Доларът поскъпва спрямо основните световни валути в четвъртък при спадащи цени на петрола

Щатският долар се повишава спрямо еврото, британския паунд, японската йена и повечето световни валути по време на търговията в четвъртък.

Американската валута продължава да се подкрепя от нарастващата доходност на държавните облигации на САЩ. Лихвеният процент по 10-годишните държавни облигации на САЩ се покачи отново над 5% вчера поради силни статистически данни за жилищния пазар в САЩ, което беше възприето от търговците като сигнал, че стабилността на американската икономика ще позволи на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) да запази базовата лихва на пиковото си ниво за дълго време.

Вниманието на търговците в четвъртък е насочено и към данните за динамиката на БВП на САЩ за третото тримесечие (след 16:00 часа българско време). Общата прогноза на анализаторите, анкетирани от Trading Economics, предполага ускоряване на темпа на растеж на американската икономика до 4.3% от 2.1% през второто тримесечие.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, британски паунд, японска йена, канадски долар и шведска крона), добави 0.20%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.14%.

Освен това, пазарът е в очакване на срещата на Европейската централна банка (ЕЦБ), резултатите от която ще бъдат обобщени днес след 15:30 часа българско време. Търговците вярват, че централната банка на еврозоната няма да повиши лихвените проценти на тази среща, за първи път от повече от година, тъй като членовете на борда възприемат предпазлив подход на „изчакване и вижте“, воден от постепенното отслабване на ценовия натиск и признаците за рязко икономическо забавяне, които пораждат опасения за задаваща се рецесия. Това би представлявало отклонение от предишната тенденция на безмилостни увеличения на лихвените проценти, при които имаше 10 последователни увеличения от юли 2022 г., което доведе лихвения процент по основните операции по рефинансиране до 22-годишен връх от 4.5%, а лихвата по депозитното улеснение до рекорд за всички времена от 4%. По време на срещата се очакват активни дебати, които ще се фокусират върху това колко дълго лихвите трябва да се поддържат на исторически високи нива. Освен това, се очаква членовете на управителния съвет да се включат в дискусии относно възможността за по-бързо намаляване на свръхголемия портфейл на ЕЦБ от държавен дълг.

Еврото спадна с 0.26% спрямо долара и се търгува за 1.0539 долара в сравнение с 1.0566 долара в края на предишната сесия.

Обменният курс на паунда към долара се понижи с 0.27% до 1.2079 долара в сравнение с 1.2112 долара предишния ден. Централната банка на Англия (BoE) ще вземе решение относно паричната политика следващата седмица и очакванията сочат, че лихвените проценти ще останат непроменени за втора поредна среща. Миналия петък гуверньорът на BoE Андрю Бейли заяви, че данните за инфлацията за септември не са далеч от това, което централната банка е очаквала, и също така подчерта, че лекият спад на основната инфлация е „доста обнадеждаващ“. И накрая, рейтинговата агенция Moody's преразгледа перспективата на Великобритания на „стабилна“ от „негативна“ в петък.

Стойността на американската валута спрямо японската йена, се повиши с 0.30% - над психологически важното ниво от 150 йени - до 150.68 йени за долар спрямо 150.23 йени ден по-рано. Спадът на йената накара японският министър на финансите Шуничи Сузуки да предупреди спекулантите, заявявайки, че властите наблюдават отблизо движението на валутата „с чувство за неотложност“. Сузуки, обаче, не даде подробности относно потенциалната намеса. Йената отслабна рязко тази година, тъй като Централната банка на Япония остана ангажирана с ултра-леката си парична политика, въпреки че други големи централни банки започнаха агресивна кампания за затягане на мерките за борба с инфлацията. Що се отнася до данните, общата инфлация в Япония падна до едногодишно дъно от 3% през септември, докато основната инфлация се забави до 13-месечно дъно от 2.8%, но остана над целта на централната банка от 2% за осемнадесети пореден месец.

При силен долар стоковите валути отслабват спрямо щатската валута. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, спаднаха съответно с 0.05% до 0.6305 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.02% до 0.5801 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола, се понижиха досат различно, тъй като котировките на суровината на двата основни вида петрол отново поевтиняха различно. Канадският долар се понижи с 0.02% до 1.3797 канадски долара за един американски, а норвежката крона се обезцени повече, с 0.30% до 11.2194 крони за един щатски долар.

На стоковата борса в Ню Йорк (NYMEX) преди да стартира същинската търговия американският лек суров петрол (WTI) се понижи с 0.48% до 84.98 долара за барел, а търгуваният по европейските борси суров петрол Brent на стоковата борса в Лондон (ICE Futures) се понижи с 0.37% до 89.80 долара за барел.

По-специално фючърсите на Brent се задържаха около 90 долара за барел в четвъртък, след като скочиха с повече от 2% в предишната сесия, тъй като инвеститорите продължиха да следят геополитическите развития в Близкия изток на фона на опасенията, че войната между Израел и палестинската военна групировка Хамас може да ескалира и да наруши доставките от богатите на петрол страни в регион. Цените на петрола, обаче, се очаква да поскъпнат след новините, че китайското правителство ще увеличи бюджетния си дефицит и ще издаде държавен дълг в размер на 1 трилион юана за помощ при бедствия и развитие на инфраструктурата, което потенциално ще увеличи търсенето на петрол от най-големия вносител на суровината в света. Междувременно официални данни показаха, че запасите от суров петрол в САЩ са се увеличили с 1.371 милиона барела миналата седмица, надхвърляйки прогнозите за увеличение от 0.239 милиона барела.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.