VaasaETT: Сметките за ток във всички столици на ЕС през ноември спрямо година по-рано са се понижили с 24%, а тези за газ - с 27 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари 2009 г. и ноември 2023 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през октомври 2023 г. за крайни потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., след което последва тенденция към понижение и в момента е 195 пункта (EUR-15).

Що се отнася за цените на газа, експертите напомнят всички сложни периоди от 2009 г. насам, както и че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на това гориво през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  неговата стойността отново се удвои през ноември 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че към момента е на ниво от 181 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергия, така и за газа, се наблюдават следните промени: в сравнение с  преди година ( ноември 2022 г.), сметките за ток във всички столици на ЕС са се понижили с 24%, а тези за газ са намалели с 27%.

В зависимост от това къде от изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 ноември 2023 г. цената, която плаща, може да варира в съотношение над 6. Отново експертите провеждащи изследването отчитат, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Дъблин. След тях се нареждат Берлин, Рим и Прага.  Киев (отчита се състоянието на война) е с най-евтина електроенергия, следван от Будапеща, Осло и Подгорица.

Прага, Рига и Талин са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец ноември, са следните:

• 68% увеличение на цената в Осло, поради повишаване на енергийната компонента;

• Скок на цените със 7% в Белград, поради поскъпване на енергийната компонента и данъци;

• Ръст на цените с 5% в Хелзинки и Стокхолм, поради повишаване на енергийната компонента;

• Увеличение на цените с 3% в Атина, поради поскъпване на компонентите за енергията и данъците;

• 2% повишение на цената в Амстердам, поради нарастване на енергийната компонента;

• 11% намаление на цената в Мадрид, поради понижаване на енергийната компонента;

• 11% спад на цените в Никозия, поради намаление на компонентите за енергията и разпределение;

• 10% понижение на цената в Дъблин, поради спад на енергийната компонента;

• 8% намаление на цената в Рига, поради понижение на енергийната компонента;

• 5% спад на цената в Копенхаген, поради намаляване на енергийната компонента.

Промяната за всяка столица се изчислява, като се използват цените в тяхната местна валута, за да се изключи влиянието на колебания на обменния курс.

„Средната цена за краен потребител на електроенергия продължи общата си низходяща тенденция този месец (ноември 2023 г. б.р.), модел, който се наблюдава от ноември 2022 г., след някои колебания на цените през лятото.

В повечето столици, които се разглеждат, цените остават непроменени спрямо предходния месец, като само в 6 града се наблюдава известно увеличение на цените, особено в Осло, което е и най-значителната промяна. От друга страна, спадът на цените на дребно на електроенергията като цяло са незначителни, с изключение на Мадрид, Никозия и Дъблин, където се наблюдава понижение от приблизително 10%. Европейските пазари на електроенергия показват продължителна стабилност напоследък, докато цените на дребно остават с повече от 20% под нивата от преди година“, посочват авторите на изследването.

През ноември най-голямото увеличение на цената на електроенергията за крайния потребител (68%) се наблюдава в Осло. Значителното увеличение на цените се дължи на развитието им на норвежкия спот пазар, който също бе и основният двигател на спад на цените на дребно през предходните 3 месеца, което доведе до кумулативно намаление на цените от 55% между юли и октомври. Съществените колебания в цените могат да се обяснят с високото производство на възобновяема енергия в страната и последващата зависимост от времето. По-конкретно, непрекъснатите валежи през последните месеци доведоха до значително намаляване на спот цената, достигайки дори до отрицателно ниво, поради изобилието от водни резерви, последвано от рязкото покачване на цените, което пък е повлияно от студеното зимно време. Освен това повишаването на цените през ноември е частично компенсирано от схема, активирана за първи път след промяната й през септември, като субсидира 90% от цената, когато почасовата спот цена надвишава 70 øre за kWh.

Що се отнася до Хелзинки и Стокхолм, от VaasaETT обясняват измененията с подобна тенденция в резултат от участието им в спот пазара на Nordpool.

Силният спад с 11% на цената в Мадрид се обяснява с значителното производство на ВЕИ в страната. В частност става въпрос за скок на вятърна и водна енергия, спад на цените на едро и прякото отражение върху регулираните цени в допълнение към т. нар. „Иберийско изключение“, както и други мерки за подкрепа, свързани с намаляване на данъка върху електроенергията и ДДС, което успя да намали ефективно цените на дребно през цялата енергийна криза, но се очаква да бъдат спрени до края на годината.

Спадът на цените с 11% в Никозия се дължи на прилагането на субсидиране за периода от ноември 2023 г. до февруари 2024 г. , което ще компенсира битовите потребители чрез покриване на част от увеличената цена на база на потреблението.

Що се отнася до Дъблин, понижението с 10% се обяснява с решението на местни доставчици за облекчаване на битовите потребители през зимата. Въпреки това цените ще останат с 60% по-високи от ноември 2021 г., в началото на енергийната криза. Това означава, че Дъблин остава в челните редици на класацията за най-високи цени сред европейските столици.

Случаят със Сърбия

В докладът си експертите от VaasaETT обръщат специално внимание на планираните реформи в енергийния сектор в Сърбия, позовавайки се на публикация на Ioannis Korras, Senior Energy Market Analyst. Цените на електроенергията и природния газ в Белград се повишиха през ноември съответно със 7% и 9%.Това е третия случай през тази година, в който битовите клиенти се сблъскват с увеличения на енергията, след тези през януари и май, което води до общ скок на годишна база от 24% за електричеството и 31% за газа. Увеличението на цените може да се отдаде на ангажимента на Сърбия към Международния валутен фонд (МВФ) – страната да коригира цените на електроенергията и газа до май 2024 г., с което да се улесни намерението на правителството да наложи национален енергиен и климатичен план (NECP). NECP включва различни инвестиции в енергийния сектор на Сърбия сектор и има за цел да завърши разделянето на държавната енергийна компания Elektroprivreda Srbije (EPS) и предприятието за природен газ Srbijagas. Освен това последователните увеличения на цените са необходими и за възстановяване на загубите от енергийните предприятия натрупани през период, когато цените в Европа скочиха поради енергийната криза. Съответно се предвиждат и мерки за компенсация на уязвимите потребители.

Когато се коригира към стандартите за покупателната способност (PPS) във всяка страна, картината се променя съществено. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се осветляват по отношение на цената на други стоки и услуги. През ноември най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в

Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, докато най-високите са в Прага, Рим и Дъблин.

Повечето от страните от ЦИЕ обикновено са с цени на електроенергията, относително по-ниски в сравнение общото ниво и под средното за Европа. Това обаче през ноември не е така, се констатира доклада.  Столиците като Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава са сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че за столиците на ЕС, средно енергията (оспорваната компонента на цената) представлява 56% от стойността на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението -24%, енергийните данъци - 6%, а  ДДС - 14%.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за краен потребител, която е най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Лисабон е с най-големият енергиен процент, достигайки 80% от цената за крайния потребител през ноември 2023 г., констатира изследването, в което се посочват примери и за други европейски столици.

Газ

В частта за природния газ, експертите отчитат различните особености на пазара в 28 от изследваните столици.  За пореден път, в резултат на това,   най-високата цена се плаща от  жителите на Стокхолм, които плащат почти 3 пъти над средната европейска цена за краен потребител, следвани от тези на Берн , която е втората най-скъпа столица. Това авторите на проучването свързват с естеството на шведския газов пазар и в частност малкият му размер. Амстердам в момента е третата най-скъпа столица. Цената в Стокхолм е почти 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за това гориво в ЕС и над 14 пъти повече, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от ЦИЕ; Любляна е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец ноември, са следните:

• 18% увеличение на цената в София, поради поскъпване на енергийната компонента;

• 14% скок на цената в Атина, поради нарастване на енергийната компонента и данъци;

• 11% повишение на цената в Копенхаген, поради ръст на енергийната компонента;

• 9% увеличение на цената в Белград, поради поскъпване на енергийната компонента;

• 7% ръст на цената в Париж, поради скок на енергийната компонента;

• 7% повишение на цените във Виена, поради увеличения на енергийната компонента и данъци;

• 6% увеличение на цената в Брюксел, поради скок на енергийната компонента;

• 3% нарастване на цената в Талин, поради повишение на енергийната компонента;

• 2% поскъпване на цената в Лисабон, поради ръст на енергийната компонента;

• 6% намаление на цените в Дъблин;

• 4% понижение на цените в град Люксембург, поради спад на енергийната компонента;

• 4% намаление на цената в Мадрид, поради понижение на енергийната компонента;

• 3% спад на цените в Лондон;

• 2% понижение на цената в Прага, поради намаляване на енергийната компонента.

Авторите на изследването определят като средно увеличението на цените на природния газ през ноември в цяла Европа. Те обясняват възходящата тенденция с повишението на стойността на европейските газови хъбове, което се наблюдава от октомври и се свързва със ситуацията около газопровода в Балтийско море и геополитическото напрежение в Близкия изток. Като цяло в Европа могат да се наблюдават различни тенденции в цените на дребно, които обясняват нестабилността на европейските газови пазари, което се дължи на различни фактори, включително и метеорологични условия.

През ноември около половината от анализираните европейски газови пазари показаха липса или незначителни промени в цените, докато 1/3 от тях отбелязаха увеличение на цената. От друга страна, само няколко от разглежданите столици са изправени пред спад на цените, предимно в малък мащаб, отбелязват експертите, като се коментира, както нивото на запълване на газохранилищата, така и цената на TTF.

Цената на природния газ в София претърпя най-високия ценови скок този месец (18%), след като енергийният регулатор на България обяви по-висока регулирана тарифа, което доведе до най-високата цена за крайния потребител от месец май. Дългосрочният договор за закупуване на азербайджански газ от България успя ефективно да спре цените напоследък, но предстоящото увеличение на търсенето през зимата изисква проучване за алтернативни източници на газ. Цените в момента се приравняват по-близо до развитието на цените на европейския газов хъб. Въпреки това цената на природния газ за крайния потребител все още е с 15% по-ниска в сравнение с нивата от ноември 2022 г., смятат експертите.

В изследването се обръща внимание е на увеличението с 14 % на цената на газа в Атина през ноември, което се обяснява  с възходящата тенденция на европейските газови хъбове през предхождащия октомври. Повечето тарифи за природен газ в Гърция са индексирани към референтната цена на TTF от миналия месец, която отбеляза увеличение през този период. Цените за крайни потребители за бита продължават да се колебаят под нивата, наблюдавани преди 2 години, но остават по-високи в сравнение с предкризисните нива, смятат експертите. Разглеждат се примери и с други градове, като Копенхаген, Дъблин.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са с много различен резултат от действителните цени. Според изследването, през месец ноември Будапеща, Загреб и Люксембург са с най-евтините градове при коригиране към PPS.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 57% от стойността за крайния потребител на природен газ, разпределение - 20%, енергийни данъци - 9% и ДДС - 15% за европейски столици.