Сърбия не може да предприеме почти нищо като контрамярка срещу новата транзитна такса за газ, която България въведе
Белград не може да направи почти нищо, за да попречи на България да въведе извънредна енергийна такса за транзита на руския газ през нейна територия, а в случай че измисли някоя реципрочна икономическа мярка, това би могло да застраши интересите на Европейския съюз, чийто член е България. Това посочиха пред белградския вестник „Данас“ сръбски специалисти.
България въведе от 13 октомври извънредна енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през нейна територия в размер на 20 лв./мВтч. Целта е за „Газпром“ да е по-неизгодно да доставя газ през България, припомня и БТА.
“Новата такса е напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на „Газпром“ се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Това само ще намали печалбите на „Газпром“, коментира финансовият министър Асен Василев за „Файненшъл таймс“. Той съобщи, че българското правителство е уведомило Европейската комисия за промените.
От 2021 г. руски газ минава през България за Сърбия и Унгария през газопровод, който е разклонение на „Турски поток“.
Сръбският министър на финансите Синиша Мали и министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто излязоха със съвместно съобщение, че решението на България да въведе такса върху руския газ, който преминава през нейна територия, е „неприятелска стъпка, насочена против Унгария и Сърбия“.
„Новата българска мярка заплашва сигурното снабдяване с енергия в Унгария и Сърбия. Европейският съюз не въведе санкции за транзит на природен газ от Русия, така че аргументацията на българския премиер Николай Денков е напълно неточна. Това решение подрива европейската солидарност и застрашава енергийната сигурност както на страните членки на ЕС, така и на страните кандидатки за членство“, пише в съобщението, публикувано на интернет страницата на сръбското правителство.
Допълва се, че Будапеща и Белград ще синхронизират позициите си и ще отговорят „по адекватен начин на това противоречиво решение от страна на България“.
След реакциите от страна на Сърбия и Унгария българският премиер Николай Денков коментира, че тази дискусия ще продължи. Документите са изпратени на Европейската комисия. Ще има разговор с представителите на другите европейски държави, така че темата ще има развитие, каза Денков.
Сръбският икономист Милан Р. Ковачевич каза пред „Данас“, че Сърбия и Унгария не могат да направят много, за да попречат на България да въведе нова такса.
„Всяка страна е суверенна и може в рамките на своите граници да налага каквито си иска такси. Не виждам по какъв начин Сърбия би могла да отговори на хода на София нито в правен, нито в икономически смисъл. Това, което все пак би могло да се направи, е да се използва фактът, че и Унгария, и България са страни членки на Европейския съюз и Будапеща може да задвижи пред органите в Брюксел инициатива за премахване на мерките, въведени от София под предлог, че са насочени срещу интереса на страни от ЕС, които са принудени да внасят руски газ, за да функционират нормално икономиката и домакинствата им“, обяснява Ковачевич.
Сръбският специалист по енергетика Велимир Гаврилович посочи пред „Данас“, че Унгария и Сърбия можеха лесно да игнорират решението на България, ако снабдяването се осъществяваше през Украйна, но тази опция е невъзможна заради военната интервенция на Москва в страната.
„Сърбия може да помисли за някакви икономически контрамерки дори в областта на енергетиката, защото е в ход строежът на газов интерконектор между нашата страна и България. Проблемът обаче е в това, че с въвеждането на контрамерки Белград може да навреди и на икономиката на Европейския съюз, защото България е част от неговия официален пазар, а това не би било желателно или полезно за нашата страна“, отбелязва Гаврилович.
Генералният секретар на Сдружението за газ на Сърбия Воислав Вулетич смята, че България няма право да въвежда такава такса.
„Това е абсолютно безсмислено. Според споразумението за снабдяване с руски газ през газопровода „Турски поток“ Сърбия поема газа на своята граница. Също така не е длъжна да плаща каквато и да е такса за транзит и българският парламент не може да взима решения по този въпрос. Сърбия не бива да обмисля контрамерки, нито евентуална жалба срещу България пред международните съдилища, защото не е подписвано никакво споразумение с тази страна за транзита на руски газ“, заключва Вулетич.