Силен напредък в енергийна ефективност през 2023 г., но още е недостатъчен спрямо климатичните цели

Институт за енергиен мениджмънт

Политическият импулс за енергийна ефективност продължава да се засилва след глобалната енергийна криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна – показва  доклад на Международната Енергийна Агенция (МЕА), посветен на енергийната ефективност през 2023.

Инвестициите в енергийна ефективност са нараснали с 45% от 2020 г. насам, а през изминалата година държавите, представляващи 3/4 от световното потребление на енергия, са засилили политиките за енергийна ефективност или са въвели нови такива. Ключовите мерки също така стават все по-широко разпространени. Например, почти всички държави вече имат стандарти за ефективност на климатиците, а броят на държавите със стандарти за промишлени двигатели се е утроил през последното десетилетие.

Данните на МЕА показват, че от 2020 г. насам почти 700 милиарда щатски долара са изразходвани за инвестиционна подкрепа за енергийна ефективност, като 70% от тях са в само пет държави: САЩ, Италия, Германия, Норвегия и Франция.

Законът за намаляване на инфлацията в САЩ от 2022 г. включва 86 млрд. EUR за действия в областта на енергийната ефективност, докато Европейският съюз е засилил своите действия, предвидени в Директивата за енергийната ефективност с цел ограничаване на потреблението на енергия.

В Европейския съюз енергийната криза предизвика мерки за реакция от страна на правителствата и промени в поведението на потребителите, които доведоха до среден напредък в интензивността от почти 8% през 2022 г. и до приблизително 5% през 2023 г. Това се случва, тъй като се очаква потреблението на енергия да намалее с 4% през 2023 г. За сравнение, в отговор на последиците за енергийната система от Голямото източнояпонско земетресение и въведените от правителството мерки за ефективност, японската енергийна интензивност се подобри с малко над 7% през 2011 г.
В Нидерландия тя достигна изумителните 14% през 2022 г. – един от най-високите темпове, постигани някога за голяма икономика – на фона на едни от най-резките увеличения на цените на енергията в региона. На други места много силно подобрение на енергийната интензивност беше регистрирано в Корея, Турция и Обединеното кралство.

Докато икономическият растеж в Европейския съюз се очаква да се забави до около 0,7 % през 2023 г., през 2022 г. се повиши до над средното ниво от 3,6 %, въпреки че е един от най-изложените на енергийна криза региони в света. Силното възстановяване на потребителските разходи след пандемията от Ковида-19 през първата половина на годината стимулира икономическия растеж, но с напредването на годината той отслабна. Междувременно потребителите на енергия намалиха потреблението си с 5,7% в опит да смекчат високите разходи за енергия в условията на несигурност на доставките. Разбира се, част от намалението на потреблението беше за сметка на по-ниските нива на комфорт, на енергоемките промишлени дейности, както и на подобренията в енергийната ефективност.

През втората половина на 2022 г. икономическото въздействие на енергийната криза доведе до значително забавяне на растежа в еврозоната, като много държави членки изпаднаха в рецесия. Особено силно бяха засегнати енергоемките отрасли, като през зимния сезон 2022/2023 г. в ОИСР Европа потреблението на газ от индустрията намаля с почти 20% на годишна база. При положение че инфлацията дълбоко реже в бюджетите на домакинствата, а цените на енергията са все още високи, тази загуба на инерция през годината се очаква да намали годишния икономически растеж до по-малко от 1% за 2023 г.

Източник: MEA, Доклад Енергийната ефективност  2023.

Въпреки успехите на някои икономики, докладът констатира, че подобряването на енергийната интензивност в световен мащаб, основен измерител на енергийната ефективност, ще се забави през 2023 г. Според доклада това е резултат от фактори като икономическо оживление в енергоемки сектори като нефтохимическата промишленост и въздушния транспорт в някои региони, както и от нарастващото търсене на климатици през годината, която се очертава да бъде най-горещата в историята.

Анализът на МЕА показа, че за да се постигнат нулеви нетни емисии от енергийния сектор до 2050 г., което е от съществено значение за ограничаване на глобалното затопляне до целта от 1,5 °C, заложена в Парижкото споразумение, годишните подобрения в енергийна ефективност трябва да се удвоят – от ниво от 2 % през 2022 г. до повече от 4 % средно годишно в периода до 2030 г. През 2023 г. глобалната енергийна интензивност се е подобрила с 1,3 %, което е доста под необходимото за постигането на тази цел.

„Амбициите на света в областта на климата зависят от способността ни да направим световната енергийна система много по-ефективна. Ако правителствата искат да запазят целта от 1,5 °C в рамките на възможното, като същевременно поддържат енергийната сигурност, удвояването на напредъка в областта на енергийната ефективност през това десетилетие е от решаващо значение„, заяви изпълнителният директор на МЕА Фатих Бирол.

Източник: MEA, Доклад Енергийната ефективност  2023.

Глобалният ангажимент за удвояване на подобренията в енергийната ефективност през това десетилетие е един от петте стълба на МЕА за успешен резултат на COP28, която започна тази седмица. Други приоритетни действия до 2030 г. включват утрояване на глобалния капацитет за възобновяема енергия; ангажиране на петролни и газови компании с прехода към чиста енергия, включително намаляване на емисиите на метан от дейността си със 75%; увеличаване на инвестициите в чиста енергия в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики; и осигуряване на планирано намаляване на използването на изкопаеми горива, включително прекратяване на новите разрешения за въглищни електроцентрали.

В доклада се отбелязва, че последователното и широко разпространено повишаване на ефективността е от решаващо значение за намаляване на емисиите, особено предвид очакванията за глобален ръст на потреблението на електроенергия. Например, ако в Съединените щати се премине повсеместно към светодиодна технология за осветление, може да се спести достатъчно енергия за захранване на 3 млн. електромобила годишно или за отопление на 2,6 млн. жилища с термопомпи.

Постигането на целта за удвояване ще донесе значителни ползи за правителствата, гражданите и промишлеността. При този сценарий наемането на работници в дейности като модернизиране на жилища, инсталиране на термопомпи и производство на по-ефективни автомобили би довело до създаването на нови, допълнителни 4,5 милиона работни места. Освен това би намалило днешните сметки за енергия в домовете – например в развитите икономики те биха намалели с около 1/3. Въздействието върху климата също би било огромно. Според доклада удвояването на енергийната ефективност до 2030 г. би намалило глобалните емисии на въглероден диоксид с над 7 милиарда тона, което се равнява на емисиите от целия транспортен сектор в света днес.

Докладът на Международната енергийна агенция можете да намерите тук.