Бъдещата енергийна стратегия на страната ще е насочена към ВЕИ и нискоемисионно енергопроизводство с акцент върху ядрената енергетика
Съхранението на енергията играе решаваща роля за осигуряване на устойчив енергиен преход, добавят от АИКБ
Съхранението на енергия играе решаваща роля за осигуряване на устойчив енергиен преход. АИКБ от години работи по темата, като дава конструктивни становища и предложения по енергийната политика, водена от България. Технологиите за съхранение на енергия подобряват стабилността на мрежата, улесняват интегрирането на възобновяеми източници, оптимизират управлението на енергията, подпомагат електрификацията на наличната инфраструктура и на транспорта, повишават устойчивостта и допринасят значително за намаляване на емисиите на парникови газове. Продължаващите изследвания, разработване и внедряване на решения за съхранение на енергия са от решаващо значение за успешен и устойчив енергиен преход. С тези думи председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев откри първата по рода си кръгла маса „Иновации при съхранението на енергия – ключ към устойчив енергиен преход“.
Целта на форума, който се организира съвместно от АИКБ и Технически университет – София бе да спомогне за формирането и популяризирането на основните акценти в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на страната до 2030 г. и с визия до 2050 г.
Министърът на енергетиката Румен Радев заяви, че съхранението на енергията е важна и съществена част от виждането на министерството за развитие на енергийната система в България. Той допълни, че тази тема намира отражение в разработваните материали по отношение на дългосрочната енергийна стратегия, чиято основна част вече е готова, но има нужда от доработка. "Има консенсусно разбиране на каква енергетика се спираме в дългосрочен план – нискоемисионно енергопроизводство с подчертан акцент на ядрената енергетика, както и от развиване на енергетика, базирана на ВЕИ източниците", уточни Румен Радев.
По думите му активно ще се развиват системи за съхранение на енергия, съществена част от които са хидросъоръженията. Допълнително ще се увеличава капацитетът и ще се изграждат помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ).
По отношение на системите за съхранение България няма да се ограничи до конкретно технологично решение. Румен Радев допълни, че министерството иска да даде възможност за технологично неутрални решения. Той отбеляза, че ще се поощрят индустриалните потребители на електроенергия да инвестират в системи за съхранение на електроенергия.
По време на изказването си на кръглата маса министърът на околната среда и водите Юлиан Попов заяви, че всички се фокусират изключително върху литиево-йонните батерии, но съхранението означава енергията да се ползва в момент, който е различен от момента, в който тя се генерира. "Ако погледнем по тази начин, ще видим, че ние сме заобиколени от системи за съхранение на енергия, които са традиционни. Иновативното е ние да разберем, че те са около нас и как трябва да ги използваме стратегически, както и да създадем пазар за тази енергия и форми на съхранението ѝ", изтъкна още той.
Според него енергийната ефективност е най-голямата батерия. Той посочи, че най-големият разход за енергия е този, който се използва за топлина, а съответно най-големият ползвател на енергия са сградите. По думите на министър Попов енергийната ефективност на сградите е много важна за националната енергийна стратегия и система и посочи, че трябва да се обърне много сериозно внимание за съхранение на топлинна енергия.
Министерството на иновациите и растежа подкрепя разработването на иновации и на демонстрационни проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, кръговата икономика и водородните технологии. По думите на зам.-министър проф. Георги Ангелов една от основните политики в областта на иновациите е гарантиране на устойчив цифров и зелен преход. В министерството на иновациите и растежа имаме няколко конкретни политики за икономическата трансформация чрез високотехнологични и развойни дейности с висока добавена стойност, които се прилагат в индустрията.
Зам.-министър Ангелов посочи, че водещ тематичен приоритет в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. е този за чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика. Финансовите инструменти, които го подкрепят, са Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) и проекти от Плана за възстановяване и устойчивост.
За депутата от Европейския парламент Цветелина Пенкова енергетиката е в основата на правилното функциониране на икономиката. По думите ѝ в България в момента все още няма ясен план за енергетиката. Този план трябва да стъпи на три основни стълба - дългосрочна визия; политическа воля, последователност, приемственост, както и кадрова база от експерти.
В рамките на кръглата маса бяха обсъдени предизвикателствата пред производството и съхранението на енергия, подходящите решения за повишаване на капацитета на България в тази област, различните технологии за съхранение, техните показатели и възможности за приложимост в националния контекст.
Сред участниците в събитието бяха изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, ректорите на Технически унивреситет – София и Минно-геоложки университет проф. Иван Кралов и проф. Ивайло Копрев и др.