МАЕ коригира прогнозата си за търсенето на петрол през 2023 г. в посока към понижение. Но се очаква нов ръст през 2024 г.

Световното търсене на петрол през 2023 г. се е увеличило с 2,254 милиона барела на ден в сравнение с предхождащата я година, според месечния доклад на Международната агенция по енергетика.

Месец по-рано агенцията прогнозира 2,274 милиона барела на ден (б/д). Така анализаторите намаляват оценката си за ръст на търсенето с 20 хиляди барела на ден.

Експертите от МАЕ коригират незначително оценката си за търсенето през двете предходни години: повишението за 2022 г. е с 14 хил. б/д до 99,468 млн. б/д, а понижението за 2023 г. е с 6 хил. б/д до 101,722 хил. б/д.

За 2024 г. МАЕ очаква, че търсенето на петрол ще се увеличи до 102,959 млн. б/д при ръст на този показател към предходната година с 1,24 млн. б/д. Оценката е повишена спрямо прогнозата, направена през миналия месец със 180 хил. б/д.

Анализаторите на агенцията обясняват значителното забавяне на показателя с връщане към предпандемичните темпове на ръст на търсенето. Тази тенденция се подчертава от забавянето на нарастването на показателя през четвъртото тримесечие на 2023 г. до третото: от 2,8 млн. b/d до 1,7 млн. б/д, подчертават от МАЕ.

Експертите отбелязват, че Китай през 2024 г. ще остане основен двигател на търсенето на петрол в света. През миналата година на тази страна са се падали над три четвърти от ръста, а през настоящата се очаква това вече да съставлява 60%.

Наблюдаваните световни запаси от петрол през ноември са се понижили с 8,4 млн. барела - най-ниското ниво от юли 2022 година. МАЕ подчертава за недостиг особено при суровия петрол и средните дестилати. Намаляването на запасите от танкери с 12 милиона барела е частично компенсирано от увеличение на запасите на сушата с 3,6 милиона барела. Запасите от петролни продукти са се свили със значителните 24,6 милиона барела, докато запасите от петрол са се увеличили с 16,2 милиона барела, отбелязва агенцията.

Търговските запаси на ОИСР са нараснали със скромните 1,3 милиона барела през ноември до 2,79 милиарда барела, с 92 милиона барела под средната петгодишна стойност.

Русия

Добивът на петрол в Русия през декември е намалял с 20 хил. б/д – до 9,48 млн. б/д, а експортът на нефт и нефтопродукти по предварителни оценки през декември е съставлявал 7,8 млн. б/д от 7,3 млн. б/д през ноември, се посочва още в месечния доклад на агенцията.

От МАЕ напомнят поетият от Москва ангажимент за намаляване на експорта с 300 хил. б/д през септември до края на 2023 г. в сравнение със средното ниво за май-юни 2023 г. Тогава, според изчисленията на експертите Русия е експортирала 7,4 млн. б/д петрол и нефтопродукти.

Добивът на течни въглеводороди в Русия (петрол, кондензат и широка фракция от леки въглеводороди) през декември е бил от порядъка на 10,9 млн. б/д, а като цяло през 2023 г. – 10,96 млн. б/д, което е със 130 хил. б/д по-малко от година по-рано, изчисляват от МАЕ.

„Продължаващото понижение на експортните цени на руския петрол е задържало сорт Urals през декември по данни на Argus средно под ценовия таван, определен от Г7 (59,63 д/б FOB Новоросийск). Увеличението на отстъпката към сорт Brent е  представлявало една трета от от спада на цената на петрола Urals с около 10 долара за барел до ноември, а останалата част е била резултат от рязък спад на световните цени на петрола“, пишат анализаторите на МАЕ.

При увеличаване на експорта с 500 хил. б/д, което е най-високото ниво от март 2023 г., приходите т него са спаднали с 1,4 млрд. долара – до 14,4 млрд. долара – най-ниското ниво от юни 2023 г., отбелязват от агенцията.

Според МАЕ отстъпката на Urals към Brent се е увеличила в резултат на разследването на министерство на финансите на САЩ по отношение на танкерите, техните собственици и съответните търговци, които са превозвали петрол по цена над установената в ценовия таван.

„По данни на Argus, изтеглянето на танкери, превозващи руски петрол е довело до увеличаване на стойността на фрахта (транспортните разходи) с около 2 долара за барел след началото на разследването. Към средата на декември това е довело до намаляване на маржа на търговците почти до нула, но през януари, съдейки по всичко той се е възстановил до около 2,75 долара за барел – ниво, което не е наблюдавано от август-септември“, се посочва в доклада.

От МАЕ отбелязват, че това подкопава конкурентоспособността на руския петрол сорт Urals и кара индийските нефтопреработващи заводи да търсят алтернативи. Натискът от разследването на Министерството на финансите на САЩ може също да засегне вноса от Индия на други руски сортове петрол, чиито цени остават упорито над прага от 60 долара за барел. Съобщава се, че  шест товара с руски петрол сорт Sokol, насочени към Индия са били спрени или пренасочени. Доставката на сорт Sokol за Индия намалява от ноември, като някои от тях са пренасочени към Китай“, смятат от МАЕ.

„Друг ключов сорт за износ на руски петрол, ESPO, се възползва от по-голяма стабилност в отстъпката спрямо Brent и особено спрямо регионалния бенчмарк Dubai . Отстъпката наскоро падна от над 11 долара за барел през февруари 2023 г. до около 5,2 долара за барел от октомври. „Китайските купувачи доминират на пазара за този петрол и не изглежда, че се интересуват от усилията на министерството на финансите на САЩ, тъй като свързаните с това разходи за доставка не са били засегнати“, казват още от МАЕ.

ОПЕК+

Страните от ОПЕК+ са произвели 35,07 милиона барела на ден петрол през декември, докато според условията на споразумението биха могли да добиват 35,46 милиона барела на ден, изчислиха анализатори от Международната агенция по енергетика (МАЕ). По този начин изоставането от плана, като се вземат предвид всички доброволни ограничения, в края на миналия месец възлиза на 390 хиляди б/д. Спрямо ноември страните от алианса са увеличили производството на петрол с 60 хиляди барела на ден.

В обновената статистика не е отчетено излизането на Ангола от картела, което намали дела на ОПЕК+ на световния пазар до 48% - най-ниското от седемгодишната история на обединението.