Европа се проваля в електрификацията

Автор: Боян Рашев, www.sustainability.bg

В навечерието на Срещата за климата в Катовице Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към нея минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. Защото няма никакво значение, че електричеството е 100% въглеродно-неутрално, ако заема миниатюрен дял в крайното потребление, а всичко друго са фосилни горива, нали?

Целите за електрификация не са от вчера – от подписването на Конвенцията за климата през 1992 г. Европа винаги е била наясно, че това е единственият възможен път към силно намаляване на въглеродните емисии. Електрификацията всъщност обхваща две стъпки: а) максимално проникване на електропреносната мрежа до всеки консуматор и б) заместване на всеки вид енергия в крайното потребление, вкл. в индустрията, отоплението и транспорта, от електричество.

Електрификацията не е процес, започнал от вчера. Първата електроцентрала в Европа започва работа в Англия през 1881 г., а до края на десетилетието на континента има вече около 1000. Малко по малко започва изграждането на електропреносна мрежа и към 1990 г. почти цяла Европа е електрифицирана, като изключение правят ограничен брой села в Източна Европа. Електричеството бързо навлиза и в транспорта чрез железниците. Въпреки всичко това за 100-те години от 1890 до 1990 г. електричеството достига само до 17% от крайното енергийно потребление в ЕС.

Въпреки всички усилия, в периода 1990-2016 г. делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС е нараснал едва до 22%.

В старите страни членки електрификацията изобщо не напредва в този период – Австрия и Дания например си стоят на ниво 18-19%, Холандия и Белгия също са под 20%. Реално значим ръст има само в Източна Европа (България скача от 19% до 26%, Румъния – от 11% до 17%) и Южна Европа (Гърция – от 17% до 28%; Испания – от 19% до 24%). Дължи се преди всичко на разширението на електропреносната мрежа и големия ръст в използването на климатици, тоест няма процес на заместване на други енергоизточници. Всъщност се случва тъкмо обратното – транспортът, отоплението и особено индустрията на континента ползват относително все по-малко електричество.

Норвегия е единствената страна в Европа, където електричеството надхвърля 50% от крайното потребление. Това се дължи на изключително ниските цени на производството на хидроенергия, които дават възможност за отопление на ток, а парадоксалното е, че цялата работа се финансира с износ на нефт и газ за ЕС. Дори и в Норвегия обаче пикът на дела на електричеството остава през далечната 1992 г. (54%), а след сума ти години на наливане на огромни субсидии и рекордни продажби на електромобили, продажбите на бензин и дизел например все още не записват значим спад.

Положението придобива катастрофален вид, ако погледнем изменението само в последните 10 години (графика 2).

В периода 2007-2016 г. делът на електричеството в крайното енергийно потребление се е изменил от 21% до 22%. От 2014 г. даже има тенденция на бавно понижение. Водещи икономики като Германия и Великобритания отчитат спад, което е точно обратното на мечтите на бюрократите в Брюксел. Най-напреднала е Швеция, която достига почти 34%, но дори и там делът на електричеството спада. Как се връзва тази тенденция от реалния живот с имагинерните цели от 53% или 60% за след 30 г.?

Отговорът на въпроса „Защо става така?“ изисква цяла дисертация, затова тук само ще маркирам основните причини, които пречат на електрификацията на енергийното потребление в Европа:

• Цената: Как да очакваме ръст на потреблението, когато електричеството в страни като Дания и Германия вече струва над 0,30 евро/кВтч? Политиките за подкрепа на ВЕИ струват ужасно много пари, а колкото по-значимо е проникването им, толкова по-високи стават общите разходи за балансиране на електроенергийната система.

• Измислените плащания за въглеродни квоти: При цена 25 евро/тон СО2 себестойността на електричеството на лигнитните централи се удвоява. В много страни това би вдигнало цената на тока още повече. Кой луд ще мине на ток за отопление при такъв сценарий?

• Унищожението на електроенергийните компании: Европейските политики и регулации буквално убиха финансово големите електроенергийни компании на континента като E.ON, RWE, EDF, Vattenfall.

• Електроразпределителните дружества дори имат поставени цели за енергийна ефективност на клиентите, тоест за ограничаване на продажбите! Как се връзва това с общата цел за електрификация?

С две думи, получава се така, че напъните за внедряване на ВЕИ в производството на ток всъщност спират основния двигател на общия процес на декарбонизация – електрификацията на енергийното потребление. И се въртим в затворен кръг, от който няма изход.

Проблемът съвсем не е само тук. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е ужасяващо нисък – 9% (виж графиката по-долу, която е сред малкото включващи традиционната биомаса). Всичко останало е директно изгаряне на някакви въглерод-съдържащи горива. Все още по-голям дял (10%) заемат даже традиционните енергийни източници – дървесина, отпадъци от биомаса и изсъхнали животински изпражнения.

Активисти, политици, лобита и медии непрекъснато ни бомбардират с данни колко голям дял от електричеството вече се произвеждал от вятър и слънце и как светът можел да се декарбонизира за нула време, ако поиска. Не, не може. Причините са много. Но най-важната е, че делът на електричеството в енергийното потребление е ужасно нисък и се увеличава изключително бавно, ако това изобщо се случва. И за това си има причини, произтичащи от законите на физиката и икономиката, които не могат да бъдат преодолени със заклинания.

Европа самоуверено крачи към края на задънена улица и се опитва да влачи целия останал свят със себе си. Слава Богу, Младият свят отдавна не слуша Стария континент, а си гони интереса – неизказаната, но ясно видима в реалното поведение, мечта на всеки един човек на планетата – неограничен достъп до евтина и надеждна енергия, която да подхранва както базовите ни потребности, така и безкрайните ни желания.