АИКБ: През 2022 г. българската икономика леко „изсветлява“ спрямо година по-рано
Индексът Икономика на светло е със стойност 78,58, което е най-високата стойност, откакто се изчислява индекса от 2010 г.
Снимка: БТА
През 2022 г. плахо се възстановява тенденцията на изсветляване на българската икономика и се затвърждава изводът, че в годините на икономически кризи трендът се обръща и икономиката посивява, съобщи на пресконференция Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Това е един от изводите от проучването на АИКБ и на Националния център "Икономика на светло" на процесите на неформалната икономика както у нас, така и на европейско равнище, които се измерват чрез композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС) и подиндекса "Заетост на светло". Проучването бе представено на пресконференция в АИКБ, предаде БТА.
За 2022 г. композитният индекс "Икономика на светло" е със стойност 78,58, докато през 2021 г. той беше 78,40. Това е най-високата стойност, изчислена за композитния индекс от 2010 г. – началото на проучването, каза Добрин Иванов. За 13 години икономиката на България е изсветляла с повече от 15 процентни пункта, допълни той.
Подиндексът "Заетост на светло" за 2022 г. е 81,69, а през 2021 г. той е бил 82,08. Този подиндекс, който е специфична съставна част на актуализирания КИИС, изследва сивите практики на трудовия пазар в страната.
Няма промяна в класацията на секторите с най-висок дял на сивата икономика - ресторантьорство, хотелиерство, туризъм, строителство, земеделие - сектори, които са с по-ниска производителност и добавена стойност, каза Иванов и допълни, че и в тези сектори тенденциите също следват общите за изсветляване.
Делът на сивата икономика в България е все още висок на фона на северните страни от ЕС и се доближава до средните равнища на сива икономика в южните страни на Общността, посочи Иванов друг извод от проучването.
Силите в посока на посивяването на икономиката през миналата година са по-скоро външни, коментира Добрин Иванов. Сред тях той открои последиците от пандемията, ръста на цените на енергоносителите, войната в Украйна и допълни, че заради тези причини се появи и ускоряване на инфлационните процеси в България, което влоши икономическата ситуация в страната. Има и политически причини за увеличението на дела на сивата икономика - пет пъти парламентарни избори, четири служебни и две редовни правителства, а заради липсата на действащ парламент нямаше и конкретни мерки в посока на изсветляването на икономиката, коментира Иванов.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев изтъкна, че една от причините за увеличаване на сивия сектор е свързана с административните тежести за бизнеса, като посочи, че Асоциацията е направила предложения за промени в някои ресорни закони в посока облекчаването им. Други фактори са свързани с "грубото администриране при определянето на минималната заплата, минималния осигурителен доходи без вслушване в гласа на преговарящите, въвеждането на несъразмерна минимална пенсия, с което се изравниха пенсиите за минимален и среден осигурителен принос", каза Велев.