ЕК си поставя за цел да намали парниковите газове с 90% до 2040 г. ?

ЕК ще препоръча ЕС да намали емисиите си от парникови газове с 90 на сто до 2040 г. спрямо равнищата през 1990 г., за да гарантира, че блокът може да достигне нетни нулеви емисии десетилетие по-късно. Това съобщиха информирани източници, цитирани от Ройтерс и БТА.

ЕС разработва климатични цели за 2040 година, за да осъществи прехода между поставените вече цели за съкращаване на емисиите с 55 на сто до 2030 г. и достигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. 

С оглед на предстоящите европейски избори през юни новата цел тества политическите нагласи, за да продължи Европа със зелените си амбиции, които се сблъскват със съпротивата на някои правителства и отрасли. Те са обезпокоени за разходите, въпреки че климатичните промени са отговорни за унищожителните горещини, наводнения и пожари в Европа.

ЕК ще представи препоръката за намаляване на емисиите с 90 на сто за 2040 г. на 6 февруари, съобщиха източниците пред Ройтерс. 

Те заявиха, че представянето на ЕС ще се уповава на все по-високите разходи, които климатичните промени носят на Европа и ползите от съкращаването на емисиите с 90 на сто до 2040 г., включително намаляване на сметката за внос на изкопаеми горива.

Брюксел ще очертае опции за подпомагане на всеки сектор, за да бъде постигната тази цел за 2023 г. - с ключов фокус върху подкрепата на конкурентоспособността на европейската промишленост с държавно и частно финансиране на нисковъглеродни промишлени проекти и работни места, за да може Европа да се съревновава с Китай и САЩ, според източниците.

Докато сегашната ЕК ще препоръча климатичната цел за 2040 г. идния месец, то новосформираната след европейските избори ЕК ще направи крайното предложение, за да прерасне тази цел в закон. 

Намаляването на емисиите с 90 на сто до 2040 г. съответства и на препоръчаната от официалните научни съветници за климата на ЕС за 90-95 на сто.

Те приканиха днес ЕС да предприеме нови действия в климатичната си политика и да обмисли нови действия, за да постигне целта си за 2040 г., включително и като постави цена за емисиите от земеделие след 2030 г.

Страни като Дания, Полша и България също не се противопоставят на целта за съкращаване на емисиите за 2040 г.

Други страни са по-предпазливи. Унгарският държавен секретар за околната среда Анико Райс отказа да потвърди дали страната й ще подкрепи съкращаването с 90 на сто на емисиите, като целта за 2024 г. трябва да е "реалистична".