Експерти обсъждат възможностите за развитие на електроенергийните мрежи в условията на бързо навлизане на ВЕИ
Институтът за енергиен мениджмънт организира кръгла маса, посветена на темата "Електроенергийни мрежи и мрежови услуги - предизвикателства пред енергийния преход и пазарната либерализация". Събитието ще се проведе днес в София. За участие са поканени депутати, представители на държавни институции и регулаторни органи, представители на местните власти, бизнес организации, енергийни компании, НПО, научни звена, експерти.
През последните години темата за ролята на електроенергийните мрежи е обсъждана многократно, припомнят организаторите. Според Института за енергиен мениджмънт последните изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката обаче въведоха не само нов тип правни фигури, но и се концентрираха върху нов тип взаимоотношения между участниците на енергийния пазар. Основният акцент в тези изменения беше свързан с насърчаването на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, както и активното включване на потребителите на енергийния пазар, вкл. и чрез т.нар. енергийни общности.
В този контекст беше направен опит за надграждане на съществуващата нормативна рамка, която от своя страна изисква и съответна адаптация на регулаторния режим. Независимо, че измененията в законодателството отразяват европейските тенденции и са свързани с развитието на електроенергийния пазар, все още съществуват редица открити въпроси, както от формална гледна точка, така и по практическото приложение на новоустановената правна рамка, считат от Института за енергиен мениджмънт.
Целта на кръглата маса е да акцентира именно върху тези предизвикателства, като се предложат и конкретни стъпки за тяхното преодоляване, обясняват още от Института за енергиен мениджмънт.
А ето и основните предизвикателства пред развитието на електроенергийните мрежи, очертани от експертите на Eurelectric и EMI:
(1) Следващите години ще бъдат белязани от общ ръст на търсенето на електроенергия, фундаментална промяна на производствения микс с нарастващ дял на възобновяеми енергийни източници, присъединени на ниво разпределение и преход към по- децентрализирана енергийна система.
(2) Предстои бърз и отчетлив преход към все по-електрифицирано общество с използването на технологии като термопомпи и електромобили, присъединени на ниво разпределение. В резултат на това, с нарастващите обеми от мощности, присъединени както с цел инжектиране, така и с цел изтегляне на енергия, тяхното разнообразно и често небалансирано местоположение, енергийните потоци в рамките на разпределителните мрежи стават отчетливо двупосочни.
(3) Нарастващите рискове, породени както от киберзаплахите, така и от свързаните с климата смущения, подчертават неотложната необходимост от повишаване на устойчивостта на енергийната инфраструктура.
(4) До 2030 г. над 80% от допълнителния капацитет на ВЕИ ще бъде присъединен на ниво разпределение. За да се постигне успешен енергиен преход, европейската разпределителна мрежа трябва да бъде подготвена с ускорени темпове и с нови възможности, което за момента не се случва. Съществува сериозна взаимозависимост между същественото навлизане на ВЕИ и увеличаването на търсенето и необходимостта от по-ефективното им управление както на ниво пренос, така и на ниво разпределение. Наблюдава се отчетлив недъг на европейските политики – ускоряват се навлизането на ВЕИ и електрификацията на транспорта и отоплението, без да се ускорява съответстващото им модернизиране на мрежата.
(5) Мрежите трябва да се разширят и цифровизират значително, но са налице съществени пречки за това в националните регулаторни режими. Повечето регулаторни системи признават инвестициите само когато вече е подадено искане за присъединяване, т.е. операторите на разпределителни системи могат само реактивно да изграждат мрежи и не могат да инвестират проактивно на база на прогнози и планиране, дори когато целите за развитие на мрежата са предначертани от амбициите за ЕС с нулеви въглеродни емисии и прогнозите за нарастване на търсенето.
Така се стига до днешното състояние, при което инвестициите в разпределителни мрежи "изостават" от търсенето, при все че договорените европейски политически цели дават достатъчна сигурност по отношение на електрификацията, необходима за улесняване на прехода. Регулаторните режими по отношение на достъпа, присъединяването, планирането и развитието на мрежата са причина за този реактивен подход към мрежовото развитие.
(6) Инвестираните днес 23 млрд. евро годишно в мрежова инфраструктура в ЕС са твърде незадоволителни1. Досега законодателството на ЕС и свързаното с него финансиране (Connecting Europe Facility/CEF) бяха съсредоточени предимно върху начините за стимулиране на междусистемните връзки на ниво пренос, а не върху признаването на важната роля на разпределителната мрежа в енергийния преход. Инвестициите в разпределителните мрежи трябва да достигнат поне 36 млрд. евро годишно до 2030 г. и средно до 65 млрд. евро годишно до 2050 г., за да се посрещне допълнителното търсене, очаквано в рамките на програмата на ЕС за декарбонизация.
(7) Недостигът на мрежови капацитет вече се забелязва в множество държави членки на ЕС, включително България2, което отлага разработването, завършването и присъединяването на проекти за възобновяеми енергийни източници и забавя декарбонизацията на ключови сектори (напр. отопление, охлаждане, транспорт). Това, от своя страна, води до намаляване на благосъстоянието и носи загуби за потребителите на енергия. Времето за изчакване за присъединяване към мрежата може да варира от 7 до 10 години в някои силно претоварени райони, докато самото изграждане на инсталацията за възобновяема енергия често отнема само няколко месеца. В този контекст съществува риск електроенергийните мрежи да се превърнат от ключов фактор за насърчаване във възможно препятствие за присъединяване и интегриране на ВЕИ, гъвкави товари и допълнителен базов товар. Ето защо е от решаващо значение да се модернизира съществуващата мрежова инфраструктура, да се инвестира в необходимата допълнителна инфраструктура и да се разгърне потенциалът на обществените поръчки за услуги за гъвкавост за посрещане на енергийните нужди на ЕС. Това подчертава необходимостта от приоритетно включване на разпределителните мрежи в политическия дневен ред на ЕС, за да се гарантира сигурността на доставките на енергия за гражданите на ЕС и за икономическите дейности.
(8) Мрежите не се регулират от конкретен законодателен акт на ЕС. Въпросите, свързани с инфраструктурата, се разглеждат косвено чрез законодателството, свързано с възобновяемите енергийни източници и реформата на пазара на електроенергия.