Разрешаването на енергийната трилема е път към устойчиво развитие

Устойчивото развитие е пътят по който биха могли да се ограничат пораженията от изменението на клима. Това предполага постигането на баланс при т.нар. „енергийна трилема“: енергийна сигурност, устойчивост на околната среда и достъпност. Реалистично е това да се осъществи от страни, склонни да постигнат равновесие при съответните компромиси между различните интереси: да диверсифицират енергийния си ресурс (т.е. готовност за развитие и на ядрена енергетика)и активно да прилагат мери за симулиране на производството и потреблението на възобновяема енергетиа и на енергийната ефективност. Това коментира пред журналист Charles Hart отThe New Nuclear Watch Institute (NNWI) в рамите на работен семинар в Лондон.Постигането на устойчовото развитие от своя страна изисква ускоряване на политическите мерки за енергийна трансформация.

Сценариите за постигането на устойчиво развитие са условно казано три. Краткосрочният предвижда създаване на необходимите условия за преминаване към по-амбициозна програма за възобновяема енергия и енергийна ефективност.

Средносрочният е фокусиран върху широко международно сътрудничество за постигане на целите на споразумението за изменението на климата и прилагане на бъдещи по-агресивни амбиции.

Дългосрочният предполага постигане на тотална декарбоинзация на цялата икономика чрез справедлив енергиен преход.

Експертът припомни рамката за устойчивост на ООН в енергийния сектор.

-          Устойчивото развитие предполага достъпна и чиста енергия, припомни Charles - Hart:

-          Осигуряване на универсален достъп до достъпни надеждни и модерни енергийни услуги до 2030 г.:

-          Значително увеличаване на дела на възобновяемата енергия в световния енергиен микс до 2030 г..

-          Удвояване на темповете енергийната ефективност също до 2030 г.

До 2030 г. е заложено засилване на международното сътрудничество за улесняване на достъпа до научни изследвания и технологии за чиста енергия, включително възобновяема; енергийна ефективност, както и усъвършенствани и по-чисти технологии от изкопаеми горива; насърчаване на инвестициите в енергийна инфраструктура и в чисти енергийни технологии.

Това от своя страна предполага разширяване на инфраструктурата и достъп до технологии, които които са възможност за предоставяне на модерни и устойчиви енергийни услуги за всички в развиващите се страни, включително в най-слабо развитите държави.

Ключът към постигането на този баланс се крие в ядрената енергетика, но само ако тя е в баланс с останалите видове енергетика и в частност с ВЕИ сектора.

Наистина, ядрената енергетика преминава през трудни времена, особено след ядрените катастрофи в АЕЦ „Чернобил“ и АЕЦ „Фукушима“. Благодарение на тези две катастрофи обаче ядрената енергетика реши най-важните въпроси, свързани с безопасността на ядрените централи, стана ясно по време на дискусията с участието на журналиста Edward Cowley от Belong Megazine. В коментари си за аварията в Чернобил той посочи, че тя е следствие на комбинация от грешки. По-късно Jeremy Gordon, Director Fluent in Energy коментира, че в енергетиката, особено в ядрената, всеки детайл е от изключително значение.

При всички случаи енергийният сектор е изправен пред трансформация с участието на енергийната ефективност. Въпросът е кой го е грижа за устойчивото развитие, постави проблема Charles Hart, като припомни, че това е в частност зависимост между икономическото развитие, социалната среда и опазването на околната среда - развитие, което отговаря на нуждите на сегашното поколение, без да се компрометира способността на бъдещото поколение да посреща собствените си нужди.

Въпросът е дали се следват ценностите на устойчивото развитие. На практика сега човечеството се е насочено по-скоро в обратната посока - към безрасъдно използване на природните ресурси. Това означава недостатъчни инвестиции в човешкия капитал и развитие, основаващо се на износа на продукция, при това на ниски цени, прилагане на политики, предполагащи изменения на климата с вреда върху околната среда. Това от своя страна води до загуба на конкурентоспособност, ограничаване на индустриалната диверсификация, невъзможност за постигане на добавена стойност от страна на индустрията. В резултат икономическият растеж е нисък или не мърда от едно ниво дълго време, задълбочават се проблемите с ресурсите, с лоша социална среда, с липса но достатъчно доходи.

Пътят за излизане от тази спирала постигането на устойчиво развитие, т.е. балансът в три посоки - енергийна сигурност, устойчивост на околната среда и достъпност. Това не може да се случи без промяна на икономиката на енергетиката, а тя допуска постигане на основните цели с ядрени мощности. Това от своя страна означава равновесие и равнопоставеност на всички видове енергетика, а не развитие само на един за сметка на друг.