Важно е всички системи да си говорят за ефективно предупреждаване за опасността от бедствия, коментира експертът Атанас Кръстанов

Важно е всички системи да си говорят за ефективно предупреждаване за опасността от бедствия. Това коментира за 3eNews консултантът и експерт по защита от бедствия Атанас Кръстанов. Настоящата система BG -ALERT, за която вече говорим е първата национална единна система за оповестяване на населението за опасността от бедствия. Тя трябва да обединява всички съществуващи системи, компютър да обработва информацията, но какви мерки да се вземат ще се взема от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" след като вече нямаме гражданска защита и Министерство на бедствията и авариите. Изграждането на подобна система е започнало още тогава, но при административните промени следите й се губят и започваме отначало. 

По пътя на системите, които би трябвало да си говорят-

от системи за наблюдение на водите до единна информационна система

През март 2023 г. бившият служебен министър на околната среда и водите г-жа Росица Карамфилова обяви, че по Оперативна програма “Околна среда” са осигурени 48,5 млн. лв. за разширение и модернизация на системата за ранно оповестяване на населението, която ще осигурява изпращане на съобщения към мобилните телефони на засегнатите в случаи на природни бедствия в съответен географски район. Системата трябваше да заработи в средата на 2023 г. От изказването на главен комисар Александър Джартов се разбира, че има отлагане на сроковете, като до края на годината ще се проведат тестове на системата преди да бъде въведена. За тази сума, очевидно системата трябва да разполага с много повече функции от заявените, коментира в свой анализ за научната платформа за климата climateka.bg Атанас Кръстанов само преди месец. Всяко отлагане поражда съмнение, че системата ще заработи в срок.

До края на годината трябва да е готов и един друг пилотен проект по програма "Околна среда 2014-2020"- система за управление на водите в басейна на река Искър в реално време. Идеята е това да бъде началото на изграждане на подобни системи по всички големи реки в страната. Системата ще информира и пряко заинтересованите близо 1.3 млн. граждани, които живеят на територията на 8-те общини по поречието на реката – Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман и Ботевград. Проектът започва преди близо седем години и все още не е реализиран, очаква се да приключи до края на годината.

За 3eNews Кръстанов коментира, че тази система би трябвало да се интегрира към националната система за оповестяване, да се информират отговорните лица, които да вземат информирано решение дали тревогата е основателна или не. Много често това е основен въпрос, доколко да се всява паника в населението, допълни експертът. Но затова е важно системите да си говорят много добре помежду си и да са свързани ефективно.

Столична община има 30 станции за наблюдение на водните обекти, но за съжаление датчиците в горното течение не си говорят с останалите например, което трябва да се развие в цялата страна в много по-голяма степен, защото в много други общини такива няма. Знаем, че Националния институт за метеорология и хидрология също има над измервателни станции в страната, но далеч не покрива всички населени места. Министерството на околната среда и водите изпълнява и друг проект по програма "Околна среда" 2014-2020 за над 5 млн. лева, който е свързан с изграждането на още 34  нови автоматични пунктове за мониторинг, ще следят за количеството вода, като работят в непрекъснат режим. Пунктовете са изградени на територията на цялата страна. Само преди 10 дни информацията беше представена от директора на дирекция "Управление на водите" Красимира Бръмчева в екомонистерството. Целта е подобряване и разширяване информацията за количеството на водите с оптимизиране на мрежите за мониторинг на водните тела съобразно тяхното състояние и натиск.

„Те ще са една по-добра основа за управлението на водните тела, както и ще предоставят по-добра информация за направата на хидроложки оценки и прогнози, в т.ч. за ползване от кметове, когато изработват своите планове за защита, превенция или развитие на общините.“, съобщиха тогава от МОСВ.

Системи за мониторинг на нивото на реки и водоеми са едни от най-често срещаните. Системите и сензорите се инсталират обикновено над реки, потоци и водоеми и непрекъснато измерват нивото на водата. Ако нивото на водата нарасне над определена опасна стойност, системата може автоматично да генерира предупреждения, които се изпращат като SMS на застрашените групи от населението. Такива системи има изградени на няколко места в България по поречията на реки и язовири. В Столична община от няколко години функционира системата Станции за автоматичен контрол на водни аномалии – АКВА, като в рамките на общината са изградени 30 станции на основните реки. За тях вече споменахме малко по-горе. 

Тези системи се оказват изключително важни по време на бедствия или на опасност, но най-важно е как те си говорят, а опитът показва, че въобще не си говорят.

Анализите, които се правят след големи наводнения, показват, че въпреки предупрежденията на метеоролозите за възможни интензивни валежи, обикновено липсва предупреждение за динамиката на покачването на нивото на водата в реките и язовирите, както и предупреждение за опасност от заливане на урбанизирани територии. Нещо повече, гражданите не са имали или не са били запознати с плановете и маршрутите за евакуация. Впрочем при липса на навременно предупреждение за наближаващото бедствие, такъв план за евакуация би бил напълно излишен, смятат експертите.

При всяко наводнение, като това в село Бисер, град Мизия, в района на Карлово, както и последните наводнения по Южното Черноморие, ако съществуваха системи за ранно предупреждение, които да информират гражданите и службите за защита на населението за предстоящи интензивни валежи и повишаване нивото на реките, биха могли да спасят човешки животи. В община Царево се задействаха сирените за предупреждение и евакуация. 

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение, смята Кръстанов.  За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. 

Много е важно отговорните лица да вземат информирани решения и да отсяват фалшивите сигнали, защото от това зависят човешки животи. Често тези системи се подценяват, защото ако бяха взети предвид едва ли щеше да има каравани и позволени постройки във вододайни зони. Ако се направи ефективен анализ на риска ще стане ясно, че не е трябвало на такива рискови места да има разрешения за строеж, не би трябвало да има къщи на речни корита както е не само в София, но и затова умишлено такива системи се правят на парче, защото ако работят добре ще станат ясни много широко разпространени незаконни практики в общините.

Според Закона за защита от бедствия всяка община трябва да има план за защита от бедствия с три основни приложения- план за земетресение, ядрена авария, наводнения.

Наземните и сателитните наблюдения в съвременните системи за ранно предупреждение играят важна роля в превенцията на бедствията. Системите за предупреждение могат да намалят нараняванията и загубите на живот и имущество от съществуващи опасности. Този потенциал се увеличава максимално, ако предупредителните съобщения се издават с осъзнаване на потенциалните последици и може да се гарантира, че гражданите, изложени на риск, действително получават, забелязват и разбират предупредителното съобщение.

У нас липсва обединяването на технологии и комуникационни канали, далеч сме от единна система

Обединението и използването на технологии и комуникационни канали от сателитни и наземни наблюдения от състава на гражданска защита (за България това е главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, за Столична община – дирекция “Аварийна помощ и превенция”), улеснява бързото и масово разпространение на важна информация в реално време, което допринася за по-голяма безопасност и спасяване на човешки животи в случай на бедствия. За съжаление, подобни системи не са разработени за България, коментира Атанас Кръстанов. Въпреки финансирането и реализирането на подобни проекти и системи, скоро след тяхното въвеждане те спират да функционират поради липса на финансиране за поддръжка, администриране и обновяване. 

Какво съдържа националната система за оповестяване?

Националната система за ранно предупреждение и оповестяване за предстоящо или настъпило бедствие се състои от два основни модула. Това е система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система. Тя е предназначена за индивидуално предупреждение и включва предварително дефинирани групи за оповестяване (напр. на национално ниво това са президент, министър-председател, областни щабове и др.). Самото оповестяване се изпълнява чрез изпращане на съобщения по телефона.
Другият модул е система за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност. С помощта на системата се изпълнява едновременно предупреждение и оповестяване на застрашени хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие. Излъчва се указание за необходимите мерки и действия чрез акустични сигнали (електронни сирени) и гласова информация.

Националната система за оповестяване работи трябва да работи в съчетание и с общоизвестните системи за известяване на обществеността: средства за масова информация – радио, телевизия, социални медии, които предоставят информация за наводненията на голям брой хора в засегнатите области.

Независимо, какви технологии се използват, добрата научно приложна практика е да се съчетават наземни и космически технологии за генериране на модели и предупреждения от наводнения, коментира експертът.