Какви нарушения на природозащитното зaконодателство България още не е решила?
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) може да е активно в някои отношения, но в други, свързани с опазването на околната среда не успява да се справи дали заради липсата на експертиза или липсата на желание на експертите или пък конкретно опазването на природата не е приоритет.
Според анализ наскоро публикуван от инженер-лесовъдът Александър Дунчев и бивш директор на Изпълнителната агенция по горите и днес не прилага по никакъв начин изискванията на Директива 92/43/ЕЕС, и не е разработило правила, които да позволяват спазване и издаване на дерогации по отношение на забраните за увреждане и унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция на защитени животински видове.
България продължава да нарушава Директива 92/43/ЕИО, тъй като страната ни все още не е предприела мерки за вписването като защитени на 8 вида (Lindenia tetraphylla, Lycaena helle, Erannis ankeraria, Paracossulus (Catopta) thrips, Pseudophilotes bavius, Dryomys nitedula, Spermophilus citellus и Castor fiber) от Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО, сред които лалугер и бобър, с което България не гарантира по никакъв начин опазването им.
България продължава да нарушава директивата , защото не е вписала като защитени 6 вида (Lindenia tetraphylla, Lycaena helle, Erannis ankeraria, Paracossulus (Catopta) thrips, Pseudophilotes bavius и Castor fiber), както и на два типа природни местообитания - Средноевропейски силикатни сипеи и Средноевропейски варовикови сипеи на хълмисто и планинско ниво. Поради това България не е определила територии за специални защитени зони, а в обявените защитени зони, в които те са разпространени не са определени цели и мерки за тяхното опазване.
МОСВ също така нарушава директивата като допусна прилагането на Стратегическия план за земеделие без екологична оценка, а в последствие съгласува плана без да прекрати пашата и субсидирането й (със средства на ЕС по линията на екологичните мерки в селския сектор) в трайно унищожени природни местообитания в националните паркове, за които пък на следващ етап разходва други милиони евро европейски средства (по ОПОС) за консервационни и възстановителни мерки в същите тези унищожени от пашата хабитати.
Освен това министерството заличи от Националния план за възстановяване и устойчивост ключов проект за управление на водите в България, което е недопустимо с оглед увеличаващите се за хората и бизнеса рискове от наводненията и засушаването.
МОСВ нарушава Директива 92/43/ЕИО и при определяне на подробните и специфичните цели на защитена зона BG0000366 „Кресна – Илинденци“, тъй като заповедта за определянето им не е основана на научни данни по смисъла на Директивата и чл. 10 (5) от ЗБР. Причината за това нарушение е, че за определяне на целите в заповедта МОСВ, което не е научна организация, е използвало данни, предоставени от небезизвестната частна фирма „Дикон груп” ЕООД, което дружество също не е регистрирано като научна организация в Регистъра за научната дейност в Република България. Използваните данни не са верифицирани от никоя научна организация, посочва специалистът.
Директива 92/43/ЕИО и Директива 2011/92/ЕС се нарушават по отношение на конкретни случаи по повод одобряване на фотоволтаичен парк в местност „Вилите“, община Поморие. Директорът на РИОСВ Бургас не е отчел преднамерено и по никакъв начин становище на Националният природонаучен музей, финансирано от МОСВ и изпратено на РИОСВ Бургас, доказващо огромната природозащитна стойност на засегнатите имоти, което съответно не е отчетено от РИОСВ и което води до унищожаването на защитени видове и хабитати.
Освен това се позволява ежегодно изсичане на по 200-300 хиляди кубика дървесина на голо в десетки хиляди декари самозалесили се земеделски земи без никакви съгласувателни процедури по ЗООС и ЗБР.
Масово разрешаване от РИОСВ Бургас на множество нови строежи на територията на община Царево, включително на територията на Защитена зона Странджа, без да се отчита кумулативното им въздействие с други строежи, нито с предвижданията на ОУП, който е в процес на приемане. Отделно застрояването увеличи притока на непречистени отпадни води от агломерациите в морската част на защитените зони Ропотамо, къдтео влизат Лозенец и Царево и Странджа, където влизат населените места Синеморец, Ахтопол и Варвара.
Липсват превантивни мерки за опазване на българските дюни, които би трябвало да са обект на защита в различни защитени зони от Натура 2000. Това води до мащабното унищожение на дюни като площ и структура, което се вижда вече от сателитните снимки на Агенцията по кадастър, като най-значима загуба има в защитени зони Плаж Градина - Златна рибка Ропотамо, Плаж Шкорпиловци, Езеро Шабла - Езерец и Езеро Дуранкулак, подчертава в анализа си Дунчев.