Националният план за енергетика и климат изглежда много таен, какво трябва да има в него?

България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, нито пък е започнала каквато и да е форма на обществено обсъждане. Това е оценката на гражданския и неправителствен сектор в България, която е представена и в доклада на организацията CAN Europe, който излезе миналата седмица. Днес споделяме конкретната оценка за България. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. По неофициална информация от Министерството на енергетиката планът предстои да бъде публикуван през ноември.

Първият вариант на плана трябваше да е изпратен на Европейската комисия в края на юни като България пропусна този срок и се очаква да се забави, а финалният срок за изпращане е в края на юни следващата година. Реално това са малко повече от шест месеца. 

Защо ИНПЕК е толкова важен документ?

Интегрираният национален план за енергетика и климат (ИНПЕК) е стратегически документ, който ще начертае енергийното бъдеще на България и замяната на въглищната енергетика с възобновяеми източници на енергия, нещо повече, ще представи вижданията на страната за енергийния микс на страната. Той би трябвало да им високи амбиции, смятат представителите на гражданския сектор. Той трябва да е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход). 

Документът трябва да гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH). 

Какви да са амбициите във връзка с климата и енергия преход?

• Да представи цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори

Изключително важно е Планът да приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). След това те трябва да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
Според неправителствения сектор трябва да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.

• Да определи национален ангажимент за енергийна ефективност

Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  

Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.

• Да не се допуска удължаване използването на въглища отвъд 2030 година

Въглища –  да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с Териториалните планове за справедлив преход.

Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в  невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).

• Да се направи критичен преглед на очакваното търсене на електроенергия и преглед на мегапроектите

Критична оценка – да се направи критичен преглед на надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП). Да се направи преглед на разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи, коментират експертите. 

Липсата на консултации е негативен сигнал

• Необходимо е да се проведе обществено обсъждане на плана на няколко нива поне след публикуването му

Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е мнението на общини, бизнес и граждански организации, които многократно сигнализират за липсата на обществени обсъждания каквито трябва да има според препоръките на Европейската комисия.  Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП) е оценката и на CAN Europa.

• Комисията по енергиен преход трябва да продължи своята работа поне до приемането на Плана

Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП. По последна информация работата на Комисията към момента е стопирана.

Заключенията са част от доклад на международната неправителствена организация CAN Europe.

Докладът на CAN Europe е първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на Европейската комисия към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 година.

Едва 16 държави членки са представили своите проекти на планове към 23 октомври: Малта, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо.