Защо малките ВЕИ производители трябва да продават енергията си на борсата?

В края на миналия месец се оказа, че поправка в Закона за възобновяеми енергийни източници остави малките производители на възобновяема енергия буквално зад борда. Целта и те да излязат на свободния пазар и продават излишъците от енергията, която произвеждат. Това обясни пред 3eNews и Dir.bg народният представител от партия Продължаваме промяната Радослав Рибарски, който е вносител на промените между двете четения на законопроекта.

Целта бе по някакъв начин да отделят  хората, които произвеждат ВЕИ енергия за собствени нужди и тези, които искат да печелят при продажбата ѝ.

Понеже не могат да накарат хората да сключат изцяло договор за продажба и „да отцепят“ изцяло фотоволтаичните системи, направиха това ограничение. Така пък обяснява ситуацията един от първите производители на ВЕИ за собствени нужди Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие Варна. С няколко думи - за да се регулират малките производители на ток пострадаха физическите лица и домакинствата, които произвеждат енергия за собствени нужди.

Промените са обнародвани в Държавен вестник на 13 октомври. Напрежението се покачва, когато собственици на малки соларни централи за собствени нужди са получили писма от електроснабдителните дружества, с които са уведомени, че договорите им за изкупуване на излишната енергия са прекратени и то със задна дата.

Едно от ЕРП-тата прекратява договори със своите клиенти със задна дата като информира че „трябва да ограничите производството си до размера на собственото Ви потребление и да не изнасяте електрическа енергия в електроразпределителната мрежа“, обясняват още малките ВЕИ просюмъри.

Досега токът се изкупуваше задължително на определени от КЕВР цени, които са над пазарните и на практика в интерес на малките производители. Идеята бе да се стимулира този пазар и той да се развива и занапред. Разходите за тази енергия се покриваха от НЕК и съответно влизаха в разходите на всички потребители. Обяснението на Радослав Рибарски пред 3eNews бe, че по този начин държавата плаща над 2-3 млн. лева за излишъците, които вкарват малките производители, с тенденция този разход да нараства бързо. Едва ли не държавата спестява тези пари вместо да ги дава на малките производители и ги задължава да отидат на борсата. Това може да е валидно за тези, които искат само да продават своята енергия, но не и за домакинствата, които реално използват енергията в своето домакинство и все пак получават излишък в определени периоди през деня и лятото, обяссняват експерти.

Рибарски подчерта, че се очаква решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за преходен период, за да може промяната да се случи поетапно в графици до 1 декември. КЕВР изпълнява закона и малките производители са вече на свободния пазар, каза председателят му Иван Иванов. Актуализация на цени ще има най-рано след три месеца. По принцип цените се актуализират на шест месеца, но при такава ситуация с актуализация на нормативна уредба е възможно по-рано. Но не и преди началото на годината, а дотогава всеки трябва да се справя със създалата се ситуация. Иванов призна, че със задна дата това е затруднение за хората, но няма как и КЕВР да промени ситуацията. Той не коментира решението, което със задна дата остави малките производители без договори за изкупуване на енергията. Все пак КЕВР е изпълнителен орган, а текствовете трябва да бъдат прецизирани от народните представители.

Какво се случва реално именно за малките производители?

В момента малките производители са с прекратен договор и трябва да отидат на борсата да търсят на кой да продадат своята енергия. Това са стотици малки домакинства, с тенденция те да се увеличават още. А може би целта е да не станат повече, коментират неправителствени организации.

Защо да продавам моите нищожни 6 KW излишък и на всичкото отгоре да ходя на борсата да търгувам, аз не искам да търгувам тази енергия, а искам да я получавам чрез по-ниски сметки за ток, коментира Илиян Илиев.

Има една клауза обаче в промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, че ако не може да си намери купувач, малкият производител може да сключи договор с енергоразпределителното дружество, което да изкупува енергията по цена на свободния пазар. Така енергоразпределителните дружества печелят и в двата случая. В единия те вече ще изкупуват енергията на пазарни цени, а не на определените преференциални от КЕВР. В другия случай както се случва в момента, ако човек не отиде на борсата, енергията ще отива директно в разпределителната мрежа. В момента излишната ми енергия отива в  мрежата без дружеството да ми приспада за това от сметката, подчерта Илиев. Давам своята енергия на енергоразпределителното дружество безплатно, а то ще я продава на други потребители на определената цена, става ясно от думите му.

Но защо Илиев не се отказва от договор и не отиде на борсата? Аз няма как да изключа фотоволтаика, защото така ще спра енергията, която ползвам и за домакинството. Аз нямам толкова излишъци и искам както вероятно и много домакинства, да им се приспада от сметката. Например да давам излишъка през деня, а през нощта да ми приспадат от сметката за нощната енергия, каза Илиев. Най-добрият балансьор на енергия е мрежата и от нашите малки излишъци няма да я натоварим, подчерта той.  Не съм го измислил аз, това са възможности, които домакинствата използват в страни като Германия и Австрия, дори където потребителите вече са на свободния пазар.

Нужни са умни електромери

Обяснението на малките ВЕИ производители има смисъл, но не са отчетени българските пазарни условия. У нас вече започва да има трудности при присъединяване на нови ВЕИ обекти към мрежата ниско и средно напрежение. В ЕРП-тата и в ЕСО има заявки за присъединяване на хиляди мегавати нови ВЕИ мощности. Доста вероятно е повечето инвестиционно намерения обаче само да си останат добри пожелания. В същото време обаче енергийните дружества имат вменено задължение по закон да присъединяват подобни ВЕИ обекти. А законодателят не е помислил колко трудно става управлението на енергийната мрежа. За да се оптимизира този процес е нужно да се въведат максимално бързо умни измервателни уреди – умни електромери, които измерват енергията двупосочно. Те за момента обаче са голяма инвестиция за ЕРП-тата, която трудно се признава от КЕВР. Така се стига до затлачената ситуация със стимулирането на малките ВЕИ и невъзможността тази енергия да се предава по мрежата, без нужните инвестиции.

ЕРП предстои да подпишат договори с малките производители и да изкупуват  енергията на пазарни цени, споделя още Радослав Рибарски. Идеята е едно домакинство или производител да ползва енергията за собствено потребление и да я оптимизира за собствено потребление вместо да го насърчаваме да има излишъци и да ги продава на по-висока цена. На свободния пазар цената е по-ниска и затова всички искат да им се изкупува енергията им на преференциални цени, обясни Рибарски.

В крайна сметка вече няма да имаме обществен доставчик на енергия, а досега се получаваше така, че КЕВР приема цените, които след това НЕК трябва да изплати. Държавата се задължаваше да плаща на държавен принцип, а всъщност в духа и на директивата целим да излезем на свободния пазар, коментира депутатът.

Стимул или не за енергийните общности и виртуалното отчитане?

Така ще стимулираме енергийните общности, допълни той. Досега малките производители нямаха интерес, защото енергията им се изкупуваше на по-висока цена от пазарната, подчерта депутатът. А нетното отчитане ще стане с интелигентно мерене и подмяна на електромерите, което ще стане с публичен ресурс – основно европейски фондове.

На въпрос на 3eNews защо не планират дружествата това в своите инвестиционни програми със собствени средства, Рибарски посочи, че по данни на дружествата в инвестиционните програми влизат инвестициите в мрежи, а разходите им за подновяване на електропреносните мрежи, за присъединяване и за балансиране постоянно нараствали. КЕВР също така трябва да одобри тези инвестиции, а това вече ще повлияе на цената върху регулирания пазар.

Въпросите ще се решат с подзаконови актове до юни, с което ще се въведат повече детайли за  търговията на ток на едро и за динамичното мерене, подчерта Рибарски. На практика сме в преходен период, в който подготвяме потребителите-производители за либерализация на пазара. По този начин малките производители и домакинства ще започнат да се обединяват в енергийни общности. Идеята е да бъдат независими, каза депутатът.

За малките ВЕИ производители обаче това са поредните безумни промени в ЗЕВИ и те няма да стимулират нито обединяването, нито виртуалното отчитане.

Истината на разпределението и балансирането на енергията и  как процесът да се управлява

Ако съм само централа, която продава мога да отида на борсата да сключа договор с друг играч е разбираемо. Но когато искам да правя баланс т.е. да дам излишъка и той да ми се приспадне вечерта от консумацията е съвсем друго, което прави решението безумно, обясни казусът си Илиев. Представете си, че дружеството изкупува електроенергията по борсова цена, ще ми я изкупят на 4 стотинки например, в обедните часове при пиково производство ще я вземат на нула стотинки, защото има свръх консумация. И после същата енергия, която вземат ще ми я продадат за над 40-50 стотинки, разказва Илиев. Ние ще направим необходимото, но докато това се случва няма да станат нито кооперативите, нито виртуалното отчитане, категоричен бе той. Толкова консумация и производство дружествата могат технологично да приемат стига да искат, могат да правят и виртуално отчитане чрез иновативни електромери, които обаче искат държавата да финансира, коментират от гражданския сектор.

Според него е бил необходим един месец гратисен период вместо договорите да се прекратяват със задна дата. Освен това предложението на неправителствения сектор е, когато се инсталира фотоволтаик до 12 KW, доставка и производство да минават през един доставчик. Предложенията на редица екологични организации, сред които „Зелени закони“, „Грийнпийс“ – България, Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР – Варна) и WWF – България обаче въпреки обсъжданията в продължение на шест месеца са били отхвърлени.

Експертите коментират, че е важно процедурата за продажба на част от енергията на борсата да е лесна. Представете си обикновен човек, който има фотоволтаична централа, който е със съвсем друга професия например учител. И този човек трябва  да ходи по гишета да се разправя с продажба на ток на борсата.

Другото важно нещо е, че след като електромерът е един, той трябва да има и един партиден номер, а сега не е така. Илиев например обяснява, че има четири партидни номера, с което по никакъв начин не може да прави виртуално отчитане чрез прехвърляне на енергията от къщата на село към апартамента в града. Това са трудности за едно домакинство, а какво остава за цял блок. Промените са далеч от реалността.  

Според неправителствения сектор ЕРП-тата продължават да бъдат основните играчи по регионите.. Освен това коментират, че т. нар. „реформи“ от Националния план за възстановяване и развитие (НПВУ) с цел получаване на второто плащане по Плана, се правят „през пръсти“ и произвеждат поредните неработещи текстове. Само промените в ЗЕВИ са повече страници от стария закон.

След това ще се чудим защо малко хора поставят фотоволтаици на покривите си. Илиев казва, още че домакинствата може да произвеждат толкова ток колкото един блок на АЕЦ. Но притеснението на държавата и на ЕРП-тата е как ще се балансира енергията. Това производство е с непостоянен характер. Управлението на толкова малки производители е много по-сложно отколкото да имаш няколко оператора. В това обяснение на властта прозира и тъжната истина защо се прави всичко възможно процеса по масово навлизане на фотоволтаици сред домакинствата да се забавя. Какви ще са реалните ефекти от това, което депутатите произвеждат толкова усърдно последните месеци предстои да видим. И така сме на път да станем свидетели на нови промени в ЗЕВИ за прецизиране на текстовете от закона. Само това ще даде яснота на ВЕИ производителите, ЕРП-тата и КЕВР как точно да процедират в процеса на либерализация, в който страната ни толкова се забави.