на механизма са авиокосмическата и отбранителната, аутомотив сектора и този на мобилността, химическата индустрия, производството на потребителски изделия, енергетиката, инженерството и строителството, производството на метали и минно-добивния отрасъл, електроцентралите и други обществени доставчици, продажбите на дребно и не на последно място - технологичния отрасъл. Но дали и в каква степен тези отрасли ще бъдат засегнати ще зависи и от преките и непреките емисии при производството на внасяните стоки и компоненти. 

“Пример за пряка емисия е вносът, да речем, на произведена от Турция електроенергия от въглищни електроцентрали", каза Райков. Задължението около непреките емисии на свой ред води до задължението за обследване на въглеродния отпечатък на цялата верига по снабдяване, включително от значение ще бъде и вида използвана енергия, добави той, с което всеки един доставчик по веригата може да бъде засегнат от механизма.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща