OilPrice: Ще може ли Европа да се избави някога от зависимостта от руските енергийни ресурси?

Wenyuan Wu

Голяма част от настоящите дискусии по повод икономическата „независимост“ на Европа се върти около все по-голямото напрежение в отношенията с администрацията на Тръмп по такива въпроси като външната политика, като търговията и Иран. Вниманието върху тези проблеми изтика на втори план още една важна промяна: значителният дял на енергийната промишленост в Европа, основа на европейския единен пазар постепенно преминава в ръцете на руснаци и китайци.

Независимо от заплахата от американските санкции и общото противодействие, в това число вътре в европейския блок, строителството на „Северен поток 2“ - газопровода на компанията „Газпром“ на стойност от 11 милиарда долара, който ще даде възможност за доставка на природен газ от Русия за Германия по дъното на Балтийско море, се приближава до завършване. Междувременно Китай активно се бори за енергийни „награди“ в целия Европейски съюз. Например китайската държавна енергийна компания China Three Gorges, която вече е голям акционер на холдинга Energias de Portugal, съобщи за готовността да изкупи всички акции, които не са нейна собственост в този холдинг за 10,8 милиарда долара.

Резкият ръст на обема на инвестициите на Москва и Пекин практически във всички сектори на енергийната промишленост на Европа – от изкопаеми горива и възобновяеми източници на енергия до производство на електроенергия и инфраструктура предизвикват критика както в чужбина, така и вътре в Европейския съюз. Тревогата преди всичко е свързана с единството на Европейския съюз и проблема с нечестната конкуренция. Ако не се решат тези проблеми, техните геополитически и търговски последствия ще се превърнат в клин в отношенията между САЩ и Европа и ще провокират сериозни разногласия вътре в единния европейски пазар.

Може ли Европа да се довери на руския газ ?

Дългогодишните геополитически конфликти и риторика от епохата на студената война са причина за тревога, възникваща във връзка с руските инвестиции в европейския енергиен сектор. През месец май министъра на енергетиката на САЩ Рик Пери предложи да се приеме закон, предвиждащ въвеждане на санкции срещу компании, включително и европейски, които участват в осъществяването на проекта „Северен поток 2“, обяснявайки това с необходимостта от спиране на строителството на този газопровод. Въпреки, че „Газпром“ има разрешения от Русия, Финландия, Швеция и Германия, той се сблъсква със съпротивата от страна на Дания, която и досега не е дала разрешението си за строителството от участъка на газопровода на нейна територия. Освен това срещу този проект активно протестират много страни от Централна и Източна Европа, включително Полша и страните от Балтика, без да говорим за Украйна.

Европейската комисия също изрази своето безпокойство във връзка с увеличаването на зависимостта на този регион, както от газа, така и от Русия – недружелюбна в политическия смисъл държава, която и досега е под санкциите на Европейския съюз, въведени във връзка с агресията й в Украйна. В опит да се намалят рисковете от тази зависимост, Европейската комисия направи изменения в политиката си, за да накара „Северен поток 2“ да изпълнява изискванията на европейските регулатори. Сега „Газпром“ оспорва тези реформи в Европейския съд. За отбелязване е, че вътрешните разногласия, възникнали около този проект пречат на ефективната реализация на енергийната политика на Европейската комисия, която е насочена към осъществяване на интегриран вътрешен пазар. Факт е,  че „Северен поток 2“ не минава през територията на Украйна, Полша и Словакия, с които Русия има много трудни отношения, във връзка с което те се опасяват, че този нов газопровод може по някакъв начин да допринесе за нова агресия, да стане причина за намаляване на приходите в тези страни.


Пекин: „дял във всеки бизнес“

За разлика от подхода на Русия, китайските инвестиции в европейския енергиен сектор са много по-мащабни и многообразни – от изкопаеми горива до възобновяеми източници на енергия по целия континент. Страните от Централна и Източна Европа станаха популярни с направлението в рамките на формата „16+1“  - формата на сътрудничество е 11 страни членки на Европейския съюз и 5 балкански държави с Китай в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път“.

Лидерите на Европейския съюз изпитват все по-голяма тревога във връзка с работата на платформата „16+1“, която дава възможност на Китай да сключва двустранни сделки за финансиране със страните, участващи във формата. Брюксел се бои, че това ще подкопае целостта на Европейския съюз, ще принуди членовете да заобикалят изискванията и законите на блока (ЕС).  Някои от участниците във формата „16+1“ са недоволни от това, че китайците правят бизнес.. Някои политически кръгове в Брюксел виждат в Китай партньор, който може да отслаби либералните основи на Европа.

Извън формата „16+1“, Китай доставя за Европа такива суровини като телур, галий, индий и такива редки елементи като неодим и диспрозий, които играят важна роля в слънчевата и вятърната енергетика. Тъй като експертите  прогнозират, че през 2040 г. дела на слънцето и вятъра ще е около 80 % от произвежданата в Европа енергия, ролята, която Китай ще играе при доставката на тези материали ще има както краткосрочни, така и дългосрочни последствия. Първо, политиката на Пекин ще оказва значително влияние върху европейския сектор на възобновяема енергия, създавайки допълнителни външни рискове, включително и с прекъсване  на снабдяването и неустойчивост на цените, а също така чрез нечетна конкуренция с местните компании. В дългосрочно бъдеще енергийната сигурност на Европа, може да се окаже компрометирана, заради нарастване на зависимостта от Китай и намаляване на конкурентоспособността на световно ниво.

Уверенията: твърде малко и твърде късно

Разбира се, руските и китайските заинтересовани кръгове отхвърлят тази критика и настояват за това, че техните инвестиции ще донесат изгода на всички страни. Единственият акционер в „Северен поток 2“, „Газпром“ се ползва с финансовата подкрепа на пет западноевропейски компании – австрийската OMV, англо-холандската Shell, френската Engie и немските компании Uniper и Wintershall. Освен това „Газпром“ сключи договори за изпълнение на отделните видове дейности с италианската компания Saipem и швейцарската Allseas.

Междувременно Пекин продължава да настоява за това, че решително подкрепя идеите за интеграция и единство на Европейския съюз: по време на 21-та среща между Европейския съюз и Китай, която се проведе през април 2019 г., китайският премиер Li Keqiang отново акцентира върху необходимостта от всеобхватно партньорство между Пекин и блока (ЕС).
Такива едностранни уверения обаче не са достатъчни, за да заглушат страховете на европейците, които се обясняват с историята на техните страни, а също така и с културните и политически различия. Въпреки че китайските инвестиции в европейския енергиен сектор постъпват основно от частни компании, тази финансова подкрепа все пак е отражение на ясна политическа стратегия, насочена към засилване на вътрешната енергийна сигурност на Китай, а също така и засилване на международните позиции на китайските корпорации.

В същото време руската държавна компания „Газпром“ води безбройни спорове с украинското правителство по повод доставките на природен газ. Например през 2009 г. тя спря доставките на газ за Европа, за да попречи на Украйна да взима газ от газопроводите, преминаващи през територията й и прекрати доставките за Полша, Унгария и Словакия през „Северен поток 1“, за да не доставят газ за Украйна. В края на краищата, в случая с такива страни като Русия и Китай е невъзможно да се споделя икономическа и политическа мотивация и с увереност да се твърди, че зад финансовите им инвестиции не стоят политически цели.

Успехът по решаването на тези проблеми, които стоят пред Европейския съюз е основан на способността на страните членки от този блок да поддържат единството и сближаването, за да намалят агресивното влияние на Русия и Китай, а също така да водят пълноценни, смислени дискусии, извън прекомерното опростяване.

Оригиналът на статията: https://oilprice.com/Energy/Energy-General/Will-Europe-Ever-Shake-Its-Dependence-On-Russian-Energy.html