Как най-бързо светът може да намали метановите емисии с близо 100 млн. тона CO2 еквивалент?

Глобалните емисии на метан могат да бъдат намалени с десетки милиони тонове в рамките на само една година. И това ще се случи ако производителите на петрол и газ се насочат към находищата с най-големи емисии на метан в света. Скорошно проучване използва сателитно откриване и анализ на данните за емисиите на метан от нефтени и газови полета, като бе проучена и цялата верига за доставки след това. Това изследване разкри, че на повече от 100 отделни нефтени и газови находища, разположени предимно в Близкия изток, Африка и Азия, допринасят с по-малко от 1% от световното производство на черно злато. Но същевременно отделят значителни количества метан — близо 100 милиона тона CO2 еквивалент през 2022 г. Проучването бе проведено от анализаторите на Rystad Energy.

През последните няколко години емисиите на метан от енергийния сектор се преместиха високо в дневния ред сред правителства, оператори и други заинтересовани страни, дори и сред инвеститорите в подобни активи. Метанът се счита за вторият най-голям виновник за изменението на климата и тъй като газът е мощен замърсител на въздуха с висок потенциал за глобално затопляне. Затова и човечеството фокусира усилията си да се справи с него в краткосрочен план, за да се предотврати много обсъжданите климатични повратни точки.

Последните разработки в технологиите за измерване, като сателитни изображения, разкриват, че емисиите на метан вероятно са значително по-високи от очакваното по-рано. Освен заплаха за климата, изпускането и изтичането на метан са и загуба на ценни ресурси, която в повечето случаи може да бъде избегната. В резултат на това мерките за ограничаване на емисиите на метан привличат все по-голямо внимание към нефтената индустрия.

Емисиите на метан бяха на първо място в дневния ред по време на неотдавнашната климатична конференция COP28 и няколко обещаващи съобщения бяха направени от енергийната индустрия, като например Хартата за декарбонизация на петрола и газа (Oil & Gas Decarbonization Charter (OGDC) – споразумение, подписано от 50 оператора, които заедно представляват около 40 % от световното производство на петрол за достигане на почти нулеви емисии на метан до 2030 г. Няколко компании също се присъединиха към Хартата, докато Global Methane Pledge приветства нови държави и осигури още финансиране по въпроса.

Оценката на Rystad Energy показва, че повече от половината от глобалните емисии на метан от нефт и газ произтичат от големи изпускания и изтичания, като останалата част се дължи на източници на изгаряне, неорганизирани емисии от оборудване и по-малки източници на изпускане на емисии. Близкият изток и Северна Америка заедно представляват почти половината от световните емисии на метан от нефтени и газови дейности нагоре по веригата, следвани от Азия, Русия и Африка.

За разлика от това, Южна Америка и Европа имат относително умерени емисии на метан в сравнение с други големи производствени региони в контекста на нефтогазовата преработваща индустрия. Докато директните емисии на метан нагоре по веригата в Европа са ниски, значителната зависимост на региона от внос на нефт и газ, съставляващи около 80% от потреблението му, все пак води до значителен метанов отпечатък.

Това формира фона на обявените разпоредби на ЕС, което е важна стъпка напред за справяне с емисиите на метан в глобалната верига на стойността на петрола и газа. От януари 2027 г. нови договори за внос на нефт, газ и въглища могат да се сключват само ако износителите спазват същите задължения за наблюдение, докладване и проверка като производителите от ЕС. Тези разпоредби също ще установят прагове за метан, за да управляват приемливостта на вноса на въглеводороди в ЕС.

„Намаляването на емисиите на метан като цяло е по-лесно постижима цел спрямо ограничаването на емисиите на въглероден диоксид и следователно има най-обещаващия потенциал за енергийния сектор в краткосрочен и средносрочен план – при условие че емисиите бъдат открити и ограничени. Оскъдните и нискокачествени данни за метан са едно от основните предизвикателства за ограничаване на емисиите на този газ.

Тенденцията през последните няколко години е положителна, тъй като все повече оператори разполагат на място оборудване за мониторинг на метан и използват други технологии за измерване, като например авиация и сателити – но дори и така повечето докладвани данни все още се основават на прости емисионни фактори за съоръжения и оборудване намиращи се на място. Справянето с критичното препятствие на ограничените и ненадеждни данни за метан е от жизненоважно значение за отключването на напредъка за намаляване на този газ почти до нула в краткосрочен и средносрочен план“, обяснява Магнус Кемпхол Лоне, старши вицепрезидент на глобалните изследвания на емисиите в Rystad Energy.

В някои страни доминират няколко основни изпускателни съоръжения, като няколко северноафрикански нации, докато други имат източници, които са по-широко разпръснати и като цяло са с по-малък обем. Съединените щати са пример за последното, където широко разпространените емисии създават различен вид предизвикателство и стратегиите за намаляване и декарбонизация трябва да бъдат структурирани по съответния начин.

Емисиите на метан поставят специфични предизвикателства в различните сегменти на доставките. Около 80% от емисиите на метан от дейности нагоре по веригата произхождат от конвенционални находища на сушата, следвани от разработки на шисти или нефт, предимно в САЩ и Канада. Останалите емисии идват от офшорни и нефтени пясъци. Доминирането на емисиите на метан от конвенционалните полета на сушата е отчасти повлияно от обширните обеми на производството на сушата, съставляващо около половината от световното производство през 2022 г., става ясно още от доклада.

По отношение на интензитета на метан, операциите на сушата имат средно значително по-високи нива от другите сегменти на доставки, докато офшорното производство има по-нисък метанов отпечатък от средното за света, особено дълбоководните разработки. По-ниските обеми на емисии на метан от дълбоководните сондажи могат да се дължат на фактори като технология, мащаб и условия под повърхността.

Съвременните офшорни платформи често разполагат с подобрени системи за наблюдение и оборудване за метан, което води до по-ниски обеми на изтичане. Освен това, дълбоководните полета са склонни да имат относително нисък пламък в това отношение.

Изследванията на Rystad Energy показват, че компаниите за проучване и производство, принадлежащи към съвместни групи за намаляване на метан, имат средно по-нисък интензитет на емисиите на метан от техните нефтени и газови дейности нагоре по веригата. Чрез анализиране на емисиите на метан на ниво поле за компании, които са част от Климатичната инициативата за нефт и газ (Oil and Gas Climate Initiative (OGCI) – 12 големи производители, отговарящи за една трета от глобалното производство – и членовете на Партньорството за нефт и газ метан (Oil and Gas Methane Partnership (OGMP), се вижда, че те средно са били значително под други компании през 2022 г.

Нашият анализ също така показва, че шепа компании са отговорни за извличането на данните за емисиите за производители, които не са членове на OGCI или OGMP. Когато се изключат най-големите 10% от тези емитенти – главно африкански, азиатски и близкоизточни оператори с 2-3% от световното производство – разликата между несвързаните компании и членовете на OGMP се стеснява.

Това показва, че компаниите на OGMP са се справили с някои от най-лошите практики, когато става въпрос за емисиите на метан, докато дузината членове на OGCI изглежда са постигнали по-дълбоки намаления на декарбонизацията на метана.

Това сравнение се фокусира върху експлоатирани активи, където компаниите могат пряко да повлияят на своите емисии. Когато се включат недействащите полета и вместо това вземем предвид само дяловете, разликите между OGCI/OGMP и несвързаните оператори намаляват. Това предполага, че по-ниски емисии на метан възникват предимно, когато компаниите имат пряк оперативен контрол върху активите си.