Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствени организации и държавата дискутираха проекта за енергийна стратегия

Енергетика / България
3E news
842
article picture alt description

източник: Министерство на енергетиката

Министерството на енергетиката бе домакин на нова среща за обсъждане на проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор и държавата дискутираха основните предложения за промени в документа, получени от заинтересованите страни след като проектът беше публикуван на 17 ноември 2023 г.

Организациите, изпратили свои становища по проекта до момента, отбелязват, че стратегията следва да гарантира развитието на българската енергетика и осигуряването на сигурна, чиста и достъпна енергия. Предложенията се отнасят и до насърчаването в максимална степен на участието на българската индустрия в енергийния преход. Според различните становища стратегията следва да конкретизира визията в областта на разработването и внедряването на иновативни решения, в т.ч. – по отношение на възобновяем водород. Изясняването на възможностите за оползотворяване на енергията на Черно море и улавянето, съхранението/използването на въглероден диоксид също бяха сред поставените въпроси.

Участниците в дискусията поискаха в стратегическия документ да бъдат добавени мерки за гарантиране на заетостта във въглищните региони чрез участие на съществуващия експертен потенциал в рекултивацията на терените. Възможностите за повишаване квалификацията на заетите също бяха поставени на дневен ред.

В стратегията да бъдат записани ясно измерими междинни етапи и цели, които да служат като индикатор за напредъка и предприемането на корективни действия при необходимост – това са друга част от поставените въпроси.

Конкретни мерки  и инструменти за подпомагане развитието на водородната икономика, принципи и политики за развитие на енергийните общности за възобновяема енергия, както и планове за развитие и оползотворяване на потенциала на битовите, индустриалните и земеделските отпадъци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии – това са друга група от получените предложения.

В документа да се запише и нов пазарен подход за развитие на ВЕИ на база на квоти и търгове за производство, предложи Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум. Той акцентира и върху необходимостта от задълбочаване на политиките за развитие на енергийните общности за ВЕИ, както и за проучване и добив на природен газ в страната.

Аналогично мнение за енергийните общности за децентрализирано производство от ВЕИ изказа и Меглена Антонова от Грийнпийс България. Ако те залегнат в стратегията, на тази база впоследствие могат да се предвидят стимули за тяхното развитие, смята тя.

Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация акцентира върху сигурността на доставките за транспорта и необходимостта от развитие на мрежата за зареждане извън градовете. Той отбеляза като недостатък липсата на дискусия за енергийна ефективност в транспорта, както и развитието на ВЕИ в този сектор.

Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България поиска гаранции, че българската индустрия ще бъде максимално ангажирана в енергийния преход.

Според Пламен Павлов от Българската газова асоциация един от акцентите в стратегията трябва да бъде либерализацията на пазара.

Александър Загоров от КТ “Подкрепа“ посочи, че енергийната стратегия следва да е кратък, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива. Конкретните мерки за изпълнение на стратегическите цели трябва да бъдат записани в следващи програмни документи.

Според Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ в проекта на стратегия липсва визия за това как в краткосрочен план един местен ресурс (лигнитните въглища) да бъде заменен с друг (природния газ).

Проф. Валентин Колев от Техническия университет обърна внимание на факта, че няколко години преди 2050 г. 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат изведени от експлоатация, а планираните два нови ядрени блока по 1000 мегавата няма да бъдат достатъчна базова мощност с оглед бума в развитието на ВЕИ.

Апостол Дянков от WWF обърна внимание върху необходимостта в стратегията да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в проекта на енергийна стратегия следва да се отчита развитието и на всички съседни на България пазарни зони.

В заключение заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов обобщи, че работата по проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030, с хоризонт до 2050 г., ще продължи. Проектът трябва да бъде доразвит и приведен в съответствие с Интегрирания национален план Енергетика-климат, който в момента е в процес на актуализация. Това осъвременяване предстои да бъде завършено до средата на 2024 г. Нашите очаквания са да продължим интензивната работа и диалога по стратегията с всички заинтересовани страни, за да получим възможно най-добрия резултат, каза заместник-министър Ненов.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща