Експерт: „Газпром“ може да промени модела на доставки на газ за Европа и дори да изключи България
„Газпром“, в контекста на въвеждането от българските власти на такса за транзита на руски газ през нейна територия, може да се опита да преговаря с българската страна, да окаже натиск върху София или да промени модела на сътрудничество с Унгария и Сърбия, така че страните да купуват руски газ през турската търговска платформа. Това мнение споделя пред РИА Новости анализаторът от Проектен център за енергийния преход и ESG „Сколтех“ Сергей Капитонов.
Изданието припомня въведената такса за транзит на руски природен газ от 20 лв./MWh. Газът от Русия влиза в България през сухопътното продължение на газопровода „Турски поток“ и се пренася през българската газотранспортна система за Унгария, Сърбия и други страни. Самата България не купува руски газ, се уточнява в публикацията.
„За съжаление виждаме, че ролята на „Газпром“ като компания, която имаше и коригираща роля на европейския газов пазар е намаляла много“, отбелязва Капитонов. „Повишаването на тарифите от България по думите му „ще удари изключително силно потребителите“. Увеличението на цената, според Капитонов, може да се прехвърли изцяло върху потребителите и тогава руският газ ще стане по-малко привлекателен за тях .
„Мисля, че играта на България не е само за запълване на собственият й бюджет. Може да е голяма политическа игра. През следващата година например, изтича договорът за транзит на руски газ през Украйна. Това може да е някаква стъпка, насочена към това да направи „Газпром“ по-сговорчив за потенциални преговори за нов украински газов договор“, предполага експертът. В същото време, опитите за правно разрешаване на въпроса, според Капитонов, „са предварително обречени на провал“.
"Какъв вариант може да има "Газпром" като доставчик при тези условия? Първата е да се договори. Например да предложим доставка на газ при условия, които може да са интересни за българската страна – тя да може да взима газ от "Турски поток". Вторият вариант е да упражни натиск. В същото време да оказвате натиск само по себе си е съмнително: „Газпром“ съществено загуби влиянието си на европейския пазар, защото загуби своя дял“, отбеляза Капитонов.
Може да опита да „окаже натиск чрез други заинтересовани страни“, по-специално чрез Турция, добавя той. Русия и Турция продължават дискусиите за турския газов хъб, а Турция, която планира да се превърне в "своеобразен хъб по пътя към Европа", навярно също е заинтересована от стабилното транзитиране, до края на тръбата, заявява за агенцията експертът.
„Друг вариант е да се премине с Унгария и Сърбия към модел на сътрудничество, например за доставка на газ на турския газов хъб, на границата на Турция и България, така че в бъдеще транспортът да се извършва от потребители на Унгария и Сърбия самостоятелно.
В този случай по-нататъшното поведение на България като транзитна страна по "маршрутите за доставка на руски газ ще зависи от вътрешноевропейската дискусия между Сърбия и Унгария. Друг е въпросът доколко тя ще бъде успешна", добавя експертът.
Събеседникът на агенцията споменава и друг вариант: намаляването на собствения марж на „Газпром“ при доставките за Европа. „В същото време, като се има предвид безпрецедентното намаляване на доставките, спадът на маржа ще бъде болезнен“, добавя Капитонов.
Financial Times определи българската такса като „наказателна“, която обикновено се налага, за да се ограничи дейността на противник.
Българският финансов министър Асен Василев потвърди пред изданието, че целта на правителството е да намали печалбите на Газпром. Българският президент Румен Радев разкритикува решението за повишаване на тарифите за транзита на газ от Русия и изпрати петиция до Конституционния съд на страната с искане за преразглеждане на тарифите.
Припомняме, че текстовете за таксата, приета от Народното събрание бяха променени в четвъртък.