Д-р Ивайло Касчиев, КЕВР: Разделянето на регулатора на енергиен и воден, ще доведе до сериозни рискове за ВиК сектора

Вижда се подобрение в показателите, измерващи качеството на питейната вода в малки зони на водоснабдяване, в налягането във водоснабдителните системи, в енергийната ефективност при доставянето на вода, в нивото с покритие с пречистване на отпадъчни води. Това коментира в интервю за БТА д-р Ивайло Касчиев - директор на Дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). 

Същевременно е отчетено влошаване на някои показатели: загуби на вода, аварии във водопроводната мрежа, рехабилитация на водопроводната мрежа, състояние на водомерите на сградни отклонения и други. Той добави, че очакванията на КЕВР са Министерството на регионалното развитие и благоустройството и "Български ВиК Холдинг" да се запознават с докладите на комисията и да предприемат съответните коригиращи мерки спрямо организацията и управлението на ВиК дружествата. 

Д-р Касчиев изтъкна, че идеята за разделянето на регулатора на енергиен и воден, предлагана в проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, заедно с предложеното значително намаляване и ограничаване на функциите на водния регулатор, не е обосновано. Според него това не е подкрепено с анализи и ще доведе до сериозни рискове за ВиК сектора.

КЕВР е независим регулаторен орган, чиито правомощия предвиждат да регистрира отчетите на ВиК дружествата, но не и да влияе върху начина на управление на дружествата. Очакванията са МРРБ и "Българския ВиК Холдинг" да се запознават с нашите доклади и да предприемат съответните коригиращи мерки спрямо организацията и управлението на дружествата. За съжаление досега комуникацията ни с тях е до голяма степен еднопосочна – ние ги информираме за това как притежаваните и ръководени от тях дружества са се справили, но не получаваме обратна връзка за предприетите мерки за постигане на по-добри резултати, подчерта Касчиев.

Комисията изменя одобрените цени на ВиК услуги в стриктно съответствие с нормативната уредба и не може да си позволи да излезе извън нея. Една от основните задачи на регулатора е да осигурява предвидимост за ВиК сектора. Комисията одобрява с решение бизнес плана и цените за целия 5-годишен период, така че и за ВиК операторите, и за потребителите да са ясни заложените цели (нива на показатели за качество, инвестиции и други) и цените, които ще се прилагат. Тъй като одобрените цени са разработени без отчитане на прогнозна инфлация, съгласно нормативната уредба, Комисията има задължението всяка година да изменя служебно одобрените цени, като отчита реално натрупаната инфлация и извършва корекции с конкретни коефициенти.

Законодателството ясно е регламентирало какви конкретни коефициенти се прилагат през всяка една година от регулаторния период. Например при изменението на одобрените цени за 2022 г. бяха приложени два коефициента, които отчитаха изпълнението на одобрените инвестиции и постигането на показатели за ефективност през периода 2020-2021 г. (последните две години от предишния регулаторен период). Тези коефициенти ще бъдат приложени отново след първите три години от новия регулаторен период 2022-2026 г., т. к.  ВиК операторите трябва да имат възможност да компенсират изоставане от предишни периоди.

През тази година за първи път ще приложим изцяло нов коефициент, който ще отчете реално изразходваните средства за електроенергия, посочи Касчиев пред БТА. Това ще стане чрез приспадане на получените от държавата компенсации за електроенергия за изминалата 2022 г., с изключение на периода на действие на мораториума върху цените, но ще бъдат отчетени и постигнатите нива на изключително важните показатели за загуби на вода и енергийна ефективност. Новият коефициент ще се прилага ежегодно и така той става още един инструмент за стимулиране изпълнението на тези показатели и за повишаване на ефективността на дружествата.

Отчетената висока инфлация през периода от одобряване на бизнес плановете до момента неминуемо води до повишаване на одобрените цени, при прилагане на нормативно определената формула.

КЕВР не определя политиката във ВиК сектора, а прилага действащото законодателство. Политиката в сектора се определя от Министерския съвет и се осъществява от МРРБ. Имаше одобрена Стратегия за развитие на ВиК сектора за периода 2014-2023 г., предложена от МРРБ и одобрена от правителството. До момента в Комисията не е представен отчет за нейното изпълнение и не е ясно кои от целите са изпълнени, кои не са и каква е причината за това. В Комисията не е представян проект на нова 10-годишна стратегия, която се изисква от Закона за водите, така че нямаме яснота относно визията на органа, който следва да осъществява политиката в сектора.

До момента бяха публикувани три проекта на Закона за водоснабдяването и канализацията– през 2020 г., през 2022 г. и 2023 г. По всеки един от тях КЕВР изготви и прие становища, които са публично достъпни на интернет страницата на регулатора. В Годишния доклад за ВиК сектора в синтезиран вид е представено приетото от Комисията становище по проекта, който бе подложен на обществено обсъждане през 2022 г.  Аргументирано сме посочили, че идеята за разделянето на регулатора - на енергиен и воден, заедно с предложеното значително намаляване и ограничаване на функциите на водния регулатор не е обосновано, не е подкрепено с анализи и ще доведе до сериозни рискове за ВиК сектора, смята Касчиев. Предвижда се новата комисия вече да не регулира качеството на ВиК услугите, да не одобрява бизнес планове, да не обвързва цените на ВиК услугите с показателите за качество и с прогнози на бизнес планове. От предложения през 2022-2023 г. проект на закон е видно, че новата водна комисия ще има само една функция – да одобрява предложените от дружествата цени и то по наредба, изготвена от МРРБ. Бих искал да обърна внимание, че регионалното министерство е принципал на ВиК дружествата, което е очевиден конфликт на интереси и лишава от независимост регулаторния орган, смята Касчиев.

По отношение на поредния нов проект на Закон за ВиК, независимо че и служебният, и настоящият министър публично посочиха, че представители на КЕВР ще бъдат включени в работната група по този закон и предварително ще бъдат обсъдени промените в законодателството, това не се случи, обясни специалистът. След като проектозаконът бъде публикуван за обществено обсъждане Комисията ще се запознае с него и ще представи своето становище, което отново ще бъде публично достъпно на интернет страницата на КЕВР, допълни той в заключение.