Незабавни плащания по мобилен номер –иновацията в света на разплащанията

Бизнес и държава обсъдиха перспективите за по-сигурни и достъпни плащания на конференцията DIGI PAY 2023.

С навлизането на приложението Revolut започнахме да плащаме по мобилен номер бързо и лесно, да разделяме сметката с приятели. Но това е възможно ако всеки има сметка в този финансов оператор. Всъщност много по-лесно може да бъде ако независимо на коя банка и мобилно приложение сте клиент, да преведете пари по мобилния номер на свой бизнес партньор или приятел. Това вече се случва и ще работи много ефективно, ако всички банки въведат системата за незабавни плащания Blink. В 29 страни в Европа вече се предлагат незабавни плащания, посочи Даниел Алексиев, директор Финтех услуги, БОРИКА, който беше един от водещите лектори в панела за иновации в разплащанията на шестото издание на конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY. Форумът се проведе в наскоро в София, а 3eNews бе медиен партньор на събитието.

Към август 2023 г. делът на незабавните плащания към всички плащания у нас е над 20% при средно 14% за Европа. Тръгнахме по-късно, но вече успяваме да достигнем много по-висок процент от средния за Европа. Банките започнаха да изпълняват Blink плащане не като опция, а по подразбиране мигновено, допълни Даниел Алексиев. Целта е до края на годината 70% от плащанията да бъдат незабавни плащания по мобилен номер, подчерта Даниел Алексиев.

Естествено далеч по-успешна ще е услугата за клиентите, ако се внедри от всички банки в страната, посочи и Михаела Темелкова, управляващ директор пазар "Ежедневно банкиране" в ДСК - една от първите банки, въвела незабавните плащания. Плащанията по мобилен номер могат да бъдат от полза за клиентите, само когато всички използват такива системи. Темелкова сподели, че пътят от това да имаш вътрешно решение и да въведеш Blink P2P не е съвсем лесен и разработването на цялостната услуга в банката е отнела около три месеца.

Кой използва незабавно плащане по мобилен номер у нас?

Тя се казва Анна и е на 41 години от София, служител във фирма с над 50 души персонал. Анна прави три незабавни плащания на месец средно по 30 лева обикновено към колега или приятел, за да си поделят сметката в заведение например.

Това сподели като пример Темелкова. Именно по този начин става ясно колко е важно за финансовите институции да оценят профила на клиента, за да могат да спечелят доверието му. Естествено това се случва с подкрепата на модерни технологични решения какъв е и изкуствения интелект.

Всъщност да платим мигновено с банковата си карта в градския транспорт е само началото на незабавните плащания, които могат да улеснят ежедневието ни. Споделянето на сметка с приятели в ресторант се случва лесно по мобилен номер. Но следващите сектори, в които незабавните плащания ще са изключително лесни и удобни ще са заплащане при паркиране в синя или зелена зона например. Това биха могли да са плащания към бюджета например глоби към МВР или общински актове. Ако сега е трудно дори да разберем какви глоби имаме, представете си чрез мобилно приложение, плащанията към държавата да стават за няколко секунди, коментира Алексиев.

С няколко клика бързо може да направите дарение или пък да платите за събитие, да направите дребни плащания, за които често се изисква кеш също, те също могат да се случат лесно чрез незабавните плащания. Така може да заплащате за градски паркинг, паркинги в молове, за стоки от вендинг машини, за които обикновено сме свикнали да работим в кеш. Но не само това - плащанията към онлайн търговци могат да стават мигновено, обясни Алексиев.

В дигиталния свят днес искаме да получаваме всичко лесно и бързо, така както получаваме всичко от социалните мрежи с няколко клика, посочи и Елмаз Исмаил, Ръководител отдел Разплащания в tbi bank като банката все още е първата в Югоизточна Европа, която предлага незабавни плащания в евро.

С нарастването дела на незабавните плащания, рисковете парите да "избягат" стават повече

Съвсем скоро 80% от плащанията ще започнат да минават през схеми за незабавни плащания, но така и много по-бързо може да се "избяга" с парите, подчерта Горан Ангелов, основател и изпълнителен директор на IBS България. Заедно с все по-широкото използване на дигитални канали за разплащания, носи и нови рискове за потребителите, допълни Ангелов. Затова трябва да се инвестира повече в хора и технологии. Колкото и да ни радва развитието на изкуствения интелект, той работи добре там, където има добре развит естествен интелект, коментира Ангелов.

Въвеждането на отвореното банкиране чрез промените при евродирективата PSD2 и споделянето на данни е една от най-добрите европейски регулации, които наблюдават няколко континента и доброволно започват да се прилагат и от другата страна на света. Той даде за пример Австралия, където се вижда как това е източник и на иновации. Неслучайно на базата на отворено банкиране работят и от първата българска компания еднорог Payhawk. Оттам дават възможност да прехвърляте лесно средства си от всяка фирмена сметка или да следите наличността по всички сметки, за да управлявате по-успешно разходите си.

Да направим България истински SANDBOX за иновации

Държавата никога няма да бъде преди развитието на технологиите, но важното е да не пречи, това каза министърът на финансите Асен Василев при откриването на шестото издание на конференцията DIGI PAY 2023. Конференцията обедини държава и бизнес за по-сигурни и достъпни дигитални плащания и успя да събере повече от 300 професионалисти в сферата на финансите, финтех и кибер сигурността. Плащанията на държавата могат да стават чрез отворено банкиране, стана ясно от думите на министъра. Това реално ще намали многократно картовите и банкови такси и ще стимулира българските доставчици на иновативни финтех услуги.

Да направим България истински SANDBOX за новите услуги не само по отношение на достъпност, но и откъм регулаторна рамка или всичко, което не е забранено да е позволено, каза той. С БНБ имаме по-различна философия, те са по-консервативни, обясни накратко министърът.

Българският ценен актив е системата БОРИКА

България има един ценен актив - системата БОРИКА, чрез който имаме евтин начин да се включим към сега съществуващите системи за разплащане и към цялата платежна инфраструктура на света, подчерта министърът. Според него този актив не е използван достатъчно за иновации.

Министър Василев посочи, че предстои дигиталните валути да бъдат напълно регулирани и от гледна точка на европейското законодателство и ние сме едни от първите, които регулират този сектор. Това ще даде юридическа яснота какво се случва с инвеститори, потребители и компании, които предлагат този вид услуги.

Дигитализацията при нас се случва "доброзорно", но поставихме началото с електронните ваучери, подчерта министърът. Част от процеса на дигитализация е електронизацията на ваучерите за храна, която ще бъде 100% завършен от 1 юли 2024 г. В някои държави това е отнело десетина години, при нас в разговор с "БОРИКА", операторите на ваучерите за храна, MASTERCARD, VISA и големите търговци видяхме, че може да тръгне пилотно за шест месеца и за 12 месеца да се реализира, даде пример финансовият министър. Според него отвореното банкиране е също такъв процес, който може да навлезе в страната, така че да има много по-бързо и директно разплащане, свързано със счетоводните услуги и да направим бърз преход, който да ни позволи да предлагаме много по-модерни платежни услуги на пазара. Нормално е регулаторът да е по-консервативен това е неговата роля, подчерта министърът.

Плащанията към държавата да стават на основата на отворено банкиране

Отворено банкиране също е процес, който може много ударно да навлезе в страната, да има по-бързо разплащане, свързано със счетоводните услуги, което да ни позволи да предлагаме по-модерни услуги на пазара.

Целта е всички лицензирани финансови компании да имат директни сметки в БНБ и да могат да се включат в международните системи за разплащания без задължително да минават през търговски банки. Това дава възможност за по-добър процес и по-добри услуги, каза Василев.

Плащанията през виртуални пос терминали са скочили с над 50%

Подуправителят на БНБ, управление Банково, Петър Чобанов отбеляза, че в България има ръст от една четвърт в броя на безналичните плащания през 2022 г. спрямо 2021 г. За същия период плащанията с карти са нараснали с една трета. А трансакциите през виртуални пос терминали са се увеличили с над 50%. Данните на БНБ показват още, че хората, използващи електронното банкиране са се увеличили с 40%, а мобилното банкиране е скочило с 30 на сто. Това само показва в каква скорост се развиват иновациите и големите възможности за растеж. По важният според Чобанов въпрос е как се използват регулациите и да бъдат моделирани така, че да използват своя потенциал. Подуправителят припомни, че отвореното банкиране се прилага у нас от 2018 г., когато се реализира първото плащане от тип сметка в сметка.

Регулациите и държавата по пътя към еврото и развитие на възможностите за иновации

С влизането в еврозоната ще трябва да хармонизираме системите така, че да използваме всички възможности за разплащания. Българската национална банка ще работи за въвеждане на инфраструктурата на еврозоната като сетълмент в реално време. През септември сe присъединихме към платформата за сетълмент на ценни книжа в евро, услугата от типа незабавни плащания в евро. По пътя към еврозоната страната също се подготвя за хармонизиране на платежните системи като се работи по няколко паралелни проекта. Това ще позволява по-лесно проследяване и на държавните пари и правителствения дълг, на всички входящи и изходящи парични потоци, обясни Чобанов. В това число по въвеждане на системата БИСЕРА за незабавни преводи в евро и клиентските преводи в евро SEPA. Всичко това ще даде възможност и след 1 януари 2025 г. иновациите и възможности да бъдат използвани успешно от финтех и финансовия сектор, подчерта Чобанов.

ЕК в търсене на равнопоставеност между финансови и нефинансови институции

Сигурността и предотвратяването на измамите при платежните услуги е много голям приоритет за Европейската комисия и той е определящ в започнатата от ЕК инициатива за промяна на законодателството в областта на платежните услуги, обяви Маркус Метшитцер от Генерална дирекция "Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари" към ЕК. Той дойде специално до България, за да се включи в конференцията. След продължил близо три години процес на задълбочена оценка и анализ за въздействието на втората Директива за платежните услуги (PSD 2), от ЕК започнаха през юни процес за изменение на регламента и надграждане на директивата с трета версия със свои предложения. Те целят намаляване на случаите на измама и злоупотреба с данни, по-широко проникване на отвореното банкиране, решаване на проблемите с прилагането на разпоредби поради липсата на достатъчно яснота.

Маркус Метшитцер съобщи, че от Комисията ще се стремят към подобряване на равнопоставеността между банковите и небанкови доставчици на платежни услуги. Промените предвиждат и по-активна роля на Европейския банков орган (EBA), който да има правото да се намесва по линия на продуктите и контрол над определени характеристики на платежните системи. Работи се и в посока на категоризиране на всички платежни услуги и засилване на наказанията и глобите.

Агенция за изпиране на пари ще контролира 40 финансови институции в Европа

ЕС обмисля създаване и на наднационална Агенция за изпиране на пари, която ще наблюдава и контролира на първо време 40 финансови институции в Европа. Все още се работи по нейното структуриране като един от най-големите въпроси ще бъде кой ще поеме нейното ръководство. Това каза евродепутатът от Обнови Европа и заместник-председател на икономическата комисия в Европейския парламент Ева Мария Попчева. Тя участва онлайн на събитието и сподели повече и по друга важна тема: за по-лесен достъп на малкия бизнес и стартиращите компании до капиталовите пазари в Европа. В ЕС се наблюдава фрагментиране на капиталовите пазари и за разлика от други големи икономики има 27 капиталови пазара. Това затруднява достъпа на малките компании до инвестиции. В Европа, а и най-вече в България компаниите набират капитал чрез банкови заеми или предприятия. Само 4% от компаниите в Европа набират средства от капиталовите пазари, а това създава по-голям потенциал, припомни статистика Попчева. От своя страна евродепутатът от ЕНП Ева Майдел сподели, че евродепутатите работят усилено по регулацията на изкуствения интелект, който е и бъдещето на технологиите. Регулациите не са свързани непременно със затрудняване работата на бизнеса, те са свързани със създаване на по-защитена среда. Ще продължим да работим за създаване на регулаторни пясъчници или т.н. SANDBOX във всички държави.

Бизнесът обсъди иновациите в сферата на разплащанията и решенията за сигурност

По време на форума от системата БОРИКА представиха и напредъка по развитието на идеята за създаване на Anti-Fraud Център. Това е нов Център за предотвратяване на измами, който всички банки да използват. Внедряването на новата система Safer Payments става чрез IBS България, каза Владимир Василев, ръководител отдел "Защита от картови измами", БОРИКА. Според данни на JUNIPER онлайн измамите за 2023 г. ще достигнат 28 млрд. долара, а през 2028 г. ще са вече за 91 млрд. долара годишно. Така за периода 2023-2028 г. се очаква нечестните трансакции да надминат 362 млрд. долара. Центърът за борба с измамите привлича интереса на всички банки, защото той ще централизира усилията на всички страни в този процес, но се очаква да бъде готов следващата година. Това е много сериозно начинание, което изисква сериозно време и ресурс. В света на дигиталните измами измамниците са една крачка преди нас, защото има хора, които всеки ден ходят на работа, за да извършват измами и затова трябва да бъдем бизнес и потребители проактивни, подчерта и Свилен Станчев, търговски директор на IBS България.

До две години българите могат да имат цифров портфейл, който ще включва и възможността за разплащания

"До края на годината се очаква да бъде прието изменение на европейския регламент за електронна идентификация eIDAS, а до две години България следва да е транспонирала промените". Това пък обяви министърът на електронното управление Александър Йоловски, който също взе участие във форума.

Министърът уточни, че с това изменение на пазара в Европа се очаква да се появи единният цифров портфейл - своеобразно хранилище за данни и документи, включително електронна самоличност, електронна идентификация за разплащания, електронно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, медицинска информация и други документи, които могат да бъдат поискани от гражданина, дори в друга страна членка на ЕС,

Електронната идентификация у нас е замислена още през 2016 година, през 2018 г. държавата обявява обществена поръчка, но процедурата е прекратена. В момента с избора на национална идентификационна система в лицето на Евростръст вече започваме да работим и по други направления, посочи министърът. Заедно с МВР работим по дигитална лична карта. С изменението на електронната идентификация даваме по-силен старт на появата на цифров портфейл, шофьорска книжка, здравна книжка, а това е бъдещето: именно в двугодишен срок да внедрим регламента за цифров портфейл. Въпросът е, че дигиталната лична карта идва не с българско законодателство, а с Европейска регулация, стана ясно от думите на Йоловски.

Въпросът е, че трябва да поддържаме остарели системи каквато е системата за гражданската регистрация, която е създадена през 1977 година, а това затруднява трансформацията. В същото време държави като Естония започват отначало и за тях е по-лесно, подчерта министърът.

Едва 31% от българите имат дигитални умения

Министърът на електронното управление припомни някои данни от доклада на ЕК за напредъка по цифровизацията като факта, че едва 31% от българите имат базови дигитални умения при средно ниво за ЕС от 54%. По отношение на дела на българите с повече от базови умения статистиката изглежда още по-стряскаща - 8% спрямо 24% на европейско ниво. Затова Александър Йоловски призова и бизнеса да работи заедно с държавата за повишаването на дигиталната грамотност на гражданите. "За да постигнем целите от "Цифровото десетилетие", имаме нужда от интегриран подход", категоричен бе министърът. По думите му държавата, фирмите, гражданското общество и неправителствените организации следва да предприемат усилия за засилване на всички тези дигитални компетентности, които в настоящия момент липсват.

За да изпълним целите за дигитална грамотност до 2030 г. имаме още много работа, цифровият портфейл не е като да работим с YouTube, изисква се работа с данни, умения за работа с данни, умения как да се правят разплащания, обясни министърът.

Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация са финансови компании

Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация за последния месец са финансови компании. Това са "Изипей", "Банка ДСК", "Уникредит Булбанк" и "Айкард" стана ясно още от изказването на министъра. За последния месец те са осъществили около 2,5 млн. трансакции - към регистъра за документите за самоличност и търговския регистър. "Финансовият бизнес трябва да се възползва от факта, че достъпът до регистрите е отворен за всички. Така може да се прекъсне и порочната практика за искане и попълване на безброй документи, копия от лични карти и други", допълни той.

На конференцията организаторите представиха и каузата в подкрепа на Центъра за безопасен интернет. Това е единствената професионална организация, която защитава децата в интернет и развива техните умения и устойчивост към онлайн рисковете. Центърът обучава родители и учители как да учат децата да разпознават рисковете и да се справят с тях в един дигитален свят. От неправителствената организация приемат дарения под различни форми в подкрепа на обучението на подрастващите.