България ще повиши ВЕИ целите си с промените в плана "Климат енергетика"

Амбициозните цели за климата – заплаха или възможност са те за домакинствата? Тази и други актуални теми за енергийното обновяване на жилищния фонд в България и как да се подпомагат енергийно бедните домакинства чрез конкретни мерки за намаляване на парниковите газове и декарбонизация на икономиката до 2050 г. обсъдиха на дискусия в София представители на институциите, неправителствения сектор и научните среди. Конференцията с участието и на експерти от Министерството на енергетиката и бе организирана от фондация „Хабитат България“.

Връзката между целите за климатична неутралност и актуализацията на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) бе сред акцентите на срещата.
Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, посочи, че се работи по актуализация на ИНПЕК, като се  разработва нова версия съвместно с всички заинтересовани страни. Първоначалният му вариант от 2020 г. беше приет и представен пред Европейската комисия преди сключването на Зелената сделка и приемането на свързания с нея законодателен пакет на ЕС.

Окончателният вариант ще е с по-амбициозни цели за дял на енергия от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно енергийно потребление и постигане на по-висока енергийна ефективност. Той трябва да е представен на Европейската комисия към средата на 2024 г., допълни Налбантов.

Съгласно приетите последни изменения и допълнения в Закона за енергетиката (ЗЕ), министърът на енергетиката и министърът на околната среда и водите съвместно разработват ИНПЕК, подпомагани и от други министри, тъй като материята засяга всички сектори на икономиката. Разработваният план се позовава на приетата Пътна карта за декарбонизация на електроенергийния сектор и заложените реформи и инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост, стана ясно от думите на Налбантов. Най-дискутираните теми в енергетиката са по отношение на електроенергийния сектор за бъдещето на въглищните централи. Целите в ИНПЕК обаче са по отношение на общото енергийно потребление, включващо и сектор отопление и охлаждане, и сектор транспорт, в които на европейско ниво са заложени доста амбициозни цели. Задължителната цел за транспорта е постигане на 29%  дял на енергия от ВИ в този сектор до 2030 г.

В началото на 2024 г. предвиждаме да е готов първоначален вариант на актуализиран ИНПЕК с прогнозни данни в анекса към него, съобщи Налбантов. Той обърна внимание, че дефинирането на понятието енергийна бедност е свързано с вътрешния енергиен пазар. Определените в нормативните документи критерии за „уязвими клиенти“ са косвено свързани с тези за „домакинства в енергийна бедност“, но не са свързани само с финансови критерии, а и с обстоятелства, водещи до рисковете по отношение достъпа до енергия. Трябва да има либерализация на пазара за постигане на ефективна пазарна конкуренция, в резултат на която да се постигат най-изгодни за потребителите  условия. Уязвимите групи потребители, които не са в състояние да се възползват от тези условия, следва да се  подпомагат не чрез  ценово регулиране, а с други мерки за финансово подпомагане за покриване на енергийните им разходи или за инвестиции в енергийна ефективност, в това число за собствена енергия, поясни Налбантов.

Съгласно приетите нормативни разпоредби, компетентни министри за прилагане на такива мерки са министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на труда и социалната политика и министърът на енергетиката. От компетенциите на енергийното ведомство е прилагането на  инвестиционни мерки за енергийна ефективност и потребление на собствена енергия във връзка с провеждане на   политиките за функционирането на ефективен електроенергиен пазар и въз основа на принципа, че  енергийната ефективност винаги трябва да стои на първо място, обобщи той.

Всички участници в дискусията изтъкнаха важността на темата за енергийната ефективност на жилищата и домакинствата, защото сградите са причина за близо 40 на сто от потреблението на енергия в ЕС и 36% от енергийните емисии на парникови газове.