Доц. Атанас Георгиев: Да се направи анализ на крайното енергийно потребление, където горивата са крайно значим фактор

Когато говорим за енергийна стратегия се сещам за притчата за слона и слепците, в която всеки видял нещо различно, така е с енергийната стратегия, ако говорим само електроеенергетика, само за ВЕИ, само петрол, а големият слон е, че няма как да не огледаме всички страни, а това няма как да мине без да направим оценка на крайното енергийно потребление, където ролята на петрола е много значима. Това каза доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийски университет по време на дискусия „Горивата и енергийна сигурност – какво се промени в света, Европа и в България и какво предстои“, която 3eNews организира заедно с енергийния експерт Славчо Нейков.

Концепцията за енергийна сигурност се промени през последните месеци и години и ако за ЕС тя означаваше диверсификация на източници, трасета и доставчици, от началото на войната в Украйна всичко това се изнесе всичко скоби, но без руска енергия. Това повлия на всички държави, зависи от внос, включително и България.

Ерата на петрола не е свършила, това показва доклад на Международна агенция по енергетика, част от ОИСР, който Георгиев цитира. Изследването показва, че няма приключване потреблението на петрол в световен мащаб. И докато ние се занимаваме постоянно да гасим пожари, цитирайки протестите на миньорите, трябва да знаем, че сигурността на енергийните доставки е топ приоритет, подчерта Георгиев. Както влезе енергийната бедност, така и излезе от Закона за енергетиката, освен това никой не говори още за транспортната бедност, пропускат се сериозни и важни въпроси, на които трябва да си отговорим, става ясно от думите му. Реално дори и държави с много ВЕИ мощности признават, че в някои сегменти на икономиката все още няма реален заместител. Дори страна като Гърция със смайващи успехи по отношение на ВЕИ е в голяма зависимост от петрола. Ние трябва да се научим да управляваме петролната зависимост, как да управляваме вноса, каза Георгиев. 

Говори се да се намали използването на въглища и природен газ, но целта е за намаляване на добива, а транспортният сектор въпреки електрификацията е в зависимост от течните горива, инвестициите в сектора ще зависят от доставките, коментира икономистът. Затова е много важно да се разгледа таксономията, какви инвестиции се правят, за да бъдат отчетени като зелени, затова ще е важен разговорът между страните по време на Световната среща за климата COP28, която предстои в Дубай, за да се постигнат целите трябва да преосмислим стратегиите и плановете на база постижимото. Поставяме си твърде високи цели, които може да не изпълним, което е също толкова разочароващо за зеления преход, стана ясно по думите на доц. Георгиев.

Проф. Д-р Даниела Бобева, бивш заместник-министър председател на България по времето на Пламен Орешарски подчерта, че не бива да се допускат грешки от предишни стратегии, а именно да се направи макроикономическа рамка, какъв ще е ефектът върху това, което ще направим. Дори моделът, който се използва в Плана за възстановяване е неработещ и не оценява правилно макроикономическите ефекти. Според Бобева страната ни трябва да покаже и амбиция извън желанието само да отговори на европейските изисквания без да смятаме какъв ще бъде ефекта върху всички сектори на икономиката. 

Според председателя на БСК Добри Митрев в официалните документи се предвижда 1,5% ръст на българската икономика и ръст на потреблението, което едва ли не означава, че ние ще продължаваме да изоставаме вместо да работим за много по-висок икономически растеж. Бъдещата енергийна стратегия трябва да върви с още една стратегия, да съществува с индустриална стратегия, каза Митрев. Но трябва да знаем колко ще струва и кой ще плати, а ще бъдем всички ние потребителите- бизнес и крайни потребители. Всички оценки на въздействието, които се правят са обидни за интелигентните хора, подчерта Митрев. 

Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация беше още по-краен в оценките си за планирането на енергийното развитие на страната. Той подчерта колко бързо се сменят закони в страната и с какъв замах само след дни те отново се променят. Например в Закона за енергията от възобновяеми източници, който беше приет само преди 40 дни се гласува поправка, според която до 2025 г всички, които карат бензинови автомобили не може да се използват бензини с етери, но след няколко дни ще стане ясно, че и това ще бъде променено, защото е неприложимо. Правят се промени само, за да се отметне изпълнението на реформи по Плана за възстановяване, което поставя в пълна какафония целия бизнес, каза още Терзиев.