Експерти: Българското общество е запознато с ядрената енергетика, но трябва да възприеме идеята за дългосрочното съхранение на радиоактивните отпадъци

Ядрената енергия е възприемана от много експерти и институции като потенциално решение за кризата с климатичните промени, в т.ч. и от Европейската комисия. Нивото на одобрение на ядрената енергетика от населението в България е високо. Въпреки това, налице е ограничена осведоменост относно радиоактивните отпадъци. Нивото на информираност по отношение на рисковете, свързани както с временното, така и с дългосрочното съхраняване на тези отпадъци също е ниско. Липсва разбиране на ролята на дълбокото геоложко погребване на тези отпадъци, независимо дали хранилището е относително наблизо, или относително надалеч.

Действащият стратегически документ за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци в България показва високо ниво на експертиза и ангажираност на релевантните институции в съответствие на всички международни изисквания и стандарти. Вземането на конкретни решения в посока дългосрочно съхранение на отработено ядрено гориво и високоактивни отпадъци предстои.

Това е записано в анализ на Съвета за икономически анализи, който ще бъде представен днес в Министерски съвет. Автори на изследването са Петьо Бонев, Калоян Ганев и Ралица Симеонова-Ганева, които са членове на Съвета за икономически анализи. Целта на анализа е да представи накратко ситуацията в България. Основен фокус е поставен върху приемането на радиоактивните отпадъци от обществото и демократичните процеси, които биха довели до формулирането и прилагането на успешна стратегия по темата.

Одобрението на изграждането на ядрени мощности за производство на електрическа енергия е с 22% по-високо от това, отнасящо се до изграждане на хранилища за радиоактивни отпадъци. Така степента на приемане на РАО се проявява като задържащ фактор пред одобрението на ядрената енергия от обществото.

Определянето на локация за подземно хранилище се очаква неизбежно да повдигне въпроса за приемането от местната общност. От своя страна това предполага избор на демократичен подход за осъществяване на този публичен избор. Най-демократичният подход познат в международната практика е местният референдум.             

Повишаването на нивото на одобрение на подземни хранилища би могло да бъде постигнато с използването на различни варианти на ефективни икономически стимули. С оглед на установените различия по пол, повишаването на нивото на информираност по проблема и определянето на адекватни обезщетения следва да бъдат обвързани с мерки, които обръщат специално внимание на нагласите и очакванията на жените в местната общност.

Икономическите стимули за местната общност освен парични обезщетения могат да включват и подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и местния пазар на труда и пр. На практика следва да бъдат взети под внимание и аргументите против изграждането на хранилища за РАО, като например рисковете, свързани с общественото здраве, недоверието в държавните институции, възможни негативни ефекти върху местната икономика, идентичност и т.н., така че да бъде предложена адекватна компенсация на местното население.

Повдигането на въпроса за общественото приемане на изграждането на подземни хранилища за радиоактивни отпадъци пред широката общественост е свързано и с разглеждането на съществуващия вече проблем с десетилетното временно съхранение на тези отпадъци. Развитието на ядрената енергетика в бъдеще неизбежно е свързано с решаването на проблема със съхранението на РАО.

 Въпреки голямото обществено и политическо значение на атомната енергетика в България, проблемите, свързани с управлението на радиоактивните отпадъци, генерирани от експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй", не намират достатъчно отражение в медиите и политическите дебати. На практика всички решения за съхранение на тези отпадъци, прилагани до момента по света и в България, са с временен характер. Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на сигурността, тези временни решения не са оптимални. Оптимална сигурност и икономичност би се постигнала от дългосрочно решение, а именно т.нар. дълбоко геоложко погребване. В глобален план политическото отлагане на решаването на този проблем се дължи основно на няколко фактора, сред които и степента на обществено приемане и наличието на местна съпротива от типа "Не в моя двор".

Развитието на ядрената енергетика неизбежно е свързано с дългосрочното решение на проблема със съхранението на тези отпадъци. Определянето на локация за хранилище за геоложко погребване ще повдигне въпроса за приемането от местната общност. В настоящия анализ са разгледани резултатите от модел, основан на принципите на публичния избор, който дава основа за демократично решение на проблема. Използваният подход съчетава референдум на местно ниво и различни варианти на икономически стимули: парични обезщетения, подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и пр. Резултатите са валидирани посредством внимателно конструиран научен експеримент.

Разгледаната проблематика повдига и редица допълнителни, но свързани въпроси относно дългосрочното съхранение и на други рискови отпадъци, генерирани от традиционните и модерните технологии, използвани в енергетиката, промишлеността и други сектори на икономиката, обясняват авторите на доклада.

Припомняме, че към момента България изгражда своя площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци. Това е площадка „Радиана“, която се намира в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“ и се управлява от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Те първа предстои ДП РАО да представи своя стратегия за съхранението на високорадиоактивните отпадъци, които остават след работата на блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“. Според европейските виждания това вече не е отпадък а може да бъде суровина, която да се използва в ново поколение ядрени блокове.  

Целият доклад на експертите може да бъде намерен тук.